Всички пътища във Велико Търново минават през "Варуша"

Отдадеността на Галин личи дори преди да започне да разказва за фестивала: той дори има цветна татуировка, на която са изобразени няколко стари търновски къщи и думите "Варуша Юг". След активната работа на ТАМ през последното десетилетие Попов вижда изградено доверие между всички, които развиват креативни проекти и бизнеси в града.

За първите осем години екипът работи, без да кандидатства, и разчита на проекти и публично финансиране - за Галин това е един необходим период, който ги кара напълно да се отдадат на творческа свобода и експерименти в подходите си към местните, приобщаването на чужденците в града, публиката от София и Букурещ, които също е във фокуса им. Сегашната подкрепа на общината към фестивала и изграждането на публично-частно партньорство идва, след като вече е положен труд за развиване на интерес към проектите на ТАМ. "Доказахме, че си вършим работата, когато се захванем с нещо."

Фотограф : Надежда Чипева

Границите на квартала са от началото на ул. "Стамболов" и отбивката от Старата чаршия, стигат до улица "Опълченска" и брега на река Янтра. В този ареал са новото пространство на ТАМ - някогашният Клуб на културните дейци, който от 2020 екипът старателно реновира, след като няколко години пространството не е използвано; галерия Narrativa на художника и дизайнер Ганчо Ганчев, която съвсем скоро отваря врати и ще е готова за началото на фестивала; залепено за нея е едно от свежите попълнения в града през последните няколко години - кафенето Samurai; магазинът за вино Vino Veritas (на граница с "Варуша Север" е и крафт биреният бар Zavera), галерията за съвременно изкуство Heerz Toya на норвежкия художник Ларш Нордби, както и някои от ветераните в града като ресторанта и хостел "Малкия Интер".

"Това каре си има собствена атмосфера - няколко галерии и студиа на художници, новото пространство на ТАМ. Това струпване на десетина локации за визуални изкуства го няма никъде освен в София и Търново", казва Галин Попов.

Има и натрупване на историческо наследство. Тук са основаното през 1869 г. читалище "Надежда" и Националният архитектурен музей, който е в добро състояние, но не работи от близо 30 години и ще отвори за първи път за фестивала с подкрепата на Съюза на архитектите.

Това, което отличава "48 часа "Варуша Юг", е и представянето на проекти, които не са еднодневки, а ще имат съвсем реално отражение върху културния и социалния живот в града в близко бъдеще.

От ТАМ до КДК и обратно

ТАМ, сърцето и централата на "Варуша Юг" започва като бар на другия край на центъра през 2013 г. Устоява на трудностите покрай пандемията и последвалите ограничения по иновативен начин: засилва присъствието си в платформата за групово финансиране Patreon и се мести в къща, която отдавна е мечта за екипа: бившият Клуб на дейците на културата (КДК) на ул. "Велчо Джамджията" 16 във "Варуша".

До 2016 на първия етаж на Клуба се е помещавал италиански ресторант. През лятото на 2020 се дава начало на кампанията #БъдещезаКДК, дворът, който гледа към купола на построената през 1872 г. от Кольо Фичето църква "Св. св. Константин и Елена", се превръща в място за кинопрожекции, а ремонтът на къщата, проядена от различни течове и влага, започва. Две години по-късно мястото е обживено.

Този уикенд може да бъде видян танцовия филм "Жената, която уши знамето" на Стефани Ханджийска , както и работата "Меланхолия" на художника Красимир Русев, част от продължаващата вече няколко години инициатива на кураторката Мартина Йорданова "1м2 Изкуство". На 9 юли най-новата си визуална книга ще представи художничката от Габрово Невена Екимова.

Вътрешното пространство на Клуба на дейците на културата, сега ТАМ Фотограф : Лина Кривошиева

Горните етажи, които в близко бъдеще могат да бъдат използвани за гостувания на артисти и развиване на резидентни програми, са до неотдавна недокоснати от времето след 1989 г. Освен папки с протоколи от събирания на клуба, картини, които тепърва трябва да индексират, те намират и 16 албума със снимки, които са предадени на историческия музей. По всяка вероятност клубът е бил и социална точка за агентите на ДС, а близкият до властта писател Емилиян Станев е имал активно участие в събитията в града. До голяма степен клубът е бил всичко, което не е сега: достъпът до него е бил на йерархичен принцип, имало е отделен достъп за съответните етажи.

Въпреки нежеланието на голямата част от живите до днес служители или техни роднини да говорят по темата д-р Зорница Драганова и арх. Веселин Алексиев се впускат в проучвания на историята на сградата. На 11 юни те направиха презентация на откритото до момента.

Изследването им включва проучване на архивни материали, работа на терен с параметрите на физическото пространство, за да се проследят промените в него, и провеждане на интервюта с членовете и хора от близките му кръгове.

Зорница Драганова разказва, че подобни клубове започва да функционират в България като "държавна метаорганизация" от 1967 г. насам с решение на IX конгрес на БКП, а целта е насърчаване на трудовите колективи и местните творци, стриктно организиране на чествания. През 70-те вече има над 40 подобни пространства.

"Документите ни казват например, че през 1970-1972 г. основна задача на клубовете в цялата страна е другарско съревнование за това кой клуб ще организира най-запомняща се и зашеметяваща серия събития по повод 100-годишнината от рождението на Ленин. Също така има тясно обвързване на клубовете с подготовката на Х конгрес на БКП и честването на 90 години Георги Димитров, както и сплотяване около политиката на партията под лозунга "Повече сред народа, по-близо до живота". Днес е трудно да си го представим, но заедно с нареждането да се организира общоградска конференция на тема "Ленин за партийността в изкуството" партията пуска списък от точно 16 източника за подготвяне на докладите в нея."

Според Драганова, ако се филтрира пропагандният фактор, пространството е правило това, което и подобни места правят по принцип: срещи на артисти, работещи в различни сфери, разширяване на публики, изява на неутвърдени млади творци, популяризиране на произведения, дискусии по филми и книги, улесняване на комуникацията между преподаