Как дъските Boaz стигнаха до Самоводската чаршия в Търново

Момчил Дуканов става първият нов майстор на чаршията от 13 години насам

Момчил Дуканов в работилницата си на Самоводската чаршия

Десислава Лещарска

Момчил Дуканов в работилницата си на Самоводската чаршия © Марина Чамуркова

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Момчил Дуканов е роден в Русе, живее в София от над 20 години и се занимава с телевизионни продукции и реклама. Хобито му обаче - да майстори произведения от дърво, го отвежда във Велико Търново и по-конкретно - на събитието "Нощ на Самоводската чаршия" през 2017 г. Градът и улицата на занаятите го пленяват и той решава, че мястото на неговите произведения - бутикови дъски за рязане под бранда Boaz, е точно там. Няколко години по-късно той сбъдва мечтата си и така става първият нов майстор на Самоводската чаршия от 13 години насам.

Началото на историята е през 2015 г. - Момчил вече дълги години се занимава с телевизионна реклама и корпоративно видео, но решава, че това му е омръзнало и ще си направи дърводелска работилница. "Нещо ми стана, удари ме нещо като гръм и реших да се занимавам с дърво", казва той. Започва да майстори дъски за рязане: "Случаен избор", казва той. В началото е нещо като хоби - все пак Момчил и семейството му живеят в къща в покрайнините на София и той е свикнал да поправя и майстори неща. В един момент обаче - заради опита си с маркетинг и реклама, решава да създаде собствен бранд и да го позиционира много прецизно - толкова прецизно, че един ден британското кралско семейство да му стане клиент.

Един български бранд с амбиции

Кръщава бранда си Boaz - дума, събрала много символика и значения. В буквален превод от турски означава "гърло", а в преносен се използва за труднодостъпна местност с много завои. Среща се и в Стария завет, като в превод от иврит означава "в силата си". "За мен това е един преход, който трябва да направя в силата си", казва Момчил. Създава собствен сайт - на английски, тъй като решава, че бутиковите му дъски, които не са евтини, трудно ще се продават в България. "Подцених пазара", смее се той. Момчил казва, че е one man show - истински занаятчия, който работи сам и понякога ползва помощта на чираци - когато има много поръчки. "Няма работници във фирмата. Има хора, които ми помагат, когато има много работа, такива, които ми помагат със социалните мрежи, и др."

Мечтата на майстора е британското кралско семейство да си поръча дъска Boaz

"В началото произвеждах неща за приятели. Те ми дадоха обратна връзка, дъските ставаха все по-добри, аз - също. Лека-полека се изчисти една база от модели и от аксесоари, които в момента хората могат да намерят в онлайн пространството и на Самоводската чаршия, където е единственият физически магазин на марката", казва Дуканов. Дъските пристигат опаковани в специално направен за тях кутии. "Клиентът получава изделие, което е бутиково, не нещо стандартно или пластмасово. Дъските почти винаги стават повод за разговор, правят храната да изглежда добре. Повърхността е антибактериална, обработена е изцяло с натурални ленени масла и вакси от черен восък. Дървеният материал е натурален, няма никакви използвани байцове. Моите данни сочат, че хора, които са получили подарък (защото дъските се купуват основно за подарък), се връщат, за да купят отново и да подарят на някого заради самото усещане. Моят продукт е за хора, които ценят това, което влиза в дома им, независимо дали ще е вилица, лъжица, диван или дъска за рязане. Той е за хора с отношение към детайла, към презентацията и с определени естетически виждания", казва занаятчията.

Дъските Boaz се продават в Германия, в Дания, Холандия, в Англия, САЩ, но противно на неговите очаквания, оказва се, че най-много поръчки има от България. "Голяма търговия за майстор може да значи 15 - 20 изделия, защото за толкова имаш капацитет, за да излезе нещо от ръцете и да е наистина качествено и да отговаря на твоя собствен критерии. Не може да бълваш масова продукция", казва Момчил. Той изчислява, че продава около 150 дъски годишно. Това е максималният капацитет, предвид че минималният срок за изработка е 4-5 дни, а за някои по-сложни модели са необходими между 5 и 8 дни.

Дърводелецът се старае да работи с български материал - ясен, дъб, явор, череша, но за съжаление добрият материал често отива в печката - такова ни е отношението към суровината и у нас дърводобивът се разбира като дърва за огрев. Той обича да работи с много различна дървесина - като с разпознаваема, така и с екзотична, което дава нюанс в изделията и повече възможности за комбинация.

Търново - любов от пръв поглед

"В един прекрасен момент ме поканиха на едно събитие, което се нарича "Нощ на Самоводската чаршия". Беше 2017 г., мисля. Това е един повече от прекрасен фестивал на занаятите, вълшебно място, където се събират хора от всички точки на България", казва Момчил. Той отива там да представи изделията си, които към онзи момент не са много популярни като артикул. "Влюбих се в Търново и в Самоводската чаршия. Там са скрити изключителни национални богатства под формата на изключителни майстори. Следващата година отидох пак и отново преживях същата красива емоция", казва Момчил. По щастливо стечение на обстоятелствата на Самоводската чаршия се освобождава помещение. Такова нещо се случва много, много рядко. Занаятът и дюкяните на чаршията обикновено се предават по наследство. "Може би около 13 години, преди аз да се появя там, нямаше нов майстор. Появи се възможността да взема помещения под наем. Тук трябва да отворим скобата, че за да се наричаш "майстор", трябва да имаш тапия за такъв, издадена от Регионалната занаятчийска камара. Когато наистина искаш нещо, трябва да си готов да инвестираш в себе си, да дадеш. Аз инвестирах в себе си и изкарах майсторско свидетелство, явих се на търг за помещението и успях да го спечеля. От един луд фен на Самоводската чаршия всъщност станах един от майсторите."

Момчил вече има свое място на чаршията: "Чудя се галерия ли е, дюкян ли е, шоурум ли е. Там няма как да изработвам целите дъски - те се правят с големи, шумни и прашни машини. На чаршията само ги завършвам. Хората виждат части от това, което се случва. Има и екран, на който вървят видеа с останалата част от процеса. Но това, което получават, е личният контакт с майстора, което е едно незабравимо преживяване. Когато искаш да развиваш бранд, е много важно да присъстваш на поне едно такова място."

От майстор до активист

Скоро след като се нанася на чаршията, Момчил усеща нуждата да е пълноценен член на занаятчийската гилдия и да допринесе за популяризирането на мястото. Преди няколко години майсторите от архитектурно-етнографския комплекс се обединяват в сдружение, през което вече се случват интересни неща - обичаите за Лазаровен оживяват за първи път тази година, на 24 май организират празник на буквите, а Момчил се заема с организирането на изложба с портрети на всички майстори от чаршията. "Не бива да се чака само на държавата и общината, трябва да има и частна инициатива, за да се развива мястото", казва той. На въпрос какво планира в бъдещето Момчил отговаря: "Разбира се, искам да развия повече бранда, да достигна до повече пазари, но това, което ми се иска наистина, е този личен контакт, това докосване до хората, да влезе човекът и да каже: "Боже, колко са хубави нещата." Тоест занапред мисля да развивам физически обекти, но това ще е на доста по-следващ етап."