Съвременните мениджъри се различават от своите предшественици

Някои от тези нови задължения са делегирани на нови корпоративни роли. Принц Хари е "главен директор по въздействието" на фирма от Силициевата долина. Адвокатската кантора Clifford Chance назначи глобален ръководител "благополучие и опит на служителите". Близо 5000 души в социалната мрежа LinkedIn се описват като "главни ръководители на щастието". И все пак повечето високопоставени мениджъри почти сигурно ще трябва да изпълняват всяка от тези нови задачи до по-голяма или по-малка степен.

Промяна на натоварването

Тъй като денонощието има 24 часа - и дори най-добрите мениджъри се нуждаят от сън - работното им натоварване се променя. Посветяването на повече време за служителите и други заинтересовани страни оставя на корпоративните лидери по-малко време за други неща, включително критични за мисията, като измисляне на стратегия за тяхната фирма. От 2006 г. Майкъл Портър и Нитин Нохрия от Harvard Business School проследяват какво правят главните директори по цял ден. Те откриват, че шефовете прекарват 25% от работното си време в насърчаване на взаимоотношения с вътрешни и външни лица, повече, отколкото посвещават на стратегия (21%), корпоративна култура (16%), рутинни задачи (11%) и сключване на сделки (4%).

Въпреки че Портър и Нохрия все още нямат съответните данни, анекдотични доказателства сочат, че хибридната работа може да изкриви работния ден на ръководителите още повече към управлението на служителите. Ръководителите на човешките ресурси съобщават, че мениджърите прекарват повече време, държейки персонала за ръце, например. Шефовете бяха хибридни работници преди ковид-19. Един главен изпълнителен директор преди пандемията прекарваше около половината от времето си в офиса, а останалото във външни срещи, пътувайки или работейки по друг начин от разстояние. Повече от една трета от комуникацията им беше чрез видео чат, имейл или телефон. Разликата сега е, че всички останали прекарват също толкова малко време в офиса - ако не и по-малко. Това допълнително намалява възможностите за контакт лице в лице, което прави изграждането на взаимоотношения със служителите по-трудно и почти сигурно отнема повече време.

Както работното натоварване на изпълнителните директори от XXI век се променя, така се променят и учебните програми за MBA. Много институции усилено включват нови, по-меки модули. Harvard Business School вече има един, озаглавен "Преосмисляне на капитализма". Френската INSEAD преподава на студентите "Бизнес и общество ". Много MBA програми предлагат курсове за междуличностни умения. Някои създават класове за епохата на Zoom, например посочвайки общите капани на виртуалните преговори. Това непременно оставя по-малко време за други, по-традиционни инструкции.

Няколко училища дори основно преосмислят своите политики за набиране на персонал, за да отразят еволюиращия характер на модерното управление. Това може да включва провеждане на групови интервюта за оценка на меките умения на кандидатите, а не само на техния интелект, или скрининг на кандидатите за емоционални черти като емпатия, мотивация и устойчивост чрез въпросници, писма или есета. Промените в това кого наемат бизнес училищата, както и в това, което преподават, могат от своя страна да повлияят на кандидатите. Като се има предвид, че квалификацията на бизнес училището е предназначена отчасти да изпрати мощен сигнал за компетентност на изпълнителната власт, това може да определи какъв тип човек се издига нагоре в корпоративната стълбица. Може да не е като MBA-то на родителите ви.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved