🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво ще донесе западното въоръжаване на Украйна през следващата част от войната

Евентуалното доставяне на танкове би трябвало да даде предимство пред Русия, но Киев има нужда и от друго оръжие

По-големият проблем от танковете за Киев е липсата на далекобойни ракети и самолети
По-големият проблем от танковете за Киев е липсата на далекобойни ракети и самолети
По-големият проблем от танковете за Киев е липсата на далекобойни ракети и самолети    ©  Reuters
По-големият проблем от танковете за Киев е липсата на далекобойни ракети и самолети    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Всеки етап на войната в Украйна носи своите емблематични оръжия. В битката за Киев миналата зима главната роля изиграха противотанковите ракети Javelin и Stinger. Когато през пролетта боевете се прехвърлиха в района на Източен Донбас, дойде ред на 155-милиметровата гаубица. Когато Украйна премина в контранастъпление през есента, аплодисментите отидоха за ракетната установка HIMARS. Сега, когато и двете страни се подготвят за нови офанзиви с наближаването на пролетта, светлината на прожекторите се насочи към бронята - преди всичко танковете и по-леките бойни превозни средства на пехотата.

След почти една година битки въпреки грандиозните украински успехи в спирането и след това отблъскването на привидно превъзхождащ враг Русия все още окупира около 17% от територията на Украйна, включително Крим, полуостровът, който тя анексира през 2014 г. Това поставя някои от най-трудните въпроси за бъдещето на войната. В момента конфликтът се е превърнал в разтърсващо, кърваво изтощение. Във въздуха залпове от руски ракети и дронове се стремят да парализират електрическата мрежа на Украйна. На земята артилерийските битки и атаките с вълни от войници позволиха на руските сили да напреднат около град Бахмут, в източния регион на Донбас.

Решаваща пролет

Пролетният боен сезон може да се окаже решаващ. Предимството на Украйна в живата сила на бойното поле в момента намалява, след като Кремъл е мобилизирал 200 - 300 хил. войници и скоро може да нареди още една голяма мобилизация. Тъй като руските военни заводи работят на три смени, изчерпващите се запаси от боеприпаси на Запада едва ли ще дадат на Украйна решаващо предимство в артилерийската огнева мощ. Следователно на Запад нараства усещането, че Украйна се нуждае от стратегия за промяна на играта, за да постигне достатъчно голяма победа, която да принуди Русия да се оттегли или поне да преговаря.

Това от своя страна обяснява амбицията на двата необичайно големи пакета военна помощ на Америка този месец, които отбелязват преминаване от предоставяне на оръжия на части към обучение и оборудване на цели бойни части. Съединените щати обявиха изпращането на повече от 100 верижни бойни машини Bradley, 90 колесни машини Stryker, 100 бронетранспортьора M113 и много други. Те добавят към въоръжение две бригади механизирана пехота.

Добавете множеството бойни превозни средства от други страни - германски Marders, френски AMX-10RC и шведски CV90 - и украинците получават възможност за още една или две бригади, може би съставляващи като цяло западно оборудване на стойност една дивизия. Самоходните гаубици са важна част от бронираните единици, които осигуряват поддържащ огън в движение. Америка ще достави 18 такива оръдия; Дания дари целия си запас от 19 френски оръдия CAESAR.

На Запад нараства усещането, че Украйна се нуждае от стратегия за промяна на играта, за да постигне достатъчно голяма победа, която да принуди Русия да се оттегли или поне да преговаря.

За да се получи цялостен ефект, Америка обучава украинските сили, батальон по батальон (обикновено три или четири батальона съставляват бригада), в комбинирани въоръжени операции. Това включва координиране на бронетехника, пехота, инженери и дронове, за да се подсилят силните страни на всеки и да се смекчат съответните им слабости. Генерал Марк Мили, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, казва, че помощта "значително ще повиши способността на Украйна да се защитава от по-нататъшни руски атаки и да премине в тактическа и оперативна офанзива за освобождаване на окупираните райони".

Липсата на танкове заради разногласията на Запада

Очевидно липсват обаче голям брой западни основни бойни танкове, които биха увеличили максимално мощта на такъв брониран юмрук. Великобритания е обещала 14 танка Challenger. Това би оборудвало само рота, а не батальон - да не говорим за бригада. Една британска бронетанкова бригада има 56 Challenger например; една американски се бие с 87 танка M1 Abrams.

