"Овергаз" договаря 1 млрд. куб.м втечнен газ на година през нов терминал в Албания

Добрата новина е, че на прага на преговорите за членство в ЕС Тирана може да се ангажира силно с проектите и да ги изпълни в много кратки срокове. Което ще е от полза за целия регион, особено на фона на все по-сигурния край на руските доставки още тази зима. Освен това настоящото споразумение е следствие на друг меморандум - между "Овергаз" и албанския еквивалент на "Булгаргаз" - "Албгаз", чиято цел е сътрудничество при изграждането на газопровод от терминала във Вльора до газовата инфраструктура в Албания.

Заедно със строящия се LNG терминал в гръцкия град Александруполис, в който България има 20% дял, Югоизточна Европа ще може да си осигури значителни количества, алтернативни на руските.

Интересно е, че през последните месеци българското правителство и държавният доставчик "Булгаргаз" усилено се опитват да осигурят дългосрочен договор за доставка на втечнен газ, като имаше множество срещи в САЩ и Катар. Но реален резултат към момента не е известно да е постигнат. Което пък показва, че частният сектор може да действа по-ефективно по този въпрос.

Сделката

Според изпълнителния директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов "няма страна, която да е пряко или косвено заинтересована от забавянето на този проект. А сега Албания е доста ентусиазирана да покаже интеграция в паневропейски проекти и този да бъде завършен възможно най-бързо".

"Със сигурност ще се търси вариант да се запазят конкретни количества - планът е за поне 1 млрд. куб.м годишно в дългосрочен план. Предстоят още преговори", казва още той. Но засега отказва да коментира финансови параметри на сделката.

Американската компания Excelerate Energy, създадена от петролния тексаски магнат Джордж Кайзер, е най-големият собственик на плаващи терминали за регазифициране в света (8 плаващи и още 2 стандартни) и има сериозен опит в реализирането на LNG инвестиционни проекти.

"Това е една от 5-те големи компании, които имат разрешително за износ на втечнен газ от САЩ - похвално е да се доведат нещата до такова ниво от страна на "Овергаз". Беше ясно от много време насам, че ако една икономика и държава иска да бъде в час, трябва да върже част от доставките с референтна цена на американската газова борса "Хенри хъб", казва енергийният експерт Васко Начев.

Excelerate Energy наскоро е сключила споразумение за построяването на нов терминал и в Балтийско море, където бенефициентите на втечненото гориво ще бъдат други страни, засегнати от спирането на руския газ - Финландия и Естония.

По данни на FT базираната в Тексас компания е направила второто най-голямо публично предлагане (IPO) в САЩ от началото на годината и е събрала 384 млн. долара (пазарна оценка от 2.5 млрд. долара), като е имало значителен интерес от инвеститори поради голямото и влияние в пазара на втечнен газ. Най-големите конкуренти на американската компания са норвежката компания Hoegh и базираната в Гърция GasLog.

По повод меморандума с българската компания вицепрезидентът на Excelarate заяви, че за европейските държави около Южния газов коридор това е огромна възможност за диверсифициране и по-голяма енергийна сигурност. Това наистина е така и е въпрос на време подобни проекти да бъдат реализирани не само в Средиземно море, а и в други части на Европа, където все още няма съоръжения за регазифициране. Например Германия, която няма нито един терминал, а е най-големият консуматор на синьо гориво на континента.

Според Начев, за да е ефективно подобно споразумение като това на "Овергаз" и американската компания, то трябва да е за срок от поне 10 години. "За да се договорят добри цени и за да не се слага премия върху референтната цена на "Хенри хъб", в такъв случай се прави дългосрочен договор с добивната компания в САЩ (или другата държава). Вследствие на това вече, след като се направят разчети на година, може да се постигне добра цена, която да осмисля терминала", обяснява той.

Как ще стига газът до България

България физически няма как да получава газ от Албания. Реално доставките ще се случват чрез т.нар. виртуални търговски точки, като се използва инфраструктурата на TAP и газовата връзка между Стара Загора и Комотини (ICGB). Например, когато се разтовари танкер с втечнен газ във Вльора и при налична газова тръба, която да свързва терминала с TAP, ще е възможно въпросните количества да влязат в газопровода към Италия, а към България да бъдат отклонени същите количества азерски газ през гръцката връзка. По този начин няма да има нужда от физически пренос на газа в обратна посока по Трансадриатическия газопровод, което е и невъзможно.

По този начин, а и след пускането на терминала в Александруполис ролята на интерконектора България - Гърция ще стане още по-важна. В момента капацитетът ѝ от 3 млрд. куб. метра на година е резервиран 50% (реално обаче само "Булгаргаз" ще започне да използва своите 33% тази есен за азерския газ), като при успешно реализиране на договореностите между "Овергаз" и Excelerate Energy натовареността може да достигне 85%.

При по-голям интерес - например транзит за Украйна, газовата връзка ICGB ще може да бъде разширена до 5 млрд. куб.м годишно, като за целта е нужно изграждането на допълнителна компресорната станция.

Терминалът до Вльора

По-голямата част от терминалите, които американската компания Excelerate Energy оперира, са плаващи, като такъв ще е и този във Вльора. В сравнение с традиционните инсталации за регазификация на сушата плаващите са по-гъвкави, по-евтини и по-бързо регазифизират горивото. Силно вероятно е да се използва тази технология и в Албания и именно така да успее да се пусне в толкова кратък срок.

Съоръжението за регазификация на втечнен газ се очаква да бъде готово в следващите 18 месеца. То ще е съвместна собственост на Excelerate Energy, на друга американския компания - ExxonMobil, както и на албанското министерство на енергетиката.

Светослав Иванов казва също, че "Овергаз" също има интерес да участва капиталово в терминала, но не като мажоритарен собственик.

Иначе планираният капацитет е 3.5 млн. тона втечнен газ на година, което е приблизително 5 млрд. куб.м. Това е достатъчно да захрани 50% нуждите на страните от Балканите - България (3 млрд.), Гърция (6 млрд.), Северна Македония (0.5 млрд.) и Албания (0.5 млрд.), стига, разбира се, да бъдат осигурени съответните доставки.

Много е възможно албанският терминал да бъде готов дори преди този в Александруполис. Като в същото време албанската страна няма да разчита особено много на доставки от съоръжението, тъй като покрива малкото си потребление от собствен добив.

Източник: Reuters