Земеделие и бизнес

Има ли печеливша стратегия за зърнопроизводителите*

Фермерите могат да се справят с ценовите предизвикателства въпреки спадащите цени

Николай Вълканов

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

14% е нараснала реколтата от пшеница в България и е достигнала 5.26 млн. тона през тази година.

Поредна изобилна реколта и ниски цени. Така накратко може да се опише пазарната 2016-17 г. за основните зърнени и маслодайни култури. Хамбарите ще са по-пълни от всякога, потребителите – доволни, а фермерите ще трябва да отложат надеждите си за по-добри продажни цени за края на годината.

Благоприятните условия в глобален план и успокояването на цените на нива, близки до дългосрочните средни, вече са очевиден факт за всички участници на пазара. С тях особено трудно свикват земеделските производители, но в крайна сметка трябва да се примирят с новите реалности. Цените няма да растат според желанията им, дори ако местните условия не са толкова благоприятни, както се случи в България през кампания 2015 и както се очертава и през настоящата с летните суши и по-слабата реколта от пролетници.

Това обаче не е причина за униние, а стимул да се търси по-добра норма на печалба от единица площ. Тя може да се реализира в много посоки. Но преди да се спрем на тях, нека хвърлим поглед към света и пазарните реалности.

Глобалната картина

Пазарната 2016-17 г. се очертава като поредната рекордна за световната реколта от пшеница. Произведените количества се изчисляват на 743 млн. метрични тона, по последни оценки на USDA (Министерството на земеделието на САЩ) с 1.2% повече спрямо предходната пазарна година). Въпреки че търсенето нараства дори по-бързо (заради нарасналата употреба за фураж), преходните запаси от културата се очаква да останат на исторически връх. По-добра реколта се очаква в почти всички основни производствени райони на света – Русия, Украйна, Австралия, Канада, и това напълно компенсира понижените добиви в ЕС заради неблагоприятните климатични условия през пролетта на 2016 г.

Глобалната реколта от царевица през настоящата кампания се оценява на 1028 млн. метрични тона според USDA. Количеството надхвърля със 7% произведеното през изминалата пазарна година и макар потреблението да расте, преходните запаси се очаква да нараснат за шеста поредна година, достигайки равнището от 221 млн. тона (с близо две трети над кризисните 2011-2013 г.).

Историческото изобилие, което се очертава пред двете основни зърнени култури, както и липсата на изгледи за поскъпване на петрола, ще удължат натиска върху цените им в глобален план.

Световното производство на маслодайни култури се изчислява на 543.5 млн. метрични тона – с близо 3% над миналогодишното. От тях 330 млн. тона се падат на соята. По-слабата реколта от рапица в ЕС се компенсира от повишеното производство в Канада, където благоприятното време през юли допринесе много за увеличаване на добивите. По-добра реколта от слънчоглед се очаква в Русия и Украйна, където статистиката отчита (особено в Украйна) огромен ръст в засетите площи.

В резултат на добрата година преходните запаси от основните култури са на 30-годишен връх и това създава много добър буфер за цените дори при сериозни климатични аномалии, които евентуално биха могли да увредят добивите в глобален мащаб.

Ситуацията в България

Реколтата от пшеница у нас вече е прибрана на 100%, като произведеното зърно е с 14% повече от миналата година, или 5.26 млн. тона. Ожънати са и останалите есенни култури, от които си струва да се спомене маслодайната рапица. При нея отчитаме 14% ръст на средните добиви от декар и 20% по-голямо производство.

Засетите площи с основните пролетни култури – царевица и слънчоглед, са без изменение от миналата година, съответно 419 и 750 хил. хектара. Очертаващото се сухо лято вещае повторение на кампания 2015, когато добивите страдаха от липсата на валежи. Това, както и през миналата година, не означава, че цените ще са по-високи от миналата година. Както вече стана ясно, световната реколта от маслодайни семена и от слънчоглед в частност се очертава да е достатъчно добра.

Възможности

Вариантите да увеличим печалбата в ситуация на ниски цени са няколко.

Първият е качеството. Дори при пшеницата, която макар и масова, става по-безинтересна на производителите в последно време, зърното с особено добри хлебопекарски качества се цени високо. Такова зърно у нас се произвежда сравнително малко. За 2015 г. може да се каже, че то не заема и 20% дял в общото производство. Пшеницата с протеин над 13% е била едва 11% от цялата реколта.

Отглеждането на хлебна пшеница с отлични качества изисква с 10-15% по-големи разходи, но гарантира печалба с между 20-25% по-висока и от най-високодобивните хибриди. Този пазар обаче не е за всеки. Реализацията става навън, често чрез директна договорка със западни мелници.

Високото качество се цени особено и при маслодайните семена. Партиди с показатели над минимално приетите 44% масленост и до 2% чужди примеси се премират и у нас, и навън, като бонусът се показва за всеки процент масленост над минимума. За изминалата кампания 2015 г. слънчогледът с масленост над 45% е бил 22% от всичкия.

Вторият фактор са по-високите добиви. Развитието при селекцията на царевицата е показало, че, образно казано, няма горна граница за добивите от културата. Това я прави любима за много производители, въвели модерните технологии за отглеждането й. Разбира се, при липсата на поливни условия използването на по-интензивни методи е рисково, но не е изключено да се постигнат добиви от около 1 тон на декар (при средни 650 кг).

Новите хибридни сортове при пшеницата позволяват постигането на средни добиви от около 800 кг/дка (макар и при доста посредствено качество) при средни за страната 470 кг. Това осигурява на производителите печалба с близо 40% от декар над тази от традиционните български сортове.

Печалбата идва и от подходящото ротиране на културите.

Като най-доходоносна през последните 2-3 години се показа рапицата. При добър подбор на семена и правилно отглеждане културата спокойно може да даде добиви от 400 кг/дка, което я превърна в истинска страст за по-напредничавите фермери.

Друг важен момент в търсенето на по-добра възвращаемост е пазарната стратегия. Твърде много производители безогледно задържат стоката си с месеци просто защото цената не им харесва. Това може да донесе временна печалба, но е свързано и с редица рискове – повишени разходи, загуба на качество, загуба на доверие от търговските партньори, "изтърване" на подходящия за продажба момент.

По-правилната стратегия е на пазара да се пускат равномерни количества стока (които да са съобразени и с финансовите нужди на стопанството, разбира се) така, че да се постигне малко по-висока средна цена за реколтата като цяло.

Друга възможност, която често се подценява, е продажбата "на зелено". Тя е особено добър вариант за по-малки производители (с по 1000 - 5000 дка), които нямат условия за съхранение. През настоящата и изминалата пазарни години продалите "на зелено" хлебна пшеница реализираха средно с 12% по-висока печалба на тон спрямо продалите в разгара на кампанията.

Настоящата пазарна ситуация има и друго преимущество – тя може да отсее непълноценните играчи, създавайки по-добри условия за бизнес на фермите, инвестирали в своята устойчивост и конкурентоспособност. Готови рецепти за успех няма. Важното е всяка ситуация да се използва като стимул за производителите да мислят как да бъдат по-успешни и стабилни във времето.

* Материалът не е препоръка за вземане на търговски решения.