Големите в селското стопанство: Повече приходи, изтъняващи печалби

На пръв поглед няма връзка между ниските лихви по банковите кредити и пълните хамбари със зърно. Познавайки новините, с които живее земеделският бизнес в България обаче, тя започва да става очевидна. Изминалата селскостопанска 2015 година беше щедра откъм изобилна реколта, но ниските изкупни цени по борсите изядоха шансовете за по-добри печалби. Сценарият се повтаря и през тази година, а в опит да отиграят ситуацията производителите предпочитат да складират зърното в изчакване на по-благоприятни оферти, макар това да е спорна в своя успех стратегия. Според търговци от сектора над 60% от ожънатото това лято се държи по хамбарите, в които селскостопанските предприемачи стратегически инвестираха през последните години. Това, че имат къде да държат прибраната реколта, е само една причините да не се поддават на натиск да продават. Втората е спокойствието, че има откъде да вземат евтин заем, за да финансират есенната сеитба. Ако допреди десетина години основният източник на средства бяха приходите от жътвата, сега картината е доста различна. "Българският фермер вече не е онзи беден фермер, който беше", казва Артур Акопян, собственик на най-голямата българска фирма в земеделието "Севан". Натрупали не само състояние, но и ценен опит, големите играчи в този сектор оформят профила на един динамично развиващ се и интересен бизнес.

Основни тенденции

По представянето на стоте най-големи компании в производството и търговията със земеделски стоки, техника и консумативи като генерална тенденция в сектора за миналата година се откроява изтъняването на маржовете на печалбите. Като цяло приходите са по-високи с почти 9% до 7.1 млрд. лв., но съвкупната печалба е изтъняла от 203 млн. лв. на 139 млн., или с 31% по-малко през 2015 спрямо 2014 г. Основната причина за това е спадът в цените на земеделските суровини по борсите, единодушни са представители на бранша, до чието мнение "Капитал" се допита.

Любопитно е, че спадът в рентабилността се движи с различна скорост в отделните земеделски сектори. Така например, измерена като съотношение на печалбата към приходите при двайсетте най-големи в отделните групи, в растениевъдството (където са зърнопроизводителите и отглеждащите маслодайни култури) рентабилността е спаднала от 15 на 5% през миналата година. При търговците спадът също е чувствителен - от 2 на 1%, а при дистрибуторите на торове, семена и препарати за растителна защита маржовете са относително стабилни около нивото от 3%.

Бизнесът на последните се развива динамично през последната година благодарение на това, че производителите по-активно ползват услугите им. Както никога досега българският фермер търси и използва селектирани семена за посев, които са устойчиви на суша и болести. Правят се повече пръскания и подхранвания на културите. Фирмите, които специализират в търговията със семена, торове и препарати, получиха шанс да укрепнат и от промяната в поведението на някои от мултинационалните компании, работещи на местния пазар. Cargill например загърби модела, с който обграждаше производителите, предлагайки им всякакви услуги, и се специализира само в покупко-продажбата на селскостопанска продукция. Може би това е сред причините през 2015 г. българското поделение на глобалния играч да се изкачи с една позиция нагоре в класацията на най-големите в земеделския бизнес, изпреварвайки поделението на друга мултинационална компания - Glencore (виж таблицата).

Традиционно търговците са на предни места в подреждането по приходи, следвани от зърнопроизводителите. Преработвателите на земеделска продукция, най-вече мелничарите, също намират място сред първите двайсет, а по-назад, но с подобряващи се позиции са животновъдите, добиващи месо и яйца, оранжерийните стопанства, търговците на консумативи за селското стопанство.

Най-големите сред големите

Както и през 2014 г., топ 100 в земеделието на България се оглавява от "АДМ България трейдинг", което е представителство на холандския концерн Archer Daniels Midland Company (бившият Alfred Toepfer). В бизнес плана му за 2015 г. дружеството си беше поставило за цел да изтъргува 1.5 млн. тона зърно и маслодайни семена, което да му отреди 80% пазарен дял. Според финансовия му отчет резултатът е приходи от 519 млн. лв., което е с 8% повече от предходната година и печалба в размер на 2.1 млн. лв. при 7.2 млн. лв. година по-рано. През миналата година компанията инвестира в придобиването на мелници за мокро смилане на царевица в България и Турция, което би могло да обясни по-слабия резултат.

