Турбуленции за зърнения бизнес

Най-големите компании в зърнопроизводството са успели да запазят приходите си на нивото от 2014 г. Печалбите им обаче се свиват

По данни на Министерството на земеделието и храните към края на жътвената кампания са добити над 5.2 млн. тона пшеница, което е близо 14% увеличение на годишна база

Силвия Радославова

По данни на Министерството на земеделието и храните към края на жътвената кампания са добити над 5.2 млн. тона пшеница, което е близо 14% увеличение на годишна база © Цветелина Белутова

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

В класацията на големите зърнопроизводители почти няма дружество, което да не е влошило финансовия си резултат, като средният спад на печалбата за целия топ 20 е 67.3%.

Глобалната тенденция за отлични добиви при зърнените култури и продължаващото световно натрупване на зърнени свръхзапаси, уви, не са повод за радост сред фермерите. Причината за това е, че колкото повече и по-качествено зърно произвежда светът, толкова повече спадат цените му. Този тренд доминира глобалния зърнен пазар в последните три години и засега няма никакви признаци за неговото обръщане. Той е и сред главните причини за влошаването на финансовите резултати на българските зърнопроизводители. Ето защо повечето от представителите на сектора вече не говорят за ръст на бизнеса, а по-скоро се стремят да запазят оборотите си. През 2015 г. най-големите зърнени компании в България са успели да постигнат това. Приходите на 20-те дори леко са се повишили до 607 млн. лв. спрямо 592 млн. лв. година по-рано. Ръстът обаче не е резултат от положителни търговски събития, а се дължи на две дебютиращи дружества в класацията на големите производители.

При останалите кризата с ниските цени личи най-вече през изпилените печалби. В класацията на големите зърнопроизводители почти няма дружество, което да не е влошило финансовия си резултат, като средният спад на печалбата за целия топ 20 е 67.3%. Дори и с него обаче лидерите запазват своето гарантирано в годините присъствие в подреждането.

На върха на житния клас

И през 2015 г. начело на най-големите зърнопроизводители излиза собственикът на варненския "Октопод инвест холдинг" Светлозар Дичевски. Той и семейството му контролират четири дружества от класацията. Това са лидерът "Сортови семена Вардим", ЕТ "Деси-Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". Общите приходи на тези фирми са 182.3 млн. лв., което е свиване спрямо отчетените над 200 млн. лв. година по-рано. Доста по-значителен е спадът на печалбите. Три от свързаните с Дичевски компании са приключили годината с големи загуби, като общата им сума възлиза на 25.2 млн. лв., или това е около 1/2 от намалението за целия топ 20. Практически единственото дружество, което е излязло на печалба през изминалата година, е "Сортови семена Вардим", но и неговият финансов резултат се е стопил с близо 50% - от 5.5 млн. през 2014 г. до 2.7 млн. през 2015 г.

На втора и трета позиция в подреждането са "Златия агро" и "Краси" ЕООД. И двете компании са успели да регистрират ръст в приходите си за изминалата година, макар печалбите им да се свиват. "Златия агро" е еднолична собственост на Кирил Иванов, който обработва около 130 хил. дка със зърнени култури в област Монтана. Иванов има и други земеделски бизнеси, като водещият от тях е в търговията с препарати за растителна защита, семена и торове.

"Краси" ЕООД е собственост на Красимир Милков, който според източници от сектора обработва 180 хил. дка в района на Велико Търново. През 2016 г. 28-годишният Милков е регистрирал компанията "Краси кънстръкшън". Капиталът на дружеството е 626 хил. лв., а предметът му на дейност - строителство на жилищни и нежилищни сгради.

Запазено място в подреждането имат и две дружества, които са част от големи публични компании. Това са дъщерната на "Агрия груп холдинг" "Кристера агро" и "БГ агро земеделска компания", част от групата "БГ агро".

Сред големите компании в последните години се нарежда и "Агро бел 2001", собственост на Павел Стоименов. Той обработват 80 хил. дка земя в района на Плевен и Стара Загора. "Причините за намалението на приходите ни през 2015 г. са в ниските цени и свитото търсене на основната култура, която е пшеницата. Изглежда, че ни очаква една още по-тежка година, защото, ако миналата сключвахме сделки за около 290-300 лв./тон, сега след жътвата цените са едва 250 лв./тон", обяснява Стоименов. По думите му тези пазарни трудности контрастират силно с рентите в България, които са възходящи. "Зърнопроизводителите действително са затруднени. Тази година едва ли ще има фалити, защото те са още на вълната от добрите години, но през 2017 г. и 2018 г. със сигурност очакваме такива. Зърното е политическа култура и поради тази причина кризата с намаляващата й стойност няма да свърши скоро", казва още той.

Висок старт

Една от новите компании, които се нареждат сред големите в зърнопроизводството, е "Комерс" ЕООД с едноличен собственик Стефан Иванов. Увеличението на приходите е над четири пъти до 21 млн. лв. спрямо 5 млн. лв. в предходната 2014 г. Собственикът на компанията, Стефан Иванов, обясни за "Капитал", че 11 млн. лв. от тези приходи се дължат на финансови операции, свързани с акциите на "Агрия груп холдинг", където "Комерс" е вторият най-голям акционер.

Освен това обаче дружеството развива и самостоятелна земеделска дейност. Компанията произвежда и търгува зърнени култури, като обработва около 20 хил. дка земя в Северозападна България. Четиридесет и пет процента от площите й са с пшеница, като висок дял имат също ечемикът и рапицата. "През 2015 г. като цяло се справихме по-добре и в търговски план. Рапицата е с най-висок дял на приходите, но и с най-голяма ефективност. А тази година резултатите й са дори по-добри от предходната и имаме увеличение на добива с около 30%. Това отчасти ще компенсира по-ниската й изкупна цена", обяснява Иванов.

По думите му през тази година инвестициите на компанията са насочени към увеличението на собствената земя в дела на обработваемата. Към момента собствените площи са 8 хил. дка.

Вторият дебютант в класацията е ЕТ "Никола Попов". Фирмата е собственост и се управлява от Никола Попов, който развива земеделска дейност в района на Силистра и Шумен. През свързани дружества Попов обработва около 70 хил. дка земя със зърнени култури.

Удвоените приходи на компанията, която проби топ 20, заемайки десетото място, се дължат на навлизането на предприятието в производството чрез модерна фабрика за преработка на слънчоглед и тиквено семе. Фабриката е в град Дулово и работи от две години. Продукцията й е експортно ориентирана, а основни търговски партньори са държавите от арабския свят и Мексико.

"Поетапно пускаме и нови линии. Отскоро в експлоатация са машини, които правят различни опаковки, а ще започнем да произвеждаме и нерафинирано слънчогледово и тиквено олио. Отпадъците от производствения процес пък ще бъдат насочени към друга линия, от която ще изработваме пелети", обяснява финансовият директор на предприятието Красимир Илиев. По думите му оборудването на фабриката е на изключително високо технологично ниво и е няколко поколения напред спрямо всичко, което се предлага на пазара в България. Инвестицията за него надхвърля 20 млн. лв. "Още ще растат и приходите ни от продажби, само се надяваме и годините да са добри за реколтите, защото в крайна сметка зависим силно от суровината и цените на външния пазар", допълва Илиев.

Плановете на компанията за следващата година включват пускането на нови линии, но и увеличаване на собствените обработваеми земи, които в момента са около 35 хил. дка.