Коледен подарък от 15 млн. лв. за болница "Лозенец"

Директорът на "Лозенец" д-р Христо Стоянов, смятан за близък до ГЕРБ и ДПС, беше назначен по времето на проф. Асена Сербезова преди година, но остана единственият запазил мястото си в голяма държавна болница при сегашното служебно правителство. В докладната си той отбелязва, че кредитът натоварва "Лозенец" финансово и като го върнат на ББР, ще могат да купуват нова апаратура и да правят ремонти на обща стойност от 15 млн. лв., както и да си плащат увеличените сметки за ток и парно.

Инвестициите в нови ремонти и апаратура при приходи на болницата от 18.5 млн. лв. за деветмесечието на тази година и разходи от 41.2 млн. и натрупана загуба от 39.8 млн. лв., изглеждат повече от невъзвръщаеми.Служебното правителство, обаче, явно не смята този вид управление на държавна болница за проблем. Също така от миналата година, когато беше уволнен дългогодишният директор проф. Любомир Спасов, при чието управление е взет кредитът от ББР, не е ясно дали някой е понесъл отговорност за лошото управление на болницата и затъването й в дългове, за канала за трафик на органи, разкрит в болница "Лозенец" и за това, че бившият главен секретар на Министерския съвет от времето на Бойко Борисов беше уреден да предреди трима души, чакащи за трансплантация. Пълна тишина има и по въпроса дали в болницата са подслушвали пациенти, дали е бил оказван натиск върху хора, на които са искали да отнемат бизнеса, като в случая "Осемте джуджета", както и по разследването на журналистката Миролюба Бенатова за фалшиви хоспитализации и операции на хора, преминали през профилактични прегледи.

Затъването на "Лозенец"

Към края на миналата година болница "Лозенец" е на пето място от всички държавни болници в България по размер на натрупаните задължения след "Н.И. Пирогов", "Александровска", "Св. Георги" и Специализираната болница по хематология, с общи дългове от 24.6 млн. лв. От всички тях, обаче, тя се класира на по-предна позиция по просрочия, тъй като "Св. Георги" е с минимални просрочия. Така "Лозенец" попада в класацията заедно с най-задлъжнелите държавни болници - "Александровска", хематологичната болница, "Пирогов", "Христо Ботев" - Враца, "Проф. Д-р П. Стоянов" - Ловеч и "Св. Анна" - Варна.

За разлика от "Лозенец", обаче, "Александровска" получи кредит от ББР, който ще връща години наред, а останалите болници са с абсолютно нерешени финансови проблеми и засега държавата не предвижда да им помага безвъзмездно да си връщат дълговете. Към 31 декември 2021 г. болница "Лозенец" е с текуща загуба от 18.6 млн. лв., а общият финансов резултат е загуба от 39.8 млн. лв. Собственият капитал е 123 млн.лв., а записаният - 163 млн. лв. Задълженията на болницата са общо 24.6 млн. лв., като от тях просрочените са 4.27 млн. лв. Приходите за изминалата година са общо 40.2 млн. лв., а разходите - 60.8 млн. Към 30 септември тази година болницата е с текуща загуба от 22.7 млн. лв.

Как се спасява бившата правителствена

По маниера на ГЕРБ, които залагаха в бюджета повече средства, за да могат в края на годината с постановление на правителството да ги изхарчат, служебното правителство също реши да направи подарък на бившата правителствена болница, която не пропуска да напомни във всички докладни, че продължава да изпълнява тези функции, макар и в по-ограничен мащаб - председателя на парламента, президента, министър-председателя и главния прокурор .

Бившата правителствена болница "Лозенец" от 2020 г. е 100% собственост на МЗ.

При отделянето на дружеството от Министерския съвет, където то е второстепенен разпоредител, към него са прехвърлени задължения за 25.5 млн. лв. От тях 18 млн. лв. са кредит към фирмата S&Т за 18 млн. лв. Те са били дадени за оборудването на отделението по образна диагностика със съвременен скенер, ядрено-магнитен резонанс, ангиографска и рентгенова апаратура. Според участници на пазара, фирмата, която е доставчик на апаратура на Philips, тогава е оборудвала болницата на твърде завишени цени и обществената поръчка е била обжалвана в КЗК.

