Да споделиш слънцето със съседите

Целта е да бъде улеснено постигането на обвързващата цел за минимум 32% енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление в ЕС до 2030 г. Така България, която през последните 7-8 години заряза ВЕИ сектора, има шанс да участва активно в дългосрочното намаляване на въглеродните емисии чрез реализирането на нови зелени проекти. При това без държавна помощ.

Аз на теб, ти на мен

Идеята още не е напълно уточнена в детайли, тъй като ЕК я представи едва миналия месец. Една от ползите от нея е страните членки да работят в по-тясно сътрудничество, за да постигнат своите индивидуални цели за възобновяемите източници. Това ще стане, като се стимулира развитието на ВЕИ в зоните, които са подходящи от гледна точка на географски или природни източници (например там, където има повече слънце или вятър).

Новият финансов механизъм обаче ще дава и друга възможност - държавите ще могат да изграждат съвместно проекти за ВЕИ, за което ще получават и средства. Предвиждат се т.нар. допринасящи страни членки да плащат доброволни финансови вноски в схемата, която ще бъде използвана за подкрепа за нови проекти в държави членки, които желаят да бъдат домакини на такива централи. Така "допринасящите" страни, които се надпреварват да постигнат целите си, могат да финансират проекти другаде, които обаче ще се отчитат към техните цели.

Например Люксембург и Литва имат договорка, според която ВЕИ-тата във Вилнюс се отчитат към сметката на Люксембург. Така двете държави, които са отдалечени на повече от 1000 км една от друга, си помагат взаимно чрез т.нар. статистически трансфери. Освен за постигането на националните ВЕИ цели новият механизъм ще допринесе и за стимулиране на местните икономики.

Освен от доброволни плащания на отделните държави изграждането може да бъде финансирано и от фондовете на ЕС или от частния сектор, предвиждат правилата, чието обществено обсъждане приключи в началото на юни и предстои да бъдат разглеждани в съответните европейски институции. Договарянето обаче няма да става пряко между държавите, а този процес ще се ръководи от ЕК. Тя е тази, която разпределя и статистическите данни.

За целта на всеки две години ще се организират търгове, в които страните домакини ще подават информация за мощностите, които могат да приемат, за вида на на технологията, която искат, и т.н. Подобни данни ще дават и страните донори, като Брюксел ще предложи кои точно проекти и в какъв размер да финансира.

Търгове и пак търгове

Ползи от механизма би трябвало да има и за двете страни. Правещата инвестицията печели, ако инвестира във ВЕИ проект в държава с по-евтини процедури (разрешителни, присъединяване, работна ръка и др.). А държавата домакин отчита полза от самата инвестиция - наемането или покупката на земя, наемането на хора, плащането на данъци и др. Част от произведената енергия ще се прехвърля статистически към инвеститора, а останалата част ще остава за държавата, в която се намира централата.

Все още не е ясно какъв точно ще е процесът на разпределение на енергията и какви ще са дяловете, но подобна схема би била от полза за страни като България. Освен че страната може да достигне собствените цели само чрез привличането на такива инвестиции, без да харчи собствени средства, токът от тези централи ще се влива в националната мрежа и ще променя дела на ВЕИ в микса.

Според експертите на Института за енергиен мениджмънт предимството за страната - домакин на инвестицията, е именно, че получава допълнителни местни инвестиции в проекти за ВЕИ и може да се възползва от предимствата по отношение на местната заетост, по-ниските емисии на парникови газове, подобреното качество на въздуха, модернизацията на енергийната система и намалената зависимост при внос.

Процедурите по "размяна" на зелен ток ще са ясни до есента, когато се очаква механизмът да бъде приет.