🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Американският план за проверка на инвестициите в Китай

Позовавайки се на националната сигурност, американското правителство обмисля по-строги правила за изходящия капитал

Китай остава най-големият проблем за американския президент Байдън.
Китай остава най-големият проблем за американския президент Байдън.
Китай остава най-големият проблем за американския президент Байдън.    ©  Reuters
Китай остава най-големият проблем за американския президент Байдън.    ©  Reuters

Правилата за контрол на американските инвестиции в Китай придобиха фантомни качества: винаги наближават, винаги се отлагат. През последните месеци темпът на дебатите по темата се забърза. През март американските министерства на финансите и търговията представиха доклади за потенциалните правила. Следващия месец Джейк Съливан, съветник по сигурността на президента Джо Байдън, представи политиката в реч. Очаква се да последва изпълнителна заповед на Байдън. Съюзниците на Америка обмислят подобни ограничения. На 20 юни Европейската комисия обяви планове, макар и неясни, да предложи инициатива до края на годината.

Когато се появи заповедта на Байдън, тя вероятно ще бъде насочена към инвестиции в три технологии за "увеличаване на силата": усъвършенствани полупроводници, изкуствен интелект и квантово изчисление. Точното разпределение на забраните и изискванията за уведомление остава неясно, но правилата ще засегнат само една малка част от американските инвестиции в китайски фирми, които в края на 2021 г. са на стойност над 1 трлн. долара. Според данни на изследователската фирма Rhodium Group американските компании са направили преки инвестиции в Китай на стойност 120 млрд. долара и инвестиции с рисков капитал за 62 млрд. долара през последното десетилетие (виж графиката).

Геополитически спирачки

Геополитическите спирачки за американския капитал не са съвсем нова тема. Някои компании с връзки с китайската армия са забранени за инвеститорите, а Законът за чиповете забранява на фирмите, получаващи субсидии по него, да правят инвестиции, които биха могли да са от полза за китайската полупроводникова индустрия.

Защитниците твърдят, че правилата за изходящи инвестиции са необходимо продължение на американската плетеница от търговски ограничения: ако контролът върху износа не позволява на китайските фирми да закупуват някои технологии с двойно предназначение и проверката на входящите инвестиции ги спира да придобиват американски фирми, които ги произвеждат, не бива да се позволява на американския капитал да финансира разработването на технологиите в Китай.

Въвеждането на ограничения на глобалните американски инвеститори идва с рискове. Един от тях е създаването на прекалено широки правила,, които ограничават капиталовите потоци и натоварват инвеститорите без основателна причина. Пол Розен, служител на финансовото министерство, заяви през май, че правилата ще се съсредоточат върху "инвестиции, идващи с ноу-хау и опит".

Европейските лидери твърдят, че ограничения са необходими, за да се предотврати "изтичането на ноу-хау". Но да се установи кои видове инвестиции са "изтичащи" е трудно. Технологичен гигант, искащ да разшири дейността си в усъвършенствани изчисления в Китай, вероятно би попаднал в обхвата на този стандарт, но случаят с инвестиционните фирми и техните крайни инвеститори е по-неясен. Фонд за дялови инвестиции може да придобие компания, но да не предложи оперативно предимство, докато малка инвестиция с рисков капитал може да дойде с техническа експертиза, която си струва да бъде защитена.

Според мозъчния тръст Centre for Security and Emerging Technology през 2015 - 2021 г. американски инвеститори, включително подразделенията за рисков капитал на производителите на чипове Intel и Qualcomm, са участвали в кръгове на финансиране, които представляват 37% от 110 млрд. долара, набрани от китайските AI компании. Апетитът на американските пенсионни фондове за възвращаемост ги превърна в бенефициенти на такива инвестиции. Например GGV Capital е един от най-активните американски инвеститори в китайските AI компании според данни на PitchBook. Наш анализ на публичните съобщения показва, че шест американски пенсионни и дарителски фондове с общи активи над 600 млрд. долара са предоставили около 2 млрд. долара на фондовете на GGV Capital през последното десетилетие.

Нужна е по-голяма яснота от Белия дом

Рисковете за националната сигурност, които представляват тези инвестиции, е отворен въпрос. Какъвто е и въпросът дали китайските инвеститори биха могли да заменят финансирането, ако американските инвеститори бъдат ограничени. Някои считат, че администрацията на Байдън трябва да предостави по-категорични отговори, преди да изиска от мениджърите на активи и пенсионните фондове, които обикновено имат експозиция към стотици глобални инвестиционни фондове, да търсят следи от китайски технологични компании в портфолиата си.

Друга опасност е прекомерното разширяване на мисията. Под ръководството на Байдън икономическата политика и политиката за сигурност стават все по-неразличими. Миналата година президентът нареди на Комитета по чуждестранните инвестиции в САЩ (CFIUS), американския орган за наблюдение на входящите инвестиции, чийто брой на делата нарасна значително през последните години, да вземе предвид по-широки фактори, включително устойчивостта на веригата за доставки. Проверката на изходящите инвестиции на базата на широки стандарти за национален интерес може да стане непосилна. Опасенията от нарастващата инвестиционна бюрокрация накараха някои да предложат вместо това да се използват съществуващи правила за санкции.

Въпреки че първоначалната политика на Байдън по отношение на изходящите инвестиции се очакваше да е по-тясна от всичко, което може да се нарече "обратен CFIUS", извън Белия дом не липсват "ястреби", които си представят проверката на изходящите инвестиции като инструмент за индустриална политика. Според Rhodium Group през 2021 г. двупартийна група конгресмени внесе законопроект за проверка на изходящите инвестиции, който е достатъчно широк, за да засегне над 40% от американските инвестиции в Китай. Миналия месец беше публикувана обновена версия на законопроекта. Той въвежда ограничения върху инвестициите не само в областта на модерните технологии, но и в индустрии, включително автомобилостроене и фармацевтика, и ще даде на Белия дом правомощия да разшири списъка.

Разпространението на търговските ограничения не спира на американските граници. Някои обясняват забавянето на заповедта на Байдън с проблеми при събирането на подкрепа за новите правила сред съюзническите държави. Срещата на Г-7, на която присъстваха световните лидери, се състоя през май, но пое минимален ангажимент по въпроса. В световен мащаб малко държави налагат ограничения на изходящите инвестиции, но проверката на входящите инвестиции се увеличават бързо. Европа засилва защитата си: 18 от 27 членки на ЕС имат подобни правила, обхващащи все по-разнообразен списък от "стратегически" сектори. Плановете на Комисията за правила за изходящите инвестиции заплашват с нарастваща бюрократична плетеница.

Ефектът върху западните инвестиции в Китай зависи от евентуалния обхват на правилата. Американските инвестиции вече намаляват. Потоците на рисков капитал към Китай са спаднали с над 80% спрямо пика им през 2018 г. Докато бизнес средата в Китай се влошава, няма признаци за обрат. Този месец американската компания за рисков капитал Sequoia обяви, че ще отдели китайския си бизнес до 2024 г. Засега предпазливите политици могат да бъдат спокойни, че Китай върши работата им вместо тях.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар