"Ники" на крилете на мечтите
Николай Николов развива успешен бизнес с производство на търговско обзавеждане и е създател на единствените български автожири
Съдържание от EY Bulgaria
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Книга на фамилния бизнес в България
Николай Николов е не само предприемач с успешен бизнес за производство на бутиково обзавеждане на висок клас магазини и различни обществени пространства, но и изобретател, а най-вече - мечтател с още много дръзки планове за бъдещето.
Бизнес историята му започва и до ден днешен се развива в Правец - там е базирана "Ники" ООД - семейната компания за търговско обзавеждане с годишен оборот над 16 млн. лв., както и създадената доста по-късно "Ники Ротор Авиейшън" - единственият в България производител на автожири. Aвтoжиpът (познат още като жирокоптер), е летателен апарат, хибрид между самолет и хеликоптер, но доста по-маневрен и значително по-безопасен (виж карето).
Ники Николов е конструирал два модела автожири, наречени "Калитеа" (от гръцки означава "най-добрата гледка") и "Лайтнинг" (Lightning - от англ. светкавица), от които "Калитеа" е вече типово сертифицирана машина от немски сертификационнен орган и се предлага свободно на пазара. Той е истинско събитие в света на авиацията - освен красив дизайн има и много добри полетни показатели и от няколко години обира наградите по всички изложения, на които се представя. До момента автожирите на "Ники Ротор Авиейшън" летят в държави от над 4 континента и имат активни представителства, които продължават и развиват идеята на компанията. Автожирите се изработват почти 95% в Правец - единствено двигателите и авиационната електроника се доставят отвън.
Това е само началото - семейство Николови имат големи амбиции за развитието на компанията. "Моите планове са до 5 години да имаме 40 нови представителства в различни държави", казва Миглена Копчева, дъщерята на Николай, която е управител на дружествата и отговаря за развитието на фамилния бизнес. Двамата са в необичайна симбиоза: той - мечтател изобретател, който учи и надгражда в движение, тя - безупречният маркетинг специалист с образование от чужбина. Между тях няма напрежение или разногласия. Допълват историите си и истински се вълнуват, спомняйки си миналото. И Николай, и Миглена са земни, бързо скъсяват дистанцията и очароват всеки събеседник - без значение дали е служител, бизнес партньор или потенциален клиент. "Ние сме много отворени, много спокойни в отношенията си", казва Меги и допълва: "Човечността - това е една много важна черта, която аз наследявам от него; по-скоро модел на поведение, който съм приела, че ми харесва и е моят - това е личното, индивидуалното отношение."
В началото бе производството
"Винаги съм казвал, че най-важното нещо в живота на един човек е ориентацията. Да тръгнеш в правилната посока. Коя е? За това рецепта няма - това е интуиция, усещане от мястото, на което се намираш", казва Николай Николов. Неговата интуиция го повежда - още в периода преди смяната на режима в България, към производство и търговия. По онова време той е началник на транспорта в търговското дружество РУМ Правец. "В ония години се даваше възможност на предприемчиви българи да вършат някаква частна дейност по силата на едно Постановление 35. Имаше най-различни работилнички. Често ми се налагаше да ги обслужвам и ми беше много интересно. Работят си хората, вършат нещо. Освен това в онези години Правец беше много напред в сравнение с други градове - тук се произвеждаха компютрите "Правец" 8 и 16, всички търговски обекти в общината, включително и РУМ-ът, бяха оборудвани с компютърни терминали, заявки се правеха през тях, беше много модерно и покрай това научих много неща", разказва Николов.
Още от дете той конструира неща в областта на техниката, занимава се с авиомоделизъм и решава, че ще последва мечтата си да създава нещо. С партньор от София и една шприц машина за пластмасови изделия започват производство. В началото за монтанско предприятие, след промените намират клиенти от Сърбия и Македония. "В началото на 90-те се появи необходимостта да се произвеждат решетки за техните хладилници и печки. Съвсем случайно се оказа, че тук, в съседното с. Трудовец, един цех правеше подобни изделия." Цехът, който разполага с линия за пластифициране на тел, каквито няма много по онова време, е нает и впрегнат да произвежда въпросните решетки. Годината е 1993 г., положено е началото на "Ники" ООД. Решетките се изнасят за съседните държави, а обратно се внася бяла техника, която се продава в България през съдружници. "Дойде кризата през 97-а, прекъснаха нещата и тук, и там. Реших, че ще си остана с производството, това ми беше мечтата", казва Николов. Той бързо се ориентира към производство на стелажи и търговско оборудване, като основните му клиенти по онова време са бензиностанции. "Всички стелажи за масла, автокозметика, дъвки, за гуми и други ние ги правихме. Предимството ни беше, че бяхме гъвкави, можехме да изработим по поръчка неща, които друг не можеше."
