🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмични новини за маркетинг и реклама (12 март)

Хазартната реклама се укроти на високо многомилионно ниво; Сделката за "Булсатком": Мачът е свирен; Резултати от AI проучване на "Капитал"; Северна Македония върна държавната реклама в частните медии, Свободни позиции и др.

Бюлетин: Маркетинг и реклама Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

На българския пазар

Хазартната реклама се укроти на високо многомилионно ниво

След рекламния бум около Световното първенство по футбол през 2022 г. хазартният бранш предложи спорна саморегулация на рекламите, за да потуши масовото недоволство. Това в комбинация с липсата на голямо спортно събитие през 2023 г. доведе за първи до спад на общите годишни брутни рекламни бюджети в телевизия с 13%.

Някои от най-големите хазартни оператори очакват и тази година обемът на рекламата да остане свит въпреки Олимпийските игри и Европейското първенство по футбол. Този път в резултат на изненадващото увеличение на държавните такси за хазартния бизнес, които правителството прие без много въпроси в края на 2023 г. и без изобщо да повдигне темата за ограничение на хазартната реклама.

Повече по темата и данни за рекламните инвестиции може да прочетете тук

Сделката за "Булсатком": Мачът е свирен

Драмата около най-голямата телеком сделка през последните три (а и повече) години е в последното си действие. "Булсатком" вече окончателно е под контрола на собственика на "Виваком" и "Нова телевизия" United Group, като в края на февруари за управител на най-големия доскоро телевизионен доставчик е назначен и главният изпълнителен директор на "Виваком" Николай Андреев. Въпреки протестите на другите два големи телекома United Group получава оператор с над 500 хил. абонати на телевизия, над 100 хил. на интернет, 150 млн. лв. приходи и 1100 служители. Така конкуренцията на пазара на фиксирани услуги намалява, тъй като остават само два големи играча. Но по-интересен е начинът, по който се стигна до концентрацията след регулаторното решение, което я разреши.

Как се стигна до разрешаване на сделката и какво следва може да прочетете тук

През март се очаква черновата на българския закон срещу делата шамари

Шест години бяха необходими на Европейския парламент, за да приеме законодателство срещу т.нар. дела шамари, които целят ограничаване на критичните гласове и свободата на словото - най-често насочени срещу журналисти, медии и неправителствени организации. С почти 80% мнозинство на пленарно заседание на 27 февруари законодателният орган на ЕС прие нова директива, която ще гарантира защитата им срещу такива опити. Държавите членки, включително България, ще трябва да приложат директивата във вътрешното си законодателство до началото на 2026 г.

Евродепутатите одобриха текстове, които дават две основни гаранции за защита на жертвите на стратегическите дела против публичното участие (или Strategic Lawsuit Against Public Participation - SLAPP). Първата е прекратяване на делата на ранен етап, ако случаят е неоснователен. Другата дава възможност да се поиска от ищеца да заплати прогнозните разходи по производството, включително законното представителство на ответника, както и обезщетение за вреди.

Повече по темата може да прочетете тук

AI проучване на "Капитал": 87% използват ChatGPT, основно за текст и изображения

За да получи по-ясна представа какви са нагласите към все по-широкото навлизане на изкуствения интелект в живота ни, "Капитал" се обърна към читателите си с проучване в началото на февруари.

Резултатите от него сочат, че 51% от анкетирате използват изкуствения интелект в своето ежедневие едновременно за работа и лични цели, близо 15% - в работата, а още 16.6% - за лични цели. Този дял може да скочи, защото малко над 13% от участниците в анкетата тепърва искат да се запознаят с технологията. Около 4% не биха искали и да чуят за изкуствен интелект. ChatGPT е използван от 87% от участниците в проучването, следван от Bard на Google, CoРilot на Microsoft и др.

Повече резултати от проучването може да прочетете тук

Кристиян Костов поема управлението на Darik Digital

Кристиян Костов е новият изпълнителен директор на звеното Darik Digital, което обединява сайтовете на "Дарик радио". Сред тях са darik.bg, dsport.bg., dbr.bg, 9meseca.bg и idei.bg. До момента тази позиция се заемаше от изпълнителния директор на групата Христо Христов. От "Дарик радио" пишат до медиите, че Кристиян Костов ще отговаря за цялостното управление на сайтовете, тяхната бизнес стратегия и търговска политика. "Нови технологични решения и специални проекти са в плановете за развитие на компанията", допълват те.

Кристиян Костов има дългогодишен опит в управлението на онлайн медии. Той е бил изпълнителен директор на profit.bg и създател на сайта idei.bg, сега част от Darik Digital.

Колко български зрители са гледали номинираните за "Оскар" филми

"Опенхаймер" на Кристофър Нолан доминира със седем оскара тази година. Филмът се нарежда на трето място по приходи в България през 2023 г. Той е гледан от 202 492 зрители и има 2 519 883 лв. от билетите за периода от края на юли до декември, пише "Дневник". Пред него се нареждат само "Аватар 2" и "Бързи и яростни 10". Близо 213 хил. души са избрали да гледат "Барби" на Грета Гъруиг и са донесли приходи 2 356 773 лв.

Филмът на Йоргос Лантимос "Клети създания" беше излъчен в България още през 2023 г. на фестивалите "Синелибри" и "Киномания", но официално тръгна по кината в средата на януари 2024 г. За около месец до средата на февруари продукцията с Ема Стоун е привлякла малко над 24 хил. зрители, които са донесли приходи малко над 320 хил. лв. "Анатомия на едно падане" също беше излъчен в рамките на "Киномания", а в началото на февруари беше пуснат по кината. До средата на месеца филмът на Жюстин Трие е привлякъл интереса на малко над 600 души и е регистрирал приходи близо 8 хил. лв.

Премиерата на "Убийците на цветната луна", който е с продължителност три часа и половина, беше на 20 октомври 2023 г. За малко повече от месец на екран филмът на Скорсезе е привлякъл над 31 хил. зрители, а приходите от билети са над 417 хил. лв.

Повече данни за филмите в България може да прочетете в текста на "Дневник" тук

Дигитален бизнес

Брюксел глоби Apple с 1.8 млрд. евро за нарушаване на правилата на ЕС за музикален стрийминг

Европейската комисия наложи глоба на Apple 1.8 млрд. евро за ограничаване на конкуренцията при услуги за стрийминг на музика. Това е първият случай, в който производителят на iPhone е наказан за нарушаване на законодателството на ЕС. Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви, че технологичният гигант е нарушавал антитръстовите правила на ЕС в продължение на десетилетие, като е "ограничавал разработчиците да информират потребителите за алтернативни, по-евтини музикални услуги, достъпни извън екосистемата на Apple". Тя обяви още, че това представлява злоупотреба с господстващото положение на групата за стрийминг на музика в нейния App Store. Apple ще обжалва решението, което означава, че предстоят години на правни битки в съдилищата на ЕС.

Повече по темата може да прочетете тук

Медиен бизнес

32 европейски медии, сред които и българската "Спортал.БГ", съдят Google за 2.1 млрд. евро

Общо 32 европейски медийни компании от 17 държави заведоха дело срещу Google за 2.1 милиарда евро, твърдейки, че рекламните практики на американския гигант за търсене са довели до сериозни финансови загуби за сектора. Сред тях е и българската "Спортал.БГ", в която собственици са фамилията на Стилян Шишков и швейцарската Ringier. Водещ в завеждането на делото е германският медиен концерн Axel Springer (собственик марки като Politico, Bild, Welt, Business Insider и др.). Големите имена включват още базираната в Норвегия Schibsted, групи от Бенелюкс като DPG Media и Mediahuis (собственик на Euractive).

Паралелни искове за щети ще бъдат заведени в Обединеното кралство и в Нидерландия (обхващащи европейските медийни компании) от името на издатели, които са претърпели вреди от антиконкурентното поведение на Google във връзка с рекламните технологии.

Повече по темата може да прочетете тук

Рекламен бизнес

Северна Македония върна държавната реклама в частните медии

С мнозинство депутатите в парламента на Северна Македония са гласували промени в Закона за аудио и аудио-визуалните медийни услуги. С промените в закона се регламентира държавната реклама в частните телевизии, пише "Дневник".

Според новоприетия по бърза процедура закон правителството на Северна Македония трябва да провежда поне една държавна кампания годишно, която ще бъде определяна от специално създадена комисия с участието на представители и на управляващите, и на опозиционните партии.

Сумата, която държавните институции ще предоставят на частните медии в страната според промените в закона, е "0.1 на сто от данъчните приходи в държавния бюджет според последния бюджетен законопроект". Сайтът "Призма" е изчислил, че според окончателния бюджет за 2022 г. за разпределяне към медиите през 2023 г. тази сума би била 2.3 млн. евро.

Повече по темата може да прочетете в текста на "Дневник" тук

"Чуждестранните агенти" в Русия бяха лишени от доходи от реклама със закон

Долната камара на руския парламент, Държавната дума, единодушно одобри в сряда законопроект, забраняващ рекламата в публикации от "чуждестранни агенти", наименование, което властите дават на антикремълски политици, активисти и медии, пише "Дневник".

Новият закон ще забрани на всички руски граждани и компании да поставят реклами в уебсайтове, блогове, социални мрежи или всякакви други ресурси, публикувани от "чуждестранен агент".

Законопроектът също така забранява на определени чуждестранни агенти да поставят свои собствени "рекламни материали", предвиждайки глоби и до две години затвор за повторно нарушение. Рекламодателите могат да понесат санкции, достигащи до 300 хил. рубли (3262 долара).

Повече по темата може да прочетете в текста на "Дневник" тук

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар