Струва ли си токът от борсата за вкъщи

Какво показват числата

Преглед на оригинала

Цените на електроенергията за бита в България се определят административно само веднъж годишно (на 1 юли) и не зависят от случващото се на пазара и в икономиката като цяло. Това, от една страна, дава известна сигурност за потребителите и им спестява динамиката в сектора, но, от друга, ги лишава от възможността да намалят разходите си във време на кризи.

С решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от 1 юли 2019 г. цената, по която НЕК, в качеството й на обществен доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про"), е в размер на 89.67 лв./мВтч. Това е цена без допълнителните компоненти като "Задължение към обществото", без ДДС, както и без разходите за пренос и доставка по мрежата. Точно затова е съпоставима с борсовата, която обаче е значително по-ниска през последните три месеца. Данните на Българската независима енергийна борса показват, че за половин година назад пък средната борсова цена е 71 лв./мВтч, или с 20.8% под тази, която плащат домакинствата (виж графиката).

Какво обаче означава това за месечните сметки, в които се включват и редица други услуги по доставката на електроенергия? Един от големите търговци на ток в страната - "Енерджи маркет", направи изчисления за "Капитал" за реални абонати през изминалия месец май и сравнение как биха изглеждали сметките им, ако са били техни клиенти. При всеки от ЕРП-тата са взели различни консумации и разликата за предния месец е между 35 и 40% по-ниски сметки в полза на свободния пазар (виж таблиците).

Преглед на оригинала

Как става смяната на доставчик

Единственото, което даден клиент трябва да направи за преминаването от регулиран към свободен пазар, е да се свърже с избрания търговец и да сключи договор с него. Очаква се с промените в Закона за енергетиката да бъде създадена и специална платформа, на която всички търговци на ток да публикуват актуалните си оферти, за да може потребителите (битови и бизнес) по-лесно да ги сравнят и да изберат.

Оттам заявлението за смяната се подава до съответния мрежов оператор не от клиента, а от новия доставчик на електрическа енергия, при това по електронен път. Целият технически процес се извършва служебно от съответния оператор на електроразпределителна мрежа - дружествата на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". За доставка се използва и тяхната мрежа - тоест няма никаква техническа промяна например за потребителя на електромер, кабели, табло и т.н.

Има и подводни камъни за смяна на доставчик само по електронен път. Оказва се например, че за да се излезе на свободен пазар, е необходимо първо да се премине през процедурата на "Първоначална регистрация на пазара на електрическа енергия", което накратко означава да се сключат съответните договори за пренос и достъп до електрическата мрежа на някое ЕРП, както и договор за доставчик от последна инстанция, който да снабдява обекти в случай, че търговецът не може или не иска.

Нелепото в случая е, че въпросните договори биха могли да се сключат само лично или чрез представител с нотариално заверено пълномощно. Което на практика означава, че процедурата няма как да мине изцяло електронно и все пак ще се наложи ходенето до нотариус за упълномощаване на избрания търговец на ток. Тези регулаторни формалности със сигурност биха отказали редица потребители да се прехвърлят от регулирания към свободния пазар.

Тук въпросът е не може ли, когато се подаде заявление, че даден битов потребител излиза на свободен пазар, да бъде служебно вписан като първоначално регистриран. Това е лесно, тъй като абсолютно всеки клиент така или иначе има уникален клиентски номер и номер на електромер. За сключването на договор с доставчик от последна инстанция обаче това по-трудно ще се приложи.

Но и тук има лесен път - ако се избере доставчик по свободно договорени цени да бъде някой от търговците на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". Именно в техните групи са дружествата, с които се сключва договорът за достъп и пренос до мрежата ("ЧЕЗ Разпределение", "Електроразпределение Юг и "Електроразпределение Север"), а също така по закон те са и доставчици от последна инстанция ("ЧЕЗ Електро", "ЕВН Електроснабдяване" и "Енерго-про продажби"). Така всички договори могат да бъдат представени и подписани едновременно, вероятно дори само при заявка през новия търговец.