"Балканският поток" на Борисов липсва в енергийната стратегия на България до 2030 г.

Стратегията бе представена публично за първи път през септември и оттогава Министерството на енергетиката запази пълно мълчание по нея. След близо 5 месеца протакане документът най-сетне беше публикувана за обществено обсъждане тази седмица. Срокът за приемане на предложения, становища и др. е до 9 март, като най-вероятно управляващите ще бързат да гласуват стратегията още преди изборите в началото на април.

Другите газови проекти

Като основни газови проекти в стратегията са споменати междусистемните връзки с Гърция и Сърбия, както и разширението на хранилището в "Чирен". Това е нормално, тъй като тези проекти ще имат пряко отражение върху диверсификацията на доставките и осигуряването на автономна работа на българската газова система при нужда.

В същото време най-скъпият и мащабен проект - продължението на "Турски поток" е споменато само веднъж, като разширение на газовата мрежа от турската до сръбската граница в уводните изречения, но го няма като отделен елемент на стратегията, с параметри, ползи и анализи за това как се връзва в общата рамка до 2030 г. Това може да се обясни само с факта, че всъщност въпросният газопровод няма пряко отношение за вътрешния пазар, а ще се използва единствено за транзитна руски газ към Сърбия и Унгария.

Да живее АЕЦ-ът

В документа България отново набляга на ядрените мощности и заявява, че съдейства за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които с мощност от 1000 мВт, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г. Това кореспондира пряко с проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", който спорадично влиза в дневния ред на правителството, което ту се отказва от АЕЦ "Белене", ту го смята за "красив" проект.

Фотограф : Красимир Юскеселиев

Последно темата отново стана актуална, когато през октомври м.г. правителството възложи на ресорния министър Теменужка Петкова да изготви доклад за изграждането на 7-и блок, който няколко месеца по-късно потвърди очакваното - че реакторите за АЕЦ "Белене" стават и за АЕЦ "Козлодуй". Самият доклад така и не беше публикуван, не се разбра и точно кой е работил по него.

В стратегията се подчертава, че процесът по диверсификация на ядреното гориво вече се изпълнява и се очаква да приключи до юли 2024 г. "Към настоящия момент в АЕЦ "Козлодуй" се изпълнява утвърдена "Програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за блокове 5 и 6 на "АЕЦ Козлодуй", съгласувана с Агенцията по доставките на Евратом", се посочва в документа.

Въглища с потенциал и ТЕЦ-ове на газ

Макар в представения преди ден План за възстановяване и устойчивост да се предвижда бързо газифициране на въглищните ТЕЦ, в енергийната стратегия пише друго - до 2030 г. България ще продължава да разчита и на въглищата, а Мини "Марица-изток" "са гарант за стабилността и сигурността на енергийната система на страната".

Фотограф : Цветелина Белутова

Въпреки европейския курс към декарбонизация, навлизането на нови ВЕИ технологии и дори водород българското правителство изтъква, че това е най-перспективното и структуроопределящо предприятие за добив на въглища в България, което има дългосрочен потенциал за развитие на рудниците и добива на въглища през следващите 50-60 години.

В периода до 2025 г. все пак ще се анализира необходимостта от заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции. От разбивката с генериращите мощности обаче ясно се вижда, че до 2050 г. е планирано да има действаща ТЕЦ на въглища без система за улавяне на CO2, което е равносилно на огромни държавни субсидии за поддържането ѝ. От сегашните 3700 мегавата ще останат в действие 1000 мегавата. За сравнение - дори при сегашните цени на квотите за вредни емисии държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" се нуждае от подкрепа в размер на стотици милиони на година, за да съществува.

Фотограф : Надежда Чипева

Зелено и ефективно

За да звучи в синхрон с европейските цели, стратегията предвижда и оптимизация на потреблението на електрическа енергия - т.нар. енергийна ефективност. Това означава по-малко нужда от производствени мощности, което обаче противоречи на горните идеи.

Освен това е заложен и стабилен ръст на ВЕИ - три пъти повече зелената енергия до 2030 г. спрямо 2020 г. и 4 пъти повече през 2040 г.

Стратегията обаче не отчита непрекъснато увеличаващите се инвестиции в централи за собствено производство при бизнеса. Само за миналата година бяха инсталирани общо около 60 мегавата такива мощности, а за тази се очакват над 100 мегавата. А това реално намалява нуждата от централизирано производство на ток.

Как ще се съхранява енергията

В плана е посочено, че България планира да бъдат изпълнени проекти за съхранение на електроенергия за общо над 620 млн. евро, но без да се споменава точно откъде и как ще бъдат осигурени те. И по-конкретно:

• над 220 млн. евро за увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ "Чаира" чрез изграждането на язовир "Яденица", което ще даде възможност за оптимизиране на структурата на генериращите мощности;
• над 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на честотата, чиято обща мощност е около 180 MW;
• над 200 млн. евро инвестиции за насърчаване комбинирането на нови ВИ с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия в зависимост от подходящото технологично решение за съответните проекти, в т. ч. и с водород (общо около 200 MW).

Говори се и за технологията Power-to-gas, която свързва електрическата и газовата мрежа, като позволява гъвкаво управление на излишъка и недостига на електрическа енергия. Идеята е да се преобразува електрическата енергия в газообразен енергоносител (водород и/или метан), който може да се пренася и съхранява в газовата инфраструктура, а при нужда да се използва за горене в централите и да се произвежда отново ток.