Как най-големите семейни компании в света доказват своята устойчивост

Съдържание от EY България

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети .

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Данните нa aмepиĸaнcĸoтo Бюpo пo тpyдoвa cтaтиcтиĸa пoĸaзвaт, чe приблизително 20% от новосъздадените компании се провалят през първите две години от съществуването си, 45% през първите пет и 65% през първите 10. Само 25% от новите бизнеси оцеляват до 15-ата си годишнина, а едва единици надживяват създателите си.

Наскоро направено проучване от EY и университета "Сейнт Гален" за състоянието на фамилния бизнес в света през 2021 г. показва, че въпреки покачващите се цени на суровините и сътресенията, предизвикани от пандемията от COVID-19, именно семейните компании, чиято история е писана от поне няколко поколения, успяват да останат устойчиви, да се адаптират успешно към новата нормалност, да развиват бизнеса си и не на последно място да са онази здрава основа, върху която може да започне възстановяването на световната икономика.

Топ 500

Проучването подрежда най-големите 500 семейни компании в света и анализира техните подходи за справяне с турбулентностите в средата. Данните показват, че през 2021 г. 500-те компании, включени в индекса, са генерирали приходи от 7.28 трилиона долара, давали са работа на 24.1 милиона души, а консолидираните им приходи биха ги класирали като третата най-голяма икономика в света след тези на САЩ и Китай.Класацията ясно показва, че устойчивият успех отнема време - 75% от семейните фирми в индекса са на възраст над 50 години, а 32% са на възраст над 100 години.

Абсолютен рекордьор в листата е японската строителна компания Takenaka Corporation, чиято история може да се проследи над 400 години назад във времето, като за развитието ѝ са се грижили 18 поколения от една и съща фамилия.

Проучването показва, че семейната структура на капитала дава възможност на фамилните компании по-лесно да балансират между дългосрочните бизнес цели и възможността бързо да променят курса в условия на криза. Решенията се взимат не заради стойността на акциите или размера на следващия бонус, а за да може бизнесът да се развива десетилетия напред.

Книга на фамилния бизнес в България

Анализът на състоянието на семейния бизнес в света е част от третото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България". Проектът се реализира от EY Bulgaria в партньорство с вестник "Капитал" и е част от глобалната инициатива на EY за фамилните компании и приемствеността между поколенията. Цялото издание може да разгледате тук

Нещо повече - по време на кризи тези компании успяват бързо да премоделират бизнеса си, така че да отговорят и на нуждите на обществото. Американският автомобилен производител Ford, една от най-успешните семейни фирми в света, е добър пример в това отношение. В началото на пандемията от COVID-19 Ford преустройва част от производствените си мощности и в партньорство с друга американска компания - GE Healthcare, започва да произвежда апарати за командно дишане. В Европа същото прави и производителят на стомана ArcelorMittal, като в допълнение към апаратите за командно дишане започва да произвежда и предпазни шлемове. Английската семейна компания за луксозни връхни дрехи Barbour пък започва да произвежда защитни облекла за медиците на първа линия. Любопитен е фактът, че това не е първият път, когато компанията прави рязък завой в производството си, за да отговори на нуждите на обществото. По време и на двете световни войни фабриката на Barbour изработва военни облекла за нуждите на британската армия.

Мост между поколенията

Положителна тенденция вследствие от пандемията е, че все повече представители на новото поколение намират място в управлението на компаниите, като най-често именно те са носители на иновациите и смелите решения. Показателен е фактът, че в борда на всяка пета компания от индекса има поне един член на семейството до 40 години. Следващото поколение носи със себе си идеи за развитие в дигитално отношение, както и по-добро разбиране на нагласите на младите потребители и служители. Представителите на поколението Z и Millennials са по-склонни от по-старите поколения да предпочитат устойчивия начин на живот и да споделят информация за устойчиви продукти с връстници например.

Къде сме ние

Според данните на Националния статистически институт към края на 2020 година фирмите в България, които се самоопределят като фамилен бизнес, достигат 99 355 броя. Това представлява около 25% от всички активни предприятия в страната, които възлизат на приблизително 350 000 броя по последни данни. Точна статистика за възрастта им и приемствеността между поколенията обаче липсва. Наблюденията на Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел "Стратегия и сделки" в EY за България, Албания, Северна Македония и Косово, показват, че в една голяма част от компаниите, създадени през 90-те и успели да устоят на няколко кризи, второто поколение вече е активно включено в управлението. "Компаниите, с които работим по различните ни програми в подкрепа на семейния бизнес, в масовия случай са създадени през 90-те години на ХХ век и второто поколение е на възраст, близка до тази на бизнесите. Включването на децата се е случвало сравнително рано и те са участвали в разговори за бизнеса, партньорите, продуктите, насочвани са към дейности, в които да бъдат полезни. От днешна гледна точка виждаме, че в тези компании днес второто поколение вече е рамо до рамо с основателите и приемствеността се случва плавно и сигурно", споделя Диана Николаева.

По думите ѝ, за българските фамилни компании е характерна дългосрочната перспектива при управлението на бизнеса. "На база на опита ни мога да споделя, че каквито и бизнес възможности да имат и каквито и бизнес предложения да получават, фамилните компании винаги се стремят да запазят основния бизнес и собствеността в рамките на семейството", споделя тя. Според нея това дава на българската икономика едно ядро от устойчиви бизнеси, които в повечето случаи винаги остават българска собственост с добре изградени взаимоотношения с местните общности.

Не е случайно, че именно следващото поколение най-често тръгва по пътя на международното развитие, иновациите, търсенето на партньорства и възможности. Смелото мислене и желанието да разраснат бизнеса, да го управляват професионално, е типично за новото поколение предприемачи. Те мислят мащабно и поставят летвата високо, развивайки продукти с по-висока добавена стойност и с приложение на технологии и иновации, за които са готови дори да рискуват фамилен капитал. Но този риск в никакъв случай не е непремерен, особено когато е поет в консултация с първото поколение. Най-често второто поколение предприемачи търсят съвети и външна помощ по въпросите за международното развитие на бизнеса.

"Заедно с мрежата ни от фирми, много пъти сме съдействали ефективно за разрастване на бизнеси в чужбина. Помагали сме за планиране на експанзията и избор на най-ефективната форма на десетки български семейни компании, разказва Милен Райков, съдружник "Данъци" в EY за България, Албания, Северна Македония и Косово.

"Към днешна дата активно подпомагаме фирмите при създаване на чужди дружества, клонове или закупуване на работещи вече бизнеси. Разясняваме имиграционните изисквания за представителите на бизнеса в чужбина и правим преглед на изискванията към конкретни продукти - понякога в над 20 страни и 4 континента. Съдействаме и при защитата на интересите на клиентите ни в случай на проблеми с регулатори в по-напреднал етап на експанзията".

Диана Николаева допълва, че не са рядкост и случаите, когато приемствеността не се е случила и основателите виждат, че децата им имат интереси, различни от фамилния бизнес. В тези случаи те търсят възможности за продажба на съществуващия бизнес. "В момента в доста фирми тече смяна на поколенията. Все още се наблюдават неоптимизирани фирмени структури, резултат от бърз растеж през годините. На някои места системите за управление и възнаграждения за човешките ресурси едва сега започват да скъсват с традиционни догми. От работата ни в доста страни в региона със сходен исторически профил прави впечатление, че това не са уникални процеси, а до голяма степен са общи за семейните бизнеси, които срещаме", коментира Милен Райков.

Наблюденията му показват, че излизането извън пределите на малкия български пазар вече не е екстра, а почти задължителен стадий в развитието на все повече местни компании. Затова няма универсална формула и международната експанзия много зависи от спецификите на бизнеса. В това отношение дори и нерегулираните сектори имат своите предизвикателства във все по-усложняващия се свят - търговски войни и постоянно лавиращи мита и правила за внос, норми за защита на потребителите и конкуренцията, защита на данни и т.н. Някои тръгват от по-познати пазари - Румъния, Гърция, Западни Балкани, други - например в сферата на ИТ - САЩ, Обединеното кралство. Остават популярни и исторически партньори като Русия и страните от бившия съветски блок, близкоизточните страни, но непредсказуемостта там е по-голяма в сравнение с ЕС.

Добрата новина е, че и двамата експерти виждат потенциал в български компании да се наредят сред глобалните лидери в секторите си и съвсем скоро и българско семейно дружество да намери място в топ 500.