Българската "Севан" традиционно държи второто място в класацията на най-големите, катоq освен че търгува със земеделски стоки, тя е и сред производителите. За миналата година фирмата има 359 млн. лв. приходи, което е по-малко от предходната, но пък удържа равнището на печалбата около 11 млн. лв. Близо 90% от приходите са от износ на продукция в чужбина. През миналата година беше пусната в експлоатация новата зърнобаза на компанията в село Свобода, община Камено. Капацитетът й беше удвоен до 200 хил. тона, като към януари инвестицията за това беше 600 хил. лв. С цел подобряване на логистиката и намаляване на разходите за транспорт е обновен и автопаркът с 30 нови влекача и полуремаркета към тях. Освен че е втора по приходи, "Севан" е и на второ място по печалба в сектора. По този показател на първо място излиза "Монсанто интернешънъл клон България", който за 2015 г. отчита 12.4 млн. лв. и приходи от 26.1 млн. лв., което е с 8% повече спрямо предходната година.

Според Николай Черкезов, който е изпълнителен директор на компанията, причините за добрия резултат са близо 10-годишното присъствие на фирмата на пазара, качествата на продуктите и атрактивните за фермерите схеми на подпомагане, които "Монсанто" предлага: "Културите, в които участваме, са царевица и рапица. В царевицата пазарният ни дял е 25%, а в рапицата - 35%. Успехът ни се гради основно на два стълба. На първо място това са продуктите. Продуктовата ни листа освен стандартните показатели като зрялост и сухоустойчивост е разделена и на хибриди, подходящи за трите основни среди на отглеждане на културите - ниска, средна и висока. При първата почвите са леки, нивото на торене е ниско, както и растителната защита. При средната среда имаме средни нива на изброените параметри, а хибридите в третата категория са интензивни, с висок добивен потенциал, който се достига при засяването и на богати почви, оптимално торене и растителна защита. Вторият стълб, това е екипът ни в страната. В момента той се състои от 10 човека, млади хора, със средна възраст 33 години, всички с агрономически ценз." Според Черкезов производителите оценяват и предлаганата от "Монсанто" застраховка срещу непоникване на семената от рапица в резултат на суша.

Още данни

Разглеждайки резултатите на най-големите в земеделието, трябва да се отчита, че в тях обемите от селскостопанска продукция се отчитат по няколко пъти, тъй като компаниите търгуват едни с други. Основните купувачи на българска стока са "АДМ България трейдинг", следвана от "Гленкор грейн България" и "Каргил България", показват данните на търговци в сектора. Това са и най-големите международни износители, заедно с "Луи Драйфус комодитис България". Българските компании също правят износ, част от който е към вече споменатите мултинационали. Според сондиране на данните "Севан" е лидер сред местните износители с осъществен износ на 780 хил. тона при 515 хил. тона от първия сред международните компании "Гленкор грейн България".

По култури "Севан" е и най-големият играч при пшеницата и ечемика, докато при царевицата първенството се държи от "Амилум", която мина под контрола на АДМ преди година. При слънчогледа като най-изявени търговци се смятат "Олива" и "Папас олио".

Отвъд числата

Онова, което финансовите отчети на компаниите в земеделието не могат да покажат, но е тенденция за сектора и интересува предприемачите, е начинът, по който стратегически развиват бизнеса си. Местните компании продължават да се опитват да затворят цикъла на производство - преработка - търговия, докато, както стана ясно, чуждестранните фирми се специализират в търговията с определени стоки.

Българските участници на пазара правят и опити да продават сами навън, като няма универсална рецепта каква част от стоките си търгуват с местните поделения на мултинационалите и каква договарят сами през борсовите посредници. Според експерти от сектора самостоятелното предлагане на продукция на чужди контрагенти не носи по-високи печалби за производителите. В същото време донякъде то увеличава риска им от неплащане или по-трудно събиране на вземанията, макар че основните купувачи на селскостопански стоки от България, с които работят местните предприемачи, са реномирани компании.

Покрай спада в цените на горивата през миналата година в сектора имаше надежди и че това може да понижи разходите на стопаните и ще им позволи да получат по-висока печалба. Това обаче не се случи, коментират агроанализаторите и обясняват, че на първо място това се дължи на транспортните компании, при които конкуренцията е жестока и маржовете са символични. От друга страна, голяма част от маслодейните култури се отглеждат, за да бъдат насочени към производство на биогорива. Спадът на петрола обаче повлече и цените на биоетанола, оттам и на суровините за него, което индиректно се отрази върху крайния резултат за фермерите.