БТК - войната продължава

За момента изходът от надцакването между Василев и ВТБ през Велчев за контрола върху най-големия телеком е неясен. Няколко различни източника от сектора виждат в играта и намесата на Делян Пеевски, за когото е известно, че има интерес към БТК. Дали това е така засега доказателства няма. Както и такива, че държавата също желае да запълни по някакъв начин през телекома дупката, образувала се след затварянето на КТБ.

Апетитът към компанията обаче е прекалено голям и разностранен, за да се приеме, че активизирането на КЗК е случайно. Както и че натискът към БТК ще спре.

Председателят на КЗК Петко Николов държи в ръцете си част от козовете в играта за овладяване на БТК Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Пакетът с бомбата

Най-интересно от четирите решения на КЗК по адрес на БТК е това за таблетите. Антитръстовият орган глоби оператора с почти 812 хил. лв. за това, че от януари до юли 2014 г. е предлагала на клиентите, които подписват нов или преподписват срочен договор за някоя от четирите разновидности на абонаментния план Traffic Unlimited, да купят определени модели таблети на цени "значително под пазарните". Това според КЗК представлява предлагане на забранена добавка на привидна цена съгласно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), което е "от естество да увреди конкурентната среда". Санкцията на регулатора е по жалба на Националното сдружение на малките и средните кабелни оператори (НСМСКО) "ТВ Клуб 2000", подадена в средата на миналата година. С нея организацията настоява КЗК да проучи дали телекомът не е нарушил две постановки от ЗЗК. С едната се забранява предлагането или даването на добавка към дадена стока или услуга безвъзмездно или на привидна цена, а с другата - продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им. Сега КЗК реши, че БТК не е извършила нарушение на второто правило, но пък е виновна по първото, заради което санкционира компанията с 0.1% от нетните й приходи от продажби за 2013 г., което означава 811 879 лв. Логиката на решението всъщност е, че регионалните интернет и тв доставчици са ударени от БТК, защото и те, както и тя, предлагат достъп до световната мрежа, а големият телеком извършва нелоялна конкуренция спрямо малките оператори, предлагайки евтини крайни устройства за този достъп.

Позицията на БТК, изпратена до регулатора и описана в решението му, е, че в случая "ТВ Клуб 2000" не е и няма как да претърпи вреда от промоцията, защото самото то не е компания и не предлага никакви услуги на крайни клиенти. Освен това КЗК смесва два различни пазара: този на фиксиран интернет, където са активни фирмите в сдружението, и този на мобилен през GSM/UMTS мрежа (второ и трето поколение мобилни комуникации). Тоест в единия случай говорим за телевизия и "домашен" интернет, а в другия - за достъп през смартфони и таблети. В крайното си решение обаче КЗК заема позицията, че независимо от технологията пазарът е един и същ, и глобява БТК.

Както може и да се очаква, телекомът обяви, че ще обжалва санкцията по съдебен ред. "Взетото решение е в противоречие на българското и европейското законодателство. То ще намали използването на таблети в България и ще увеличи разходите на домакинствата. Субсидирането на таблети и пакетирането на sim-карта и таблет е широко разпространена практика както в България, така и в Европейския съюз. В страната то се прави и от четирите мобилни оператора и не разбираме защо КЗК наложи санкция само на нас. Надяваме се, че КЗК ще следва последователна политика – или ще преразгледа решението си, или ще глоби и другите три оператора", коментира главният изпълнителен директор на БТК Атанас Добрев (четвъртият оператор в случая е "Макс Телеком", който изгражда мобилна мрежа от четвърто поколение).

<#text>

Фиксиран ли е мобилният интернет?

Най-показателните факти по случая всъщност до голяма степен са описани от члена на КЗК Весела Андонова, която излезе с особено мнение за решението на колегите си.

Основен аргумент на Андонова е, че регионалните доставчици на фиксиран интернет не работят на един и същ пазар с операторите на мобилен достъп до мрежата и следователно двете страни не са конкуренти. "Кабел Сат Запад" - Благоевград, "Мултимедиа-БГ" - София, и "Вирджиния Ер Ен" - Бургас (членове на "ТВ Клуб 2000") са разпространители на фиксиран интернет и телевизия, а БТК - оператор, предлагащ мобилен достъп до мрежата и трансфер на данни през трето поколение мобилна инфраструктура (UMTS). Разликите между двете, освен че са очевидни чисто житейски, са и потвърдени от секторния регулатор, а за капак - и от самата КЗК. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е приела проект на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на локален достъп в определено местоположение и пазара на едро на централен достъп в определено местоположение, където е записала, че мобилният достъп се възприема от потребителите като допълваща услуга, а не като взаимозаменяема с останалите видове достъп. И следователно двата пазара (на мобилен и фиксиран интернет) са различни. Още по-интересното - КЗК е приела специално становище, с което одобрява въпросния проект с изводите в него. Тоест на 20 януари, когато съгласува решението на КРС, антимонополният регулатор се съгласява, че мобилният и фиксираният интернет са два различни пазара, а буквално дни след това мисли по точно обратния начин и глобява мобилен оператор, че с евтините си таблети уврежда конкуренцията при услугата за достъп до мрежата по жица. Според Весела Андонова, членовете на "ТВ Клуб 2000" и БТК няма и как да станат конкуренти, защото нито има шанс кабелните оператори да получат честотен спектър за мобилен пренос, нито пък се очаква да изградят съответните мрежи за стотици милиони евро, за да го използват.

Всъщност най-очевидният факт по темата с евтините таблети е, че такива се предлагат масово от мобилните оператори не само в България, а и в Европа, заедно с абонаментен план за ползване на мобилен интернет (виж карето). По темата обаче в решението на регулатора е записано, че "анализ относно наличието или липсата на нарушение... от... участник на пазара се извършва за всеки конкретен случай". По-нататък КЗК признава, че "подобна търговска практика действително може да се приеме за обичайна като част от маркетинговата стратегия на дружествата или под формата на промоции". Но въпреки това глобява само едно от въпросните дружества.

Лаптоп ли е таблетът?

Всъщност в собственото си проучване, след като е получила от БТК съответните фактури за покупка на таблетите и ги е сравнила с приходите от продажбата им, КЗК е установила, че телекомът не ги пласира на загуба. Проблемът е там, че устройствата са предлагани на привидна цена в пакет с доставка на мобилен интернет, а това е разрешено само ако във въпросния пакет влизат две неща, които са взаимна принадлежност - тоест не могат да се ползват поотделно. Според анализа на антимонополния регулатор таблетите имат самостоятелно приложение. "Съвременните таблети имат собствен процесор и операционна система и могат да се разглеждат като напълно функционални компютри, сравними с лаптоп или ноутбук", пише в решението на КЗК. Ако оставим настрана факта, че от своя страна сим-картата за трафик на данни няма какво друго да бъде правена, ако не влезе в таблет (освен да се държи във флашка), то по същата логика много от смартфоните може да се третират като самостоятелни устройства. Тоест с решението си КЗК създава прецедент, по който в бъдеще може да се санкционират и промоциите, включващи умни телефони.

"Като забранява предлагането на таблети на достъпни цени, решението на КЗК води до ограничаване на достъпа до мобилен интернет и на разпространението на мобилните интернет услуги в страната. Чрез прекомерна административна намеса в България се слага край на световно утвърдена пазарна практика, а потребителите се лишават от предимствата на комбинираното предлагане на услуги и устройства на изгодна цена. Надяваме се КЗК да не забрани и субсидираните мобилни телефони, защото това ще засегне пряко милиони граждани", коментира Атанас Добрев от БТК. 

<#text>

Печели ли някой?

Всъщност НСМСКО "ТВ Клуб 2000" няма да се окаже обсипано с никаква благодат от санкцията на БТК, дори тя да бъде потвърдена от съда. Първо - защото промоцията отдавна е приключила. И второ - защото например на територията, където оперира всеки от членовете на сдружението, са продадени малко на брой таблети. В региона на "Кабел сат запад" например те са всичко на всичко 26, става ясно от обясненията на БТК, включени в официално публикуваната преписка на КЗК.

Какво ще реши съдът впрочем ще е интересно. Показателно е, че през лятото на 2013 г. антимонополният орган глоби с 440 хил. лв. "Мобилтел" за нелоялно привличане на клиенти заради кампания, при която телекомът подаряваше лаптоп, телевизор или смартфон, ако клиентът сключи двугодишен договор за фиксиран интернет, мобилни разговори и цифрова телевизия. После обаче Върховният административен съд върна решението на КЗК с мотива, че "Мобилтел" и жалбоподателят (пак "ТВ Клуб 2000") не работят на един и същ пазар, защото мобилният оператор на доста места, където оперират членовете на сдружението, няма дори мрежа за фиксиран интернет. Затова е интересно и как сега съдиите ще разгледат дефиницията на пазарите.

Има ли още?

Ако излезем от темата законно ли е да се продават евтини таблети, КЗК има на рафта още три казуса, по които БТК е страна.

Само преди седмица регулаторът предяви твърдение за злоупотреба с господстващо положение на телекома за това, че през 2011 г. едностранно е прекратил договора си за взаимно свързване с "Източна телекомуникационна компания" (ИТК). Всъщност там историята е, че по данни на БТК, ИТК е вкарвала в мрежата й обаждания от чужбина, "обявявайки ги" като национални. Затова и телекомът след предупреждение просто спира трафика, защото той е нарушение на регулацията за т.нар. cli - задължителна идентификация на произхода на всяко повикване, която освен като нарушение на търговски отношения заради различните цени за вътрешни и международни обаждания се смята и за заплаха за националната сигурност. Показателно е, че през декември 2011 г., след като проучва ситуацията заради жалба на ИТК, КЗК не констатира нарушения от страна на БТК. След като засегнатият оператор обжалва във ВАС решението му и магистратите го счетоха за прав, сега регулаторът размрази спора и промени напълно позицията си, твърдейки, че договорът с ИТК е прекратен от БТК на спорни основания, а поведението на телекома е било продиктувано от пазарната му мощ. Интересно в случая е не само това, че КЗК рязко промени мнението си, а и че предяви твърденията на БТК по-малко от месец след съдебното решение, при положение че анализът, който съдът я насочва да извърши в случая, обикновено й отнема между половин и една година.

Сега телекомът има 30 дни за писмени възражения и доказателства. Що се отнася до спряганата сума като наказание, тя е в пъти над какъвто и да било предполагаем финансов интерес на ИТК - няколко пъти над общите приходи на компанията за 2013 г., които според Търговския регистър са 294 хил. лв.

Другият казус, по който ведомството на Петко Николов скоро трябва да вземе решение, е разрешава ли на БТК да придобие "НУРТС България" - собственикът на мултиплекса, който разпространява безплатната цифрова ефирна телевизия. По него КЗК излезе с решение, че ще направи проучване дали, ако БТК придобие кулите, на които и конкурентните му телекоми поставят свое оборудване (т.нар. колакация), това няма да постави другите участници на пазара в зависимо положение от него. Любопитното е, че ако сега регулаторът направи откритието как това изкривява пазара, ще излезе, че си е затваряла очите за него доста години - НУРТС беше собственост на БТК до 2010 г., а Петко Николов оглавява КЗК от 2003 г.

Последният казус - с прехвърлянето на една от фирмите нагоре по веригата на собствеността на БТК от едно на друго дружество на Цветан Василев може и да се окаже най-интересен. Наскоро КЗК започна проучване на сделката, с която през август 2014 г. "Бромак телеком инвест" е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment и V Telecom Investment General Partner на SHCO 79 в Люксембург. За въпросното прехвърляне не е искано разрешение от регулатора. Затова той има право не само да глоби купуващата компания, но и да развали сделката. Което, ако се случи, не само ще е прецедент в работата на КЗК, но и много вероятно Цветан Василев ще изгуби контрола си върху БТК. Засега явно местният регулатор не вижда верен ход и затова в петък той препрати казуса на ресорната по конкуренцията дирекция в Европейската комисия. Което ще отложи конкретния изход от спора. Показателно е обаче, че досега изключително рядко антитръстовият регулатор се е обръщал към Брюксел.

В резюме - вниманието на КЗК към БТК е твърде ключово в момента, а решенията на оглавяваната от Петко Николов комисия не само могат да струват пари на телекома, но и да повлияят акционерната битка за компанията. Затова и тяхната случайност е изключена.