Служебният кабинет подготвя търг за 10-годишен договор за втечнен газ

Тази стъпка няма как да не предизвика коментари и учудване, след като седмици наред се говореше, че втечненият газ е супер скъп, че по-евтин от тръбния няма и че най-вече след като бяха отказани вече договорените от кабинета "Петков" танкери за тази зима с мотива, че няма къде да бъдат разтоварени.

Известна светлина върху действията на служебния кабинет обаче дава коментарът на президента Радев, който заяви следното: "От днес се премахва неефективната практика да се договарят танкери, без да се знае кой и как определя цената. "Булгаргаз" днес обяви три търга. Така се прави, така трябва да се прави и в бъдеще. Само така може да се постигне диверсификация. Не да се търсят решения месец за месец." В случая излиза, че уредените от предишното правителство танкери са били отказани заради начина, по който са били уредени, а не заради цените им или липсата на слотове за разтоварването им. Сега обаче няма гаранция, че ще бъдат постигнати по-добри цени, както и няма гаранция, че въобще някой ще може да достави газ за ноември и декември в такива кратки срокове.

"Допълнително ще се проведе търг за доставка на тръбен газ, като има варианти да се използва Турция като партньор", заяви служебният министър Росен Христов без обаче да дава повече подробности.

Какво се планира

Трите търга са за три различни периода. Първият е за ноември и декември тази година. Вторият е за цялата 2023 г., а третият е за 10-годишен договор в период от 2024 г до 2034 г. За сравнение, договорът за азерски газ е до 2035 г.

Ще се търсят следните количества:

• 1.5 млн. мВтч (142 млн. куб. м) за ноември и 2 млн мВтч за декември
• 16 млн. мВтч (1.5 млрд куб. м) за 2023 г.
• по 10.6 млн. мВтч (1 млрд. куб. м) на година в периода 2024-2034 г.

Ясно е, че за ноември и декември са уредени количества по азерския договор и може да се изпомпват такива от Чирен, но все още остава около ⅓ от потреблението, които няма яснота откъде ще дойдат и на каква цена. Именно поради тази причина се прави и търгът. Защо обаче се прави чак сега, а не преди месец, не става ясно. Именно за този период бяха отказани два танкера Cheniere, осигурени от редовния кабинет, като тогава беше обявено, че тяхната цена е твърде висока. Сега също ще се търсят LNG танкери, като отново няма осигурени слотове за разтоварване и регазификация.

Интересното е, че държавният газов доставчик и служебният министър подемат тази инициатива едва след като стана ясно, че е много малко вероятно да се получи отговор от "Газпром" за възобновяване на доставките. Министър Христов вече призна, че вариантът с руския газ преминава през политическо решение в Москва да не се работи с България.

Другият търг, с който ще се търсят количества за 2023 г., равни на половината от годишното потребление на България, със сигурност е стъпка в правилната посока. Той се прави сега, защото в края на септември и началото на октомври трябва да се кандидатства за слотове на гръцкия терминал за втечнен газ в Ревитуса. По този начин има шанс да се постигнат по-добри цени и много по-голяма сигурност за следващата година.

И след 10 години

Доста по-странно обаче изглежда идеята за 10-годишен дългосрочен договор за доставки на втечнен газ. На брифинга беше заявено, че това се прави с идеята да се подаде ръка на бъдещ редовен кабинет - търгът ще се проточи поне 6 месеца, както и заради увеличения резервиран капацитет на новостроящия се терминал в Александруполис, в който България има дял.

Принципно дългосрочният договор за доставка на газ би трябвало да осигури най-добрите цени и да даде прогнозируемост на доставките. В комбинация с азерския договор това би осигурило над две трети от нуждите на страната.

В конкретната ситуация обаче има и някои спорни моменти. Първо няма яснота доколко такъв един договор се връзва с националните планове за енергетиката и климата, с Плана за възстановяване и заявките в ЕСО за 24 хил. мегавата нови ВЕИ мощности. Възможно е да се окаже, че след 10 години потреблението на газ е силно намалено заради политиките на ЕС за отказ от фосилните горива и максимално малка зависимост от вноса на такива.

Освен това стои въпросът с цените. Да се прави търг за дългосрочни доставки точно в разгара на криза с осигуряването на текущите количества може да доведе до по-неблагоприятни условия. Сега доставчиците са в силна позиция и няма да са склонни на отстъпки, каквито биха направили например след година, ако пазарите се успокоят.

Към момента от "Булгаргаз" не са публикували какви ценови формули възнамеряват да включат в търга за 10 годишен договор, което също предизвиква известни притеснения.