🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как да не свърши водата

Нерешените с години водни проблеми създават рискове за всички - домакинства, земеделие, индустрия. ВиК секторът има много резерви, но е нужна радикална промяна в управлението му

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Нерешените с години водни проблеми създават рискове за всички - домакинства, земеделие, индустрия.
  • Страната на може да си позволи да продължава да губи 60% от водата по мрежата или да захранва безконтролно ВЕЦ-ове
  • ВиК секторът има много резерви, но е нужна радикална промяна в управлението му

Ако сте пили обезсолена вода от Средиземно или някое друго море, сигурно знаете, че на вкус е като тази от язовира. Зеленчуците, напоявани с вода, която преди това е минала през канализацията на съседния град, също не са по-лоши от останалите. Вкусовете може и да са същите, но реалността в държавите с оскъдни водни ресурси е съвсем различна. Неприятният послевкус се дължи на многото пари, нужни за построяването на обезсоляваща станция и за безупречната работа на пречиствателните станции за отпадна вода. Безценната течност в банята поскъпва над определено потребление, напояването е само капково, а бизнесът трябва да мисли всевъзможни решения за оптимизиране на водните нужди. На държавно ниво водата е въпрос на национална сигурност, а на международно - обект на спорове и конфликти.

Безводната картина може и да изглежда просто като мрачна приказка от Близкия изток. Досега България можеше да си позволи да пилее водите си, а лошото управление на сектора оставаше скрито на дъното на водоемите. С първите натрупвания на сушави периоди и отдръпването на водата обаче лъснаха хроничните проблеми. Те са известни от години на хората от системата и са им посветени редица планове за адаптация към промените в климата. Те обаче си останаха само на хартия. Изгубено беше ценно време, като според представители на сектора има силна съпротива към всякакви опити за промяна и той остава силно политизиран.

Така обаче, ако сушавият период продължи още една година, на места може да се стигне до сериозни предизвикателства пред водната система, подобни на кризата в Перник. Нерешените с години проблеми създават рискове да оскъпят и усложнят живота на всички по веригата - домакинства, земеделие, индустрия. За бита това означава риск от режим на водата, увеличаване на цената и по-лоша услуга. За земеделието - нужда от все по-голямо застъпване на капковите системи за напояване и по-скъпа продукция. А за индустрията - оптимизиране на водния цикъл в производството и търсене на алтернативни водоизточници.

Пробитата тръба на проблемите

Широкото експертно мнение е, че България е добре обезпечена с язовири, като има нужда само от три-четири нови (виж втория текст). Нивото на покритие на водоснабдителната услуга е високо - 99.2%. Това обаче не важи за канализацията, която е 72.6%, и пречистването на отпадните води - само 60%. Към последните две са и насочени парите по оперативна програма "Околна среда". Възможностите за финансиране на водопроводната мрежа са доста по-скромни, но именно оттам изтича водата.

Водопроводната мрежа на страната е дълга над 73 хил. км (канализацията е около 12 хил.), но е на сериозна възраст и с множество пробойни, които с времето стават все по-големи и все по-сериозни. Загубите на вода са 60.8%, като някои ВиК компании губят по трасето 80% от водата, която се опитват да доставят до потребителите. За сравнение - в Румъния загубите са 49%, а в Германия - 7%. Страната е на челни места и на база аварии по мрежата.

Пробойните са на всякакво ниво. Данните за водата например, която ВиК компаниите черпят от водоизточниците, не се измерва точно и според представители от сектора около една трета от нея не се отчита никъде. ВиК компаниите са неефективни, като за един и същ обем работа в България са ангажирани три пъти повече хора спрямо Румъния, показва един от анализите. А управлението е като цяло лошо.

Стратегии не пием

Мрачните числа са известни от години. Експертът по хидрология и дългогодишен бивш директор на дирекция "Управление на водите" в екоминистерството Асен Личев припомня, че още през 2001 г. има приета Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване. Страната има национални планове за действие по изменение на климата. Бяха изработени т.нар. мастър ВиК планове за отделните региони, както и регионални прединвестиционни планове. През 2012 г., при ГЕРБ, беше приета Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, която съдържа план за действие чак до 2037 г. Тя засяга ВиК, напояване, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите, или иначе казано - предотвратяване на наводненията. А през 2014 г., в мандата на Пламен Орешарски, бе одобрена и Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 - 2023 г.

Беше изчислено, че за модернизирането на водния сектор са необходими между 12 и 42 млрд. лв., като първата сума от 12 млрд, лв. е за ВиК частта. От тях 7 млрд. лв. в канализация и пречистване и 5 млрд. лв. - във водопровод. Очакванията показаха, че от еврофондовете могат да дойдат 30-40% от общата сума. А системата ще трябва да инвестира по около 800 млн. лв. на година. Освен инвестициите на самите дружества, които идват през цената на водата и заеми, за целта могат да се използват и различни механизми като пари по ПУДООС, като инвестициите от там през 2018 г. са били 39.8 млн. лв. През 2018 г. пък МРРБ каза, че ще направи ВиК фонд с 50 млн. лв. годишно за малките населени места, но не е ясно какво се е случило с него и дали действа. Чрез МРРБ във водна инфраструктура през 2018 г. например са били инвестирани 78 млн. лв.

Скъсаната връзка

Въпреки добрата подготовка на хартия в последните 10 години загубите на вода не успяха да паднат под 60%. Кризата в Перник демонстрира нагледно, че няма процедура за действие при такива ситуации. Чакаше се политическо решение, при положение че е можело да се вземат навремени мерки по техническите нива надолу по веригата. "И накрая се появи непланиран водопровод за десетки милиони, който, въпреки че беше обявен като временен, беше заровен под земята", коментират от сектора.

Сега инвестициите във ВиК сектора са грубо по 100 - 120 млн. лв. на година. А част от дружествата са в сериозни финансови затруднения и чакат да бъдат спасявани със заеми от новия ВиК холдинг.

Според различни представители на сектора основната част от проблема е в начина на управлението на компаниите, които се възприемат по-скоро като властови ресурс, а не като дружества, занимаващи се с доставка на услуга. Там са и голяма част от решенията, смятат експерти, като системата поради изключително лошото си състояние има и големи резерви и потенциал за закърпване на течовете от всякакъв вид.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS
    • + 4

    Господ дава ала в кошара не вкарва ! Демек вода гази , жаден ходи ...

    Нередност?
  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    А някой задава ли си въпроса колко от тази "загубена" вода всъщност е крадена? Предполагам пак в загубите се отчита.

    Крадената вода обаче не е изгубена, а е използвана по предназначение. Има тънка, но съществена разлика - с крадена вода може да се полива.

    Моля, потърсете информация по темата.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал