Ердоган има за какво да благодари на опозицията

Той обаче успява да се задържи на повърхността, добавяйки малки ислямистки и националистически партии към своята коалиция. Така позволи на своята база да гласува за партии, различни от ПСР, като същевременно запази тяхната подкрепа за президентската надпревара. Не е необичайно да чуете хора в Турция, които да се оплакват от корупцията и от икономическото положение и гласуват за Ердоган като национален лидер. Регионите, засегнати от тежкото земетресение, също не наказаха Ердоган за слабата първоначална реакция толкова строго, колкото мнозина очакваха.

Но трябва да се добави също, че и ангажиментът за свободни и честни избори в Турция е поставен под въпрос. Ердоган използва за своя изгода държавните ресурси и контрола си върху съдебната система и значителна част от медиите. Срещу някои от опозиционните кандидати имаше акции на сплашване.

Регионите, засегнати от тежкото земетресение, също не наказаха Ердоган за слабата първоначална реакция толкова строго, колкото мнозина очакваха.

Имаше и грешни стъпки от основния му съперник, които подкопаха подкрепата за него. Кълъчдароглу е лидер на Републиканската народна партия (РНП) от 2010 г. Оттогава партията загуби всички избори, както и референдума, с изключение на местния вот през 2019 г. Кълъчдароглу не позволи публични дебати по кандидатурата си и блокира номинацията на двама популярни кметове - Екрем Имамоглу на Истанбул и Мансур Яваш на Анкара. Той натовари лидерите от "масата за шестима" с процеса на номиниране, с което успя да заобиколи необходимостта от първични избори в опозицията. Обеща на четирите по-малки партии различни позиции във властта, както и места в листата на РНП, за да го номинират. Междувременно използва подкрепата на тези партии, за да окаже натиск върху Мерал Акшенер, лидер на "Партията на доброто" (IYI), да приеме неговата кандидатура. Въпреки че Акшенер неохотно прие, значителна част от IYI гласуваха в президентските избори за третия кандидат - Синан Оган, който спечели 5.2%.

Кълъчдароглу е обвиняван, че е установил йерархична структура, като възнаграждава лоялните му хора и изолира тези, които се осмеляват да му противоречат. Медии, които се подкрепят финансово от партията му, уволниха критично настроени към него журналисти. В резултат те не оцениха критично кандидатурата му, а съобщенията за популярността му може би бяха раздути. Социалдемократическата ориентация на РНП също постепенно ерозира, като партията се превърна в организация без ясна посока.

В допълнение към всичко това значителен брой избиратели може да са били предпазливи към коалиционно правителство. Турските граждани имат лош спомен от коалиционните правителства в периода от 90-те до 2002 г., белязан от политическа нестабилност и икономическа рецесия.

И накрая, избирателната активност в градовете с кюрдско мнозинство остана доста ниска, а поддръжниците на кюрдската националистическа партия се въздържаха да гласуват за Кълъчдароглу.

Така по-доброто представяне на Ердоган го постави на шофьорското място за втория тур. Победата му би консолидирала неговия авторитарен стил на управление и би отслабила допълнително опозицията. Потенциално разделение в редиците й може да позволи на Ердоган да разшири контрола си и върху големите общини като Истанбул и Анкара, където кандидатите на обединената опозиция спечелиха кметските постове.

Ако тези позиции бъдат изгубени на местните избори през март, това би била много лоша новина за опозицията. Ердоган е на власт от 2002 г. Допълнителни пет години биха му позволили да укрепи още повече властта си в държавните институции.