Има интерес към изграждането на газови централи в България

Има обаче и друго - мнението, че природният газ е нещо руско, мръсно, скъпо и т.н. В същото време, ако погледнем съседите - Гърция и Румъния, ще видим, че там участието на природния газ в производството на електроенергия не намалява. Напротив - природният газ няма този ръст, който имат ВЕИ, но запазва сериозен дял.

Как ще се развива секторът и как се променя пазарната ситуация у нас с оглед спирането на работа на "КонтурГлобал" - трябва ли например там да има газова централа?

Бъдещето на Маришкия басейн е съществено за енергийния микс на България. Имаме заявен значителен интерес от оператори на електроенергийни мощности, които имат инвестиционни намерения за изграждане на централи, които да работят на природен газ. От друга страна, имаме готов проект за изграждане на инфраструктура, която да покрие тези въглищни региони. За да бъде атрактивна такава инвестиция обаче, е важно тази инфраструктура за бъде подкрепена на държавно ниво.

Като заявка, че ще развиваме газови мощности, или като финансиране?

Държавата може да помогне с довеждащата газопреносна инфраструктура, защото според сега действащите разпоредби разходите за присъединяване трябва да бъдат поети от съответния оператор. Това е един съществен разход, който в бъдеще ще даде отражение и върху цената на произведената електроенергия.

Скоро присъствах на представяне на оборудване на "Дженерал електрик" и по тяхно експертно мнение разликата между вредните емисии при производство на електроенергия от лигнитни въглища и от природен газ с тяхното оборудване би могла да доведе до 70% намаляване на въглеродния отпечатък.

Като говорим за намерения за инвестиции в региона - ще има ли смисъл от тези проекти, ако ги реализираме след година или две? Пазарът на енергия в региона се променя бързо.

Газопреносната инфраструктура за Маришкия басейн е включена в пътната карта, която предстои да бъде одобрена от Народното събрание. Включена е и прогнозата за потенциално производство на електроенергия от природен газ в размер на 1.6 GW. В Гърция и в Румъния продължават инвестициите, които са базирани на газови централи. Трябва да действаме, но наистина е много важно и кога тези мощности ще могат да бъдат въведени в експлоатация. Важно е обаче, че те се конкурират с други проекти, например с ядрените мощности, защото те са с много по-дълъг срок за изпълнение.

И обикновено винаги закъсняват.

Да, комплексните проекти са трудни за изпълнение и са предизвикателство от гледна точка на времевата рамка, докато тези проекти, за които говорим, много по-бързо могат да бъдат въведени в експлоатация в сравнение с един ядрен проект.

Като говорим за свързаните пазари, докъде е проектът за изграждане на т.нар. вертикален коридор за пренос на газ от Гърция през България, Румъния, а защо не Молдова и Украйна?

В Украйна има твърдо поет политически ангажимент, според който преносът на руски природен газ през страната ще бъде напълно преустановен от началото на 2025 г.

За какви количества става въпрос?

По официални данни за 2023 г. през Украйна са пренесени 14 млрд. куб.м природен газ за пазарите на Централна Европа - Австрия, Италия, Словакия, Чехия, минимални количества се пренасят и за германския пазар и Словения. Тези количества трябва да бъдат заместени и това може да се случи именно през вертикалния газов коридор. Затова обединихме усилията си и привлякохме и операторите от Молдова и Украйна. Трябва да бъдем солидарни към засегнатите пазари в ЕС. Но може би е по-важно да бъдем солидарни реално и към Украйна, защото спирането на преноса на природен газ през Украйна съпоставя една много добре развита система, която в сравнение с нас - с тази на "Булгартрансгаз", е над 10 пъти по-голяма. Оставяйки празна тази система, ние ще компрометираме потенциалното й бъдещо използване.

Вертикалният газов коридор е единственият проект, който може да изпълни двете цели - едновременно да осигури алтернативни количества за тези засегнати пазари (основно чрез втечнен природен газ) и, на второ място, утилизиране на украинската система. Разглеждаме вариантите за втечнен природен газ от Гърция, защо не и от Турция през мрежата на "Булгартрансгаз", ICGB, а оттам към мрежата на Румъния и Молдова към Украйна.

Какво е необходимо, за да се случи това?

Най-вече политическа воля и финансиране. А после - здрава работа. Говорим за конкурентност, защото всичко в енергийния бизнес е свързано с определен времеви диапазон, в който нещата трябва да се случат. Всяко едно забавяне малко или повече те изхвърля от играта. Имаме силна, безрезервна подкрепа от страна на нашите американски партньори за важността и стратегическия характер на този проект. Надявам се съвсем скоро в България да има новини в тази посока за приоритизиране на тези проекти. Пазарният интерес, който проверихме съвместно с всички колеги в региона, показа, че има желание за двойно увеличаване на капацитета и това ни дава сигнал, че природният газ не е мъртъв. На необвързваща фаза говорим за двойно увеличение на всички капацитети по това направление на вертикалния газов коридор.

Войната в Украйна обаче не би дала сигурност на икономическите оператори да поемат дългосрочен ангажимент, а именно да резервират дългосрочен капацитет за 10 - 15 години, което да направи проектите икономически целесъобразни. От друга страна, трябва да се състезаваме с времето. Затова осигуряването на финансиране е ключово. Трябва да запазим и атрактивността на маршрута - всеки разход, който направят операторите по трасето, ще бъде включен в тарифите за пренос. Логистичният разход трябва да бъде съотносим към цената. Затова разглеждаме всякакви варианти и форми на финансиране - увеличение на акционерния капитал, заеми, държавно гарантиране, за да може ние като оператор да действаме по начин, че това да не доведе до увеличение на тарифите.