Винаги съм казвал, че най-важното нещо в живота на един човек е ориентацията. Да тръгнеш в правилната посока. Коя е? За това рецепта няма - това е интуиция, усещане от мястото, на което се намираш
Когато запълва капацитета на цеха си в с. Трудовец, Николов започва да търси партньори из страната - в Ямбол, Монтана и др. Партньорството му с монтански мебелен производител отвежда Николай до голям крайъгълен камък в живота му - работата като подизпълнител на ИКЕА.
"Ники" ООД
Година на създаване: 1994 г.
Оборот 2021: 16.5 млн. лв.
Брой служители: 180
Школата ИКЕА
Годината е 1997, шведският гигант навлиза на българския пазар и наема подизпълнители. Монтанското предприятие се свързва с Николов във връзка с изработката на крака за маси. Николов се съгласява и в следващите 10 години компанията му работи ексклузивно за ИКЕА. "За тях правихме крака за маси, кухненско оборудване, свещници, голям набор от изделия, по 10-20 тира на седмица. Нещо, което днес трудно се постига", посочва Николов.
"Ники" ООД тогава е компания на 3-4 години - "невръстна детска възраст", както казват собствениците. Меги е тийнейджър, но има ясни спомени от онези години: "Нямахме кой знае какви изградени системи, компютри, имахме кочани за поръчка. Дойдоха шведите и започнахме - какво е качествен контрол, какво е ISO; когато клиентът е взискателен, и ти си старателен. ИКЕА започнаха да изискват от нас много други неща, в които трябваше да инвестираме: в обучение на хора, изграждане на процеси, организация на производството. С години правихме нещата по този начин и това ни даде самочувствие."
Базата на "Ники" ООД е в с. Трудовец в продължение на 11 години - до 2004 г. Междувременно Николов купува терен за нова база в Правец, която изгражда от нулата. "Нямахме достъп до кредити, нямахме обезпечение, нямахме депозити. Имахме обаче сигурността, която ти дава клиент като ИКЕА", казва той и допълва, че за да са адекватни на времето, е трябвало буквално на всеки 18-20 месеца да строят нов цех и да инвестират в нови и нови машини. Тази практика продължава и до днес - последната голяма инвестиция на компанията е в лазер за изрязване на метални елементи от последно поколение в размер на почти 900 хил. евро., а догодина е планирана нова производствена база. През 2017 г. пък е създадена дъщерна компания за дървообработване "Лигнатер", за да може "Ники" да поема по-широк диапазон от проекти и по-комплексни изделия, които включват не само метал, но дървени плоскости, МДФ, масив, акрили, LED осветление, стъкла, мрамор, технически камъни и др. Днес компанията е водещ пазерен лидер в производствтото на бутиково оборудване на магазини, хотели, ресторанти и други обществени пространства.
За един предприемач е много важно да скача в непознатото, да пробва различни неща.
През 2007 г. Николови решават, че е време да се разделят с ИКЕА и да изследват пазара самостоятелно. "В един момент станахме твърде зависими", продължава разказа Меги. "Нямахме възможност да работим за никой друг, целият ни капацитет бе ангажиран. Бяхме просто един подизпълнител. В това няма нищо лошо и в България има много такива успешни компании", казва тя. Меги си спомня, че заедно с баща си отиват на среща с представители на ИКЕА в Германия през 2007 г. "Те искаха да инвестират в нас, да правят поточна линия в Правец за телени кошници в размер на няколко милиона германски марки. Трябваше да решим - да приемем предложението или лека-полека да видим какво се случва навън по света. А баща ми вече беше започнал да се оглежда, беше ходил на няколко изложения и видяхме, че светът навън се развива." Взехме това решение, което смятам, че е много правилно - да се развиваме самостоятелно. За един предприемач е много важно да скача в непознатото, да пробва различни неща. Това не ни плаши, в характера ни е. Вече имахме контакти с партньори от Германия и скоро започнахме да работим за немски компании." И така - повече от 15 години "Ники" работи почти изцяло за външния пазар - Германия, Англия, Франция, Испания и др.
Авиацията - голямата мечта
Производството на летателни апарати идва на по-късен етап в историята на Николай Николов, но мечтата за това е с него от дете: "От малък се занимавам с авиомоделиране и с летене. Години наред бях председател на Асоциацията по авиомоделизъм в България. В продължение на 10 години организирахме тук, в Правец, най-големите състезания в тази сфера. Малко на шега казах на моите приятели - бивши и настоящи пилоти и хора, които се занимават полупрофесионално с авиация: "Момчета, дайте да си направим нещо по-сериозно, да се возим, стига с тези играчки."
