Енергетика

Седмични новини за енергетика

"Балканският поток" на Борисов липсва в енергийната стратегия на България до 2030 г.; "Булгартрансгаз" иска кредит от 155 млн. евро; Валентин Николов е най-вероятният нов директор на БЕХ;

Румяна Гочева

Министерския съвет © Министерския съвет

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.

Интригата кой ще оглави Българския енергиен холдинг е на път да се разплете в аванс. Председателят на енергийната комисия в парламента и дългогодишен кадър на ГЕРБ Валентин Николов напусна парламента, за да участва в конкурса, който най-вероятно и ще спечели.

"Не, мотивите ми не са, за да се присъединя към друг политически проект или политическо лице", пише Николов в социалните мрежи в отговор на това защо напуска парламента. Все още няма яснота колко са внесените документи в рамките на конкурса за шеф на БЕХ, но се очаква списъкът да бъде публикуван в следващите дни. По информация на "Капитал" към края на миналата седмица кандидатите са били десетки, но тези с реални шансове бяха малцина.

Седмицата не бе изпълнена с големи вътрешни "инфраструктурни" новини, затова част от вестите дойдоха от вън. Оказва се, че България може да се размине с част от транзитните такси за пренос на природен газ, които събира в момента. А причината - до края на тази година Северна Македония ще обяви търг за изграждането на 68-километровия газопровод от Неготино до Гевгели, с което на практика ще заобиколи страната ни.

Сега единствената възможност на Северна Македония да се снабдява с природен газ е през преносната мрежа на "Булгартрансгаз" и връзката Кюстендил - Жидилово. Целият преносен капацитет там обаче е резервиран от "Газпром" до края на 2030 г. и реално Скопие няма никаква възможност за алтернативни доставки. С новата газова връзка до Гърция обаче това ще се промени.

Държавната компания "Булгартрансгаз" пък обяви, че търси кредит от 155 млн. евро. Целта е да се финансира част от другите големи инфраструктурни проекти като разширението на капацитета на подземното газохранилище "Чирен", участието в терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, междусистемната връзка България-Сърбия и газопреносните отклонения до общините Панагюрище, Пирдоп, Свищов, Банско и Разлог.

Със заеми компанията изгради продължението на "Турски поток" през страната. Самото то обаче - оказва се е изпаднало от Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Вместо за изграденият ударно газопровод за близо 3 млрд. лв. в документа се говори за запазване на въглищата, но и за изграждане на ТЕЦ-ове на природен газ, за нови соларни и вятърни централи с батерии за съхранение на енергия, но и за два ядрени реактора, без конкретика дали става дума за АЕЦ "Козлодуй" или за АЕЦ "Белене".

Какво още? Над 80% от фирмите са останали при служебно определения им доставчик на ток; Преходът към зелена енергия може да струва 13 трлн. долара на петролните страни до 2040 г.;