За очевидната пропаст вината е на разногласията между западните съюзници и особено на германската съпротива. Произведените в Германия танкове Leopard 2 предлагат най-добрата военна опция: Леопардите с дизелови двигатели са много (около 2000 са в експлоатация в цяла Европа) и са по-лесни за управление от турбинните Abrams. Няколко държави са готови да доставят Leopards, но за възмущение на много съюзници, Германия досега отказваше да изпрати танковете или дори да даде разрешение на други да изпратят Leopards, които тя им е продала.

В един момент германски официални лица казаха, че изпращането на Leopards ще зависи от изпращането на Abrams от Америка, връзка, която Пентагонът отхвърля. Новият германски министър на отбраната Борис Писториус разумно се отдръпна от играта "вие първи". Той каза, че Германия се нуждае от повече време, за да вземе решение - може би само дни. Като в същото време каза, че съюзниците могат да започнат да обучават украинците на леопарди. Раздразнен от "глобалната нерешителност", Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна Володимир Зеленски, написа в Twitter: "Всеки ден на забавяне е равносилен на смърт на украинците. Мислете по-бързо." Линдзи Греъм, виден републикански сенатор, призова както Америка, така и Германия да изпратят танкове, като ги упрекна: "Уморих се от проклетото шоу. Путин се опитва да пренапише картата на Европа със силата на оръжието. Световният ред е заложен на карта."

Във вторник стана ясно, че дипломатическият натиск над Берлин дава резултат и канцлерът Олаф Шолц се очаква да даде съгласието си за изпращането на германски танкове на Украйна.

Въпреки това танковете може да не са толкова важни, колкото предполагат политическите спорове. Украйна разполага със стотици танкове от съветската епоха, от предвоенни запаси, както и ремонтирани такива, предоставени от източноевропейските страни, и не на последно място, многото, които е пленила от Русия. Западните танкове са по-добре защитени и по-боеспособни. В тяхно отсъствие обаче Украйна може да смеси своите тежки танкове от съветско време със западни бойни машини на пехотата, за да постигне значителен удар. Bradley например се представи добре в задачата си да унищожава танкове по време на войната в Ирак от 1991 г.

Джак Уотлинг от Royal United Services Institute, британски мозъчен тръст, твърди, че последните обещания за оръжия ще създадат "най-мощната бронетанкова сила в украинската армия; дава им нещо, което им позволява да се движат бързо, да понасят щети и да провеждат пробивни операции".

Липсват и прецизни оръжия с по-голям обсег

По-голямо разочарование от липсата на танкове е липсата на прецизни оръжия с по-голям обсег, които да нанасят удари върху руските командни пунктове и логистични центрове по-дълбоко зад руските линии, добавя Бен Ходжис, пенсиониран генерал, командвал американската армия в Европа. Ракетите с GPS насочване, изстреляни от HIMARS (и свързаната с него MLRS ракета), имат обсег 70 - 84 км. Първоначално те предизвикаха хаос в тиловите райони на Русия, но оттогава тя се реорганизира, за да държи целите извън обхвата. Пентагонът отказва да достави ракета ATACMS с обсег от 300 км, която може да бъде изстреляна от същите пускови установки, защото я счита за ескалираща. Америка и Украйна "се съгласяват да не са съгласни" относно ATACMS, казва Колин Кал, заместник-секретар по политиката на Пентагона.

Кал признава, че Украйна се нуждае от средства за водене на "дълбоката битка". Но Пентагонът също задържа въоръжения дрон Gray Eagle с обхват от стотици, ако не и хиляди километри. За западни военни самолети засега не може да става и дума. Някои се надяваха, че ново оръжие с обсег от 150 километра, известно като ракета GLSDB, което също може да бъде изстреляно от HIMARS, ще бъде обявено в най-новите пакети за доставка на оръжия. Той включва бомбата с малък диаметър, бомба с лазерно или GPS насочване, изпускана от самолет и използвана широко в Ирак и Афганистан. Оръжието ще бъде монтирано на остарели неуправляеми ракети M26. С крила, които се разгъват по време на полет, GLSDB маневрира, като се плъзга към целта си, което увеличава обхвата и възможностите за атака.

Колко важен е Крим

С повече и по-добри танкове и средства за провеждане на дълбоки ракетни удари, казва генерал Ходжис, Украйна ще има най-добрия шанс да превземе Крим, който той смята за "решаващ терен". Той твърди, че съсредоточавайки своята бронетехника, Украйна би могла да направи удар към Азовско море и да прекъсне сухопътния мост между Русия и Крим. Междувременно прецизните боеприпаси с голям обсег биха й позволили да унищожи действително моста към Крим над Керченския пролив, който беше частично повреден от все още необяснената експлозия през октомври 2022 г. Тогава Украйна можеше да удря руснаците по свое усмотрение, да определи позицията си в Крим несъстоятелно и да ги принуди да се откажат от полуострова, твърди той.

Контролът над Крим позволява на Русия да блокира украинските пристанища и да снабдява своите сили в Южна Украйна. Загубата му би била тежък военен и, може би по-важен, политически удар за руския президент Владимир Путин, отбелязва генерал Ходжис. Но това е и причината някои съюзници да се притесняват от опитите на Украйна да си върне Крим, опасявайки се, че това може да накара Путин да прибегне до ядрени оръжия.

Съгласни ли са съюзниците да поемат риска? Америка твърди, че "Крим е Украйна" и Украйна има пълното право да го завладее. Друг е въпросът дали Америка на практика ще бъде готова да подкрепи украинска операция за превземане на Крим. Винаги неясно относно края на играта, американските официални лица признават, че в даден момент американските и украинските военни цели може да се разминават. Но предоставянето на Украйна поне на средствата да застраши позицията на Русия в Крим може да има предимства. "Ако искате споразумение чрез преговори, тогава даването на приоритет на Крим може да е разумно, а не ескалиращо", твърди Уотлинг.

Разговорите за връщане на Крим изглеждат преждевременно в очите на някои от военните. "Погледнете картата на настоящите фронтови линии в Украйна. Украинците ще трябва първо да постигнат значителен военен успех на юг, преди да се обсъжда Крим", отбелязва Майкъл Кофман от мозъчния тръст CNA. Подобно на генерал Ходжис, той е съгласен, че акцентът за Украйна трябва да бъде върху прецизните оръжия, оборудването на нови части и маневрената война. За разлика от него обаче, той смята, че по-нататъшните победи ще бъдат по-трудни и скъпи за Украйна.

И без въздушна мощ

Отвоюването на пристанищния град Херсон от Украйна през ноември беше трудна битка, въпреки че Киев се биеше с полуизолиран руски гарнизон с гръб към река Днепър. След отстъплението си руснаците сега защитават по-къса обща фронтова линия с повече войници и резерви. Нещо повече, "ако следващата украинска офанзива върви зле, тя носи риск от руска контраофанзива и, в най-лошия случай, загуба на територия, вместо да я спечели", твърди Кофман.

Американската комбинирана тактика често разчита на превъзходство във въздуха. "Липсващата съставка за Украйна не е, че тя няма западни танкове; това е, че няма западни военновъздушни сили", отбелязва Кофман. "Маневрата с комбинирани оръжия е много по-лесна за изпълнение, когато имате и предимството на американската въздушна мощ."

Джан Джентиле от мозъчния тръст RAND Corporation признава, че като кавалерийски офицер, командващ Bradleys в Ирак, "не трябваше да се тревожа за нещо, което лети над мен"; сега Русия и Украйна нямат контрол над въздуха. Той също така признава риска за украинците да извършат нарушение. Клаузевиц, пруски генерал и стратег от XIX век, твърди, че отбраната е по-силната форма на война. Но, казва полковник Джентиле, "в крайна сметка офанзивата е тази, която дава решаващите резултати. Нападателите имат инициативата: те знаят кога, къде и как искат да ударят".

Въпреки че твърди, че Украйна може да постигне напредък, генерал Мили заяви: "За тази година ще бъде много, много трудно да се изгонят руските сили от всеки сантиметър от окупираната от Русия Украйна." Конфликтът ще трябва да приключи на масата за преговори в един момент, казва той и добавя: "Това ще бъде много, много кървава война."

Нервността е осезаема и в Кремъл. Наскоро по покривите в Москва се появиха оръжия за противовъздушна отбрана. А Дмитрий Медведев, който е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, предупреди в публикация в Telegram, приложение за съобщения: "Поражението на ядрена сила в конвенционална война може да предизвика ядрена война." Неговата ядрена бомба не беше нищо ново. И все пак неговото признание, че Русия може да бъде победена, е ново и поразително признание за слабост.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    uxq1508073035535720 avatar :-|
    Gergana Stoilova
    • - 2
    • + 1

    "Поражението на ядрена сила в конвенционална война може да предизвика ядрена война."

    т.е. русия може да се прави каквото иска, няма право да загуби защото е ядрена сила а само останалия свят може да губи

    Нередност?
Нов коментар