Така се ражда идеята за конструиране на малък двуместен хеликоптер. Започва проучване, обикаляне, четене. "За автожир бях чувал като вид летателен апарат, но не го бях разучавал по същество. За първи път го видях на едно изложение в Германия и ми стана много интересен. Хареса ми с това, че е безопасен. Неговият изобретател - Хуан де ла Сиерва, затова го е създал; най-близкият му приятел загива със самолет и той си казва: трябва да измисля нещо, което е супербезопасно и няма сривна скорост. Всъщност природата го е измислила, човекът само го е приложил - ако се сещате семената на дървото ясен имат перки и като ги хвърлиш нагоре, въздушният поток ги завърта и те падат бавно надолу", разказва Николов.
Какво е автожир
Автожирът (познат още като жирокоптер) е летателен апарат, подемната сила при който се създава от свободно въртящ се носещ винт. Спада към семейството на летателните апарати винтокрили, като той е предшественик на придобилия огромна популярност и разпространение хеликоптер. Двигателят на автожира задвижва винта, а самият ротор се развърта с помощта на въздушната струя (авторотация). Използвайки този принцип, дори при евентуален отказ на двигателя автожирът губи бавно височина и може контролирано да бъде приземен. Авторотационният ефект на ротора (gyro=въртене) позволява спокойно и стабилно поведение във въздуха и незначителни затруднения при турбуленция.
Първият успешен полет с автожир е извършен на 17 януари 1923 г. в Испания с автожир С-4, конструиран от Хуан де ла Сиерва.
Сложността на хеликоптера - като конструкция и управление, го разколебават и той решава да направи автожир. "В крайна сметка това нещо ще се ползва любителски, не е нужна свръхквалификация или още 10 човека техници, за да излетиш", казва той. Отново започва, четене, проучване, обикаляне по производители. "Използвах кабината на хеликоптер, който бяхме започнали, и го модицифицирах. След четири години усилия - моите и на всички около мен, автожирът полетя - първият в историята на българската авиация", посочва Николов. Годината е 2008.
През 2009 г. той решава да измени дизайна, така че неговият автожир да се отличава от останалите. "Всички са с една опашка под двигателя и перката; аз реших, че опашката ще е зад перката. Така е по-естетично, а в авиацията важи правилото: ако изглежда добре, ще лети добре." Така се ражда Lightning - автожир без аналог в авиацията в световен мащаб. Николови решават, че ще произвеждат и двата вида: със стандартна опашка (моделът Kalithea) и с опашка зад перката (Lightning). Вторият модел все още се изпипва технически и е в процес на сертификация, докато Kalithea има сертификат от германската организация DULV, който се признава почти навсякъде.
Българските автожири по света
През 2010 г. е регистрирана "Ники Ротор Авиейшън". Името е измислено в разговор по телефона между Николай и дъщеря му Меги, докато тя е в Сингапур за MBA обучение по предприемачество и управление на семеен бизнес. "Ники Ротор Авиейшън" е мечтата, която се опитваме да дърпаме напред и да развиваме, и тя се крепи на основния ни бизнес - търговското обзавеждане. Нямаме външни инвестиции", казва Меги.
"Искаме да разширим производството, така че да правим по 10 машини на месец, а не по две или три. Средно към момента имаме по 10-15 продажби на година, като купувачите са на 90% любители пилоти. Цените в момента са малко динамични, като тази на базовия модел е около 100-120 хил. евро. За тази цена получаваш машината, обучение и гаранция 2 години или 200 летателни часа. Оттам нататък клиентът може да надгражда - да си избере цвят на кабината, на седалките, да избере подходящата за него авионика, навигационна система и други допълнителни екстри", допълва тя.
Николов допълва, че макар да се ползва любителски, за удоволствие, автожирът има 60 приложения - 30 цивилни и 30 военни: "Може да се използва за наблюдение на граници, издирване на хора, обследване на пожари, обучения. Партньорът ни в Южна Африка например ползва машината, за да обикаля фермата си, която е огромна. Имаме и клиенти - учебни центрове за пилоти. Предимствата на автожира са, че се поддържа много лесно, ползва обикновено гориво и има ниска консумация." И все пак основните клиенти на "Ники Ротор Авиейшън" са хора, за които авиацията е хоби, имат време и възможности да инвестират в него. Тъй като автожирът спада към категорията на леките летателни апарати до 600 кг, използването му е много лесно нормативно уредено: всеки правоспособен пилот може да излети от регистрирана площадка с регистрирана машина без летателен план, стига да се движи в свободното пространство до 1500 метра и не навлиза в контролирани зони като военни обекти, летища и др.
Оттук нататък "Ники Ротор Авиейшън" се цели на високо: във всяка държава да има поне един автожир, произведен в Правец, и компанията да се позиционира сред световните имена в бранша. А личната мечта на изобретателя Николай Николов е да довърши започнатото преди 18 години - да сглоби двуместен хеликоптер. По модела се работи усилено в момента и пусковият период за първия прототип е 2024 г. Има и още няколко интересни проекта, които ще бъдат презентирани през 2023 г.
