Здравеопазване

212 лекарства напускат България. Идването на нови се забавя

Причините за това са ниските цени и административните бариери пред пазара

Броят на наличните лекарства в аптеките намалява средно с 200 на година

Десислава Николова

Броят на наличните лекарства в аптеките намалява средно с 200 на година © Лили Тоушек

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

Регистрацията на нови лекарства се забавя, бави се и паралелният внос на дефицитни медикаменти.
Според експерти проблемът е свързан с регулацията на цените.
Причина за изтеглянето е и системата за отстъпки и компенсации на здравната каса.

Тенденцията всяка година над 200 лекарства да престават да се произвеждат или внасят в България продължава, става ясно от годишния доклад на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за 2023 г. Според него по желание на притежателите на разрешения за употреба (фармацевтични компании или техни дистрибутори, които имат оторизация да продават лекарството) през миналата година са прекратени общо 212 разрешителни на лекарства. Те са изтеглени от пазара основно по търговски причини. В същото време се оказва, че няма кой да ги замени, тъй като регистрацията на нови лекарства се забавя, а освен това се забавя и паралелният внос на дефицитни медикаменти. През миналата година на пазара са влезли 341 продукта, а през 2022 г. техният брой е бил 395. Спад почти наполовина има и в регистрацията на лекарства от паралелен внос - при 75 през 2021 и 2022 г. те са едва 33 през 2023 г.

Какви са причините

Според Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, основната причина за изтеглянето на лекарствени продукти от България, са свързани с регулацията на цените - по закон цената на ниво производител трябва да е не по-висока от най-ниската в 10 европейски държави.

"Най-ниската цена често е изключение, постигнато поради специфични условия в една от тези 10 държави, и обикновено не може да бъде предоставена в България. Например е възможно цената да е толкова ниска, защото здравните каси в съответната държава са поели ангажимент да платят голямо количество от определен продукт през конкретната година. Възможно е в една от тези държави лекарството на един производител с най-ниска цена да получава конкурентно предимство спрямо лекарствата със същата активна съставка на други производители и затова тя да бъде поддържана такава за определен период - например лекарите и фармацевтите са длъжни да насърчават неговата употреба. Проблем в България е, че такива цени, постигнати по изключение, стават постоянни у нас и производителите решават да изтеглят продукта", обяснява Деян Денев.

Според него другата причина за изтеглянето е отново системата за отстъпки и компенсации на здравната каса. За да плаща продукт без аналог, институцията изисква задължителна отстъпка от 10%, допълнителна отстъпка по договаряне, лекарството да се подарява през първата година и ако лекарите изпишат повече от отпуснатата квота, компанията да върне на НЗОК в брой надвишението.

"Системата за отстъпки и компенсации често принуждава компаниите да доставят на отрицателна цена и производителят решава да изтегли лекарството от България, защото е икономически неизгодно, а и не е хуманно да се разчита, че пациентите ще го плащат сами в брой, тъй като става въпрос за скъпа терапия", казва Денев.

През тази година се очаква компенсациите и отстъпките, които ще предоставят фармацевтичните компании на НЗОК, да достигнат 750 млн. лв., което също ги демотивира да останат на пазара или пък да регистрират нови лекарства.

Начинът да се противодейства на процеса на забавяне на регистрацията на нови лекарства и напускането на тези, които са вече на пазара, е да се преразгледа системата за ценообразуване и за договаряне на отстъпки, като бюджетът на НЗОК за лекарства е по-близо до реалните здравни потребности на населението от лекарствено лечение .

Защо няма и паралелен внос

Тогава, когато определени продукти липсват, тъй като производителите не доставят в България или забавят доставките си по определени причини, в доставките се намесват паралелните вносители, които търсят лекарства с по-ниски от българските цени в останалите държави или пък самите медикаменти, които са дефицитни у нас.

"Бързата компенсация на недостига с паралелен внос на лекарства в България е заключена основно заради административни бариери. Процедурите по регистрация на цените се бавят средно 80 дни и така, ако в момента няма антибиотик и ние го намерим, вместо за 2-3 седмици да е на пазара, той ще чака три месеца и ще се появи в сезон, в който не е необходим", казва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства.

Според нея причината за намалените наполовина заявления за паралелен внос от други европейски държави са големите рестрикции, които им налага Националният съвет по цените. "Според нас те не прилагат адекватно наредбата за цените и искат от нас 30% под цената на генеричния продукт, което е икономически невъзможно", смята тя и допълва, че съветът автоматично е закрил 80 цени на продукти от паралелен внос и това е направило изключително трудна работата на четирите паралелни вносителя.

Резервните варианти за намиране на лекарства

Видно от доклада на ИАЛ, през миналата година лечебните заведения са търсили допълнителни начини да осигурят пациентите си с лекарства. В лекарствената агенция са подадени общо 799 уведомления за дарения на медикаменти на болници. Освен това заради липса на определени лекарства в България болниците са получили разрешение да внесат неразрешени за употреба лекарства. Това са такива, които никога не са били регистрирани в България или пък вече са присъствали на пазара, но са изтеглени, а са необходими за лечението на пациенти.

Процедурата при тези продукти е, че те се заплащат от НЗОК, когато става въпрос за деца, и от самите болници или самите пациенти и техните близки, когато болният е на възраст над 18 години. Годишно НЗОК дава 50 млн. лв. за неразрешени медикаменти, като има заболявания, при които курсът на терапия за един пациент струва над 2 млн. лв.

Уведомленията за внос на неразрешени лекарства през 2023 г. са 1777 на брой, като не е посочен точният брой медикаменти, за които се отнасят.