Соларната "АмонРа енерджи" търси 15.6 млн. лв. от инвеститорите на 30 ноември

• АЕЦ "Козлодуй": Презареждане
• Другата война: Какво значи за България финландският арбитраж с "Газпром"

Какво е "АмонРа енерджи"? Компанията е основана през лятото на 2020 г. "С фотоволтаици започнахме да се занимаваме преди четири години", казва Белелиев. "Още от самото начало, като ЦЕРБ, се концентрирахме в малки и средни централи", отбелязва бизнесменът. Под малки и средни централи Белелиев има предвид инсталации за домове и малки, средни предприятия. По време на пандемията решава да раздели бизнесите си, като основава "АмонРа енерджи".

Димитър Белелиев, собственик и основен акционер на "АмонРа енерджи", както и председател на съвета на директорите на ЦЕРБ

Първоначално Белелиев навлиза в бизнеса със соларите чрез ЦЕРБ. "На нас какво ни е преимуществото: навсякъде има трансформатори и двигатели", споделя предприемачът. ЦЕРБ (или Централна енергоремонтна база) е най-старото и най-голямото предприятие на Балканите в сектора на поддръжката на големи мощности в енергетиката. "Което означава, че навсякъде ни познават. Това е като да се довериш на един плочкаджия да ти сложи плочките, след това го питаш кой да ти смени парното и т.н." С други думи: ЦЕРБ дава основата на бизнеса на "АмонРа".

Секторът се е променил изцяло за последните месеци. "Сега всеки говори за фотоволтаици, миналата година по това време (есента на 2021 г.) беше трудно", казва Белелиев. Увеличеното търсене се забелязва и в отчета на компанията: през 2021 г. "АмонРа енерджи" генерира около 12 млн. лв. приходи, прогнозите за първите девет месеца на 2022 г. вече са около 40 млн., като прогнозите са до края на годината да достигнат 50 млн., през следващата 2023 г. - над 170 млн. лв., а до 2027 г. над 400 млн. лв.

Разделяне на доставките от инсталациите

"Стигнах до следния извод: че трябва да разделим доставките и инсталациите", отбелязва предприемачът. "АмонРа енерджи" е фирма, която се се занимава единствено с доставка на оборудване. "Защо ги разделихме? Защото логиките на доставките и инсталатора са много различни. Когато се занимаваш с инсталации, логистиката винаги ти куца, и винаги има закъснение, особено когато са малки и средни централи." Което означава, че често необходимите части за отделните проекти са различни. "Клиентът винаги чака. И стигнах до извода, че за да вървят нещата добре, трябва да ги разделя", отбелязва Белелиев.

Българският пазар е сравнително фрагментиран. Има десетки инсталатори на малки и средни съоръжения, като няма явно изразен лидер с пазарен дял. Това е фокусът на "АмонРа". Малките фирми, които преди са се занимавали с инсталиране на слънчеви бойлери, окабеляване, климатици, покриви, а в момента поставят слънчеви панели. "Ние сме се прицелили в тази група и до голяма степен я обслужваме в момента."

Целта на "АмонРа" е да се превърне в място, където човек може да отиде и да си вземе всичко необходимо за създаването на ВЕИ инсталация. "Почти сме го постигнали, но в плана ни е да отворим и една база в Стара Загора", отбелязва инженерът, като посочва Раднево като набелязана дестинация.

Но защо Раднево? Димитър Белелиев отбелязва няколко причини: "Аз вече съм правил проект там: "Енергоремонт Раднево". Отидох. Намерих база. Намерих персонал. Организирахме го и стигнахме до 150 човека. Раднево е близо до Стара Загора, хората там са техническо грамотни, а и прогнозите са, че ще се освобождава работна ръка. То е като център за Източна България. Близко е Бургас, Варна, Хасково. По този начин покриваме чисто логистично цялата държава."

Към настоящ момент "АмонРа енерджи" се помещава в базата на ЦЕРБ, но идеята на собственика е компанията да се премести в Драгоман.

Как се финансира бизнесът

В началото "АмонРа енерджи" е основана с 6 млн. лв. собствен капитал, разпределен в 6 млн. акции с номинал от по 1 лв. (Това означава, че при успешно проведено IPO пазарната капитализация на компанията ще достигне 90 млн. лв.) В допълнение към собствения си капитал, фирмата се сдобива и с кредитна линия от българска банка за около 4 млн. лв., с което оборотните средства на дружеството възлизат на около 10 млн. лв.

"Струва ни се, че следващата година може да имаме около 200 млн. лв. оборот", казва Белелиев, което на практика означава, че на дружеството със сигурност му трябват допълнителни средства, за да продължи да се разраства. "Около 10-13 млн. ни е складовата наличност, доставчиците ни дават някакво кредитиране, но пък клиентите ни получават от нас такова и поради тази причина ни трябват оборотни средства", разказва в детайли Белелиев.

По принцип обаче компанията едва ли ще има проблем да намери пари. Именно това е причината управителят да се двоуми за излизането на пазарите. "С нашия рейтинг не е проблем да вземем 10-15 млн., от която и да е банка. Все още е лесно. Догодина може би ще бъде по-трудно", отбелязва бизнесменът. В действителност компанията разполага със сравнително голяма складова наличност, която може да използва за залог и да увеличи кредитната си линия без проблем, но кое е по-доброто?

