Проба с грешка

Лабораторните доктори твърдят, че идеята за намалението е инспирирана от големите софийски лаборатории (виж Кои са големите), които имат клонове в провинцията. Заради икономиите от мащаба при цена под лев те няма да са на загуба. Това обаче не важи за по-малките на пазара, което означава, че приемането й ще доведе или до затваряне на лаборатории, или до изкупуването им от лидерите в сектора. Самите собственици на големите лаборатории пък отричат.

Недяло Калъчев, който е собственик на една от големите компании - "Цибалаб", обяснява, че финансовото министерство е определило цените на база на швейцарските (като е взело предвид паритета на покупателната способност) и германските (които са два до три пъти по-ниски, отколкото тези в България). "Общата тенденция в ЕС е такава - най-масовите изследвания се плащат малко, а скъпите - повече, и здравните каси покриват пълната гама необходими тестове. Не аплодирам предложението, но просто е ясно, че така ще стане", коментира той. Според изчисленията му и в момента лабораториите получават достатъчно, за да могат да печелят. "Ако си бутикова лаборатория, която прави 20 изследвания на ден, е по-добре да работиш частно, а не да искаш пари от здравната каса", смята Калъчев.

По данни на НЗОК тя плаща всяка година около 35 млн. лева на лабораториите, като предвижда догодина да увеличи средствата с 10 млн. лв. Отделно от това 20% от цената на всяка клинична пътека би трябвало да отиват за изследвания, които се правят в лабораториите на самите болници. Обикновено това не се случва, тъй като парите не стигат за качествени тестове и лекарите изпращат пациентите да се изследват в частни центрове. Така често за пълна точност се налага пациентите да си плащат сами тестове, които институцията не покрива. Такъв е случаят с хормоните на щитовидната жлеза например, за които НЗОК плаща едва половината от нужните изследвания, а за останалите пациентът трябва да си доплати.

"Вместо да се прави специализирано изследване за хламидии, здравната каса плаща изследване, което е под себестойността на теста и никой не го прави. Има и недоразумения с обратен знак - пациентите с вирусен хепатит лежат в болница по клинична пътека, за която НЗОК плаща 700 лв., и то само за изследване на кръв, което струва 170 лв. и би могло спокойно да се направи извън болницата", отбелязва Недялко Калъчев.

Това се случва най-често в по-платежоспособните райони, най-вече в столицата. Според изчисленията на един от лабораторните лекари - д-р Георги Тодоров, собственик на "Прималаб" - Русе, 53% от изследванията в София се плащат от здравната каса, а 47% от частните пациенти. В големите градове като Варна, Пловдив и Бургас се оказва, че 62% от парите са от здравната каса, а 37% са от частни пациенти. В по-малките градове съотношението е 70% и нагоре, платени от касата. Средният годишен оборот на една лаборатория е около 200 хил. лв., а печалбата след данъци е около 6%, според изчисленията на собствениците.

Висока утайка

Липсата на пари обаче не е единственият проблем в сектора. Съмнението за качеството на работа са толкова чести, че понякога лекари и пациенти се принуждават да правят изследвания поне по два пъти, за да са сигурни в резултатите. "Пазарът наистина се нуждае от отсяване, но не на база финанси, а на база кой работи качествено и кой не. В момента намаляването на цените не е икономически целесъобразно и ще доведе до масови фалити", смята доц. Бушка Захариева, собственик на "Бодимед".

Според д-р Галина Цонева, собственик на "Армилабор" съществува една порочна практика - лекарите да получават от лабораториите процент от стойността на направлението или изследването, за което са пратили пациент. "Този процент при някои колеги достига 20-30%", казва тя. В резултат се оказва, че пациентите или здравната каса плащат за ненужни изследвания, а понякога и за неизвършени изследвания. Именно тази практика е и сред най-силните доводи в полза на намаляване на цените от страна на НЗОК. По думите на д-р Галина Цонева, ако здравната каса смята, че някой може да си дели 30% от цената на изследванията, тя е в правото си да намали цената.

Освен лаборатории с лоши резултати (обикновено те са в малки поликлиники, със старо оборудване, и без пари за качествени реактиви), съществуват и откровени фалшификати. "Лекарите обикновено не вярват на лабораториите, с които си делят парите и когато искат качествено изследване, пращат пациента в друга лаборатория. От техните разкази научаваме кой къде и как прави изследванията", коментира Евгения Карова, собственик на лаборатория "Ескулап". "И аз питам колеги защо пращат пациенти при мен, след като си делят пари с друга лаборатория. Искам точни резултати, отговарят ми. Тази практика трябва да спре", казва д-р Цонева.

По думите на Бушка Захариева качествената работа най-лесно може да се засече не от контрола (виж карето), а от фирмите, които продават реактиви и консумативи. "Когато се купуват реактиви и контроли за 20 изследвания, а се правят 100, означава или че изследванията не са направени и става въпрос за търговия с направления, или че не са направени качествено, което е опасно за всички", казва тя.

Контролно измерване

Въпросът е, че лабораториите, които наистина работят качествено и не са част от верига, ще бъдат силно затруднени да продължат да го правят при намаление на цените, които ще са на нива по-ниски от 2001 г. Самите разценки на НЗОК не са пипани от 2003 г., и то при положение, че цената на всички останали компоненти за работа на лабораторията - консумативи, заплати, ток, се е вдигнала. Според д-р Тодоров при отпадането на множество лаборатории големите няма да успеят да покрият територията на цялата страна и ще започне разнасяне на биологичен материал, което нито ще доведе до качествено изследване, нито ще бъде полезно за пациентите, тъй като в повечето случаи изследванията са спешни. Освен това според лабораторните лекари кръвни продукти не могат да пътуват по-далеч от 60 км, независимо дали са замразени, тъй като това се отразява на качеството на пробата. Затова през следващите седмици лабораторните лекари ще трябва да докажат себестойността на всяко изследване, за да убедят здравната каса и финансовото министерство кое колко струва.

Ако цените бъдат намалени и част от лабораториите вече не могат да съществуват, наистина има възможност някои от големите да ги купят. "Бихме предложили форми на франчайз, по подобен начин работим и сега - ако колегите се съгласят да работят с нашето ноу-хау, евентуално с наши тестове и апаратура", казва Недялко Калъчев.

"Аз съм съгласна с идеята на Недялко Калъчев, че трябва да има консолидация в сектора, но не съм съгласна това да става, като се лобира да се намалят цените за изследванията. Това не е моралният начин, това е принуда. Да, има много лаборатории, които не бива да работят - но това трябва да стане, като се докаже, че те не могат да работят качествено и така да бъдат затворени", коментира Бушка Захариева. По думите й за окрупняване в сектора се говори отдавна и явно му е дошло времето. Като цяло обаче интересът на чужди инвеститори за покупка на лаборатории не е голям.

Бъдещето на лабораториите изглежда като изследване с неясни резултати. Възможно е финансистите да са прави и един тест да струва 70 стотинки. Възможно е и да има фалит на лаборатории и уедряване на бизнеса. Секторът отдавна се нуждае от отсяване на онези, които работят качествено и другите, които не го правят. Системата обаче е толкова затворена и корумпирана, че външният поглед и контролът просто липсва. А в случая качеството е жизненоважно.