Доставчикът, освен това, е настоявал да му се плащат наказателни лихви, ако не му връщат навреме парите за апаратурата и болницата е постигнала извънсъдебно споразумение с него да не ги плаща, като му е изплатила цялата сума накуп с кредит, отпуснат от ББР.

Кредитът е в размер на 18 194 672 лв. с краен срок за погасяване до 20.12.2035 г. Засега болницата е погасила по него разходи за лихви от 1.279 млн. лв. Заемът е отпуснат с лихва от тримесечен EURIBOR плюс 3.50 процентни пункта, но не по-малко от 3.50%. Освен това по договора с ББР ежемесечно се отчисляват 3% от приходите на болницата от здравната каса в резервна сметка, от която могат да се плащат задължения към доставчици само след решение на управителния орган на ББР.

От болницата пишат до здравния министър, че с нарастването на тримесечния лихвен процент, през последните месеци разходите за лихви са се увеличили с над 20%. При неизпълнение на задължение за плащане, лихвеният процент се увеличава с 6 процентни пункта над лихвата за редовна главница и се начислява върху просрочената сума до деня на погасяването на просрочието. Като цяло плащанията по кредита са на сума от около 1.8 млн. лв. годишно, а освен това тя не може да използва и парите в резервната сметка.

Заради тези условия болницата отбелява, че трябва да погасява приоритетно кредита към ББР, което пък поставя в риск плащанията за лекарства, медицински консумативи, електро- и топлоенергия. Затова директорът предлага на държавата да му отпусне 15 млн. лв., с които да покрие кредита и да погаси остатъка по заема със собствени средства.

От болницата се мотивират с две възможности. Първата е, че погасяването ще повлияе позитивно на болницата и в резултат "дружеството ще може да се справя с нарасналите сметки за електро и топлоенергия."

В доклада обаче е отбелязано и истинското намерение на "Лозенец" - "целта на инвестицията е да се освободи финансов ресурс, за да се извърши ремонт на спешно отделение и ендоскопски сектор и да се купят реанимобили и линейки за нуждата на болницата", на обща стойност 15 млн. Лв. Разбира се, няма разчети колко точно ще струва това и защо са необходими тези покупки, още по-малко - кога ще се изплатят.

От болницата изтъкват и мотиви, че увеличаването на капитала с 15 млн. лв. не е държавна помощ и здравният министър, а също така и финансовият министър, ги приемат абсолютно безкритично. Според анализа, предоставянето на паричната вноска не представлява държавна помощ, твърди в доклада си служебният здравен министър, който допълва, че увеличението на капитала ще стане при пазарни условия и при спазване на принципа на частния инвеститор, колкото и странно да звучи това.

От "Лозенец" твърдят, че увеличението на капитала "ще осигури възможност на държавата, в частност - на министъра на здравеопазването, да оползотвори пълноценно финансов актив, което гарантира еквивалентност, целесъобразност и законосъобразност на престациите и защита на интереса на държавата". След това се допълва, че "подобно вложение би могло да се разглежда като поведение на вложител на капитал, тъй като болница "Лозенец" не е поставена в по-благоприятна среда спрямо потенциалните си и реални конкуренти, и поведението на държава съответства на това на обичаен инвеститор". Така в доклада на министъра до правителството, което одобрява без забележки предоставянето на 15 млн. е записано, че в случая не се касае за държавна помощ, тъй като "държавното вложение кореспондира на инвестиционните нужди на дружеството и на държавата, и на директно свързаните с тях разходи."

В здравния сектор очакват до края на годината още правителствени решения за раздаване на пари, които да "кореспондират" на нуждите на по-любимите на министерството и служебния кабинет болници. А наистина е време да се направи преглед на целесъобразността на непрекъснато купуваната с държавни пари апаратура и правените ремонти и да се установи дали те са били нужни на база преминалите пациенти, диагностицирани с апаратурата и лекувани в новоремонтираните отделения и да има наказани, ако тези плащания са безцелни или съмнителни за корупция.