Когато вземеш от банката пари, връщаш ги, плащаш лихва и запазваш бизнеса си. Когато компанията стане публична, ти се разделяш с част от бизнеса си и трябва да държиш отчетност пред инвеститорите. "Чисто математически, като го сметнах при сегашните лихви, дори при завишени такива, е два пъти по-скъпо да имаш партньор, отколкото да вземеш банков заем", казва Белелиев. Идеята му е, че в устава на компанията е заложено, че поне 50% от счетоводната годишна печалба, ще се разпределя като дивидент, "защото това е търговска компания, не е нещо да разработваш нови продукти", обяснява собственикът.

Палета със соларни панели. "АмонРа" внася продукция основно от китайски компании, използвайки пристанища в Гърция и Нидерландия Източник: Капитал

Какви са печалбите на "АмонРа"? Според последния финансов отчет за първите девет месеца на 2022 г., печалбата е малко над 6.6 млн. лв. в сравнение с около 0.5 млн. за 2021 г.. Прогнозите на компанията са за 9 млн. лв. печалба тази година (2022 г.), след което 31.9 млн. през 2023 г. и над 54.4 млн. през 2024 г. Освен ако капитала на дружеството не бъде разширен и естествено, се сбъднат прогнозите на компанията, това би означавало около 0.6 лв. и 2.1 лв. и 3.7 лв. на акция за три години, което обяснява защо му изглежда скъпо на собственика.

Нужда от доверие

Но какви са преимуществата? Видимост и прозрачност на компанията. Според Димитър Белелиев един от проблемите е липсата на доверие. "Много голяма част от хората не вярват, че всичкото това го имаме на склад в България. Не в Китай или някъде другаде." Според отчета на дружеството към 30 септември 2022 г. компанията разполага със стоки за около 12.9 млн. лв.

Част от продукцията на склад. Според последния отчет на компанията складовата наличност е близо 13 млн. лв. Източник: Капитал

"Освен това излизането на борсата ни дава много по-голяма видимост пред нашите доставчици и тъй като сроковете за доставки са големи, те трябва да ти имат някакво доверие", допълва Белелиев. Бизнесменът отбелязва, че за него е най-евтино и ефикасно да внася през стоките си от пристанища през Гърция (Солун) и Нидерландия (Ротердам), отколкото през българските. "През нито един от българските портове не вкарваме, защото е много по-сложно, много по-скъпо е", посочва търговецът, като отбелязва, че все пак използва Варна понякога.

Пред застрахователите също е от полза да бъдеш кредибилен. "Има някакъв лимит, който е ограничен, особено за сравнително млада компания", казва Белелиев. С други думи, доверието е особено значение в бизнеса, а доверието на инвеститорите е най-показателно за оценката на всяка компания.

Кой инсталира панелите

По принцип целта на "АмонРа" не е да бъде инсталатор на соларни системи, но през юни 2022 г. Белелиев ѝ прехвърля "ЦЕРБ солар", чиято цел е именно това. Тя става дъщерно дружество на "АмонРа", "за да има този бизнес логика", казва Белелиев. Преди това ЦЕРБ е инсталаторът, който си купува от "АмонРа", което отчасти обяснява драстичния ръст в приходите. "Тя ("ЦЕРБ солар") може би има 4-5% от оборота на "АмонРа", защото нашите клиенти са малки и средни, с големи не работим", отбелязва бизнесменът.

"ЦЕРБ солар", дъщерната фирма за монтажи и инсталации, регистрира около 2.9 млн. приходи и около 0.1 млн. печалба през миналата година (2021 г.), но явно този бизнес също се развива добре. "Тази година може би ще направи 9 млн. оборот и вероятно 1.5 млн. печалба", отбелязва Белелиев. Според него при монтажите печалбата е по-добра, но счетоводно за сега е по-ниска, тъй като осчетоводява инвестициите си в техника с ускорена амортизация, "за да му се махнат от главата".

Присъствие в чужбина

Освен че планира разрастване в България, Белелиев се цели и в съседните страни, най-вече Румъния. "Ако стане успешно (IPO-то), дори и да не стане успешно всъщност, нашите планове са първо да построим базата в Раднево. Второто, което се надяваме, е догодина по това време да сме в Букурещ и по-догодина в района на Клуж." Според предприемача Румъния като пазар от 5 до 7 пъти по голям в този бизнес от българския и трудно може да покрита само с един логистичен център.

"Самата Румъния е по-селска държава, там хората живеят в провинцията", смята Белелиев, което означава, че на практика би имало голямо търсене за малки и средни слънчеви централи. "Ние в момента в Румъния продаваме. но нямаме капацитет да се разгърнем." Освен в Румъния дружеството присъства и на пазарите в Сърбия, Македония и Гърция.

Цената на панелите

По принцип, бизнесът със соларните панели също е цикличен. Логично през лятото има повече инсталации в сравнение със зимата. Но цените на панелите нараснаха драстично за последните няколко години, което е в пълна противоположност на дългосрочния тренд на поевтиняване. "Цените се вдигнаха почти два пъти, като в момента се вижда една тенденция на леко намаляване, но не мога да преценя дали е от сезонния характер", посочва Белелиев.

Ситуацията с инверторите, наричани още токопреобразуватели, е малко по-различна. Цените не са се повишили толкова драстично, колкото при панелите, но има остър дефицит на продукция. "Почти с 50% можеше да ни бъдат по-големи продажбите, ако имаше стока", казва Белелиев. "Много се колебаех дали да не вдигна цената, за изместя търсенето и предлагането, но стратегията ни е по-дългосрочна", отбелязва предприемачът, посочвайки, че се притеснява от чуждестранна конкуренция, която би заела пазарен дял, ако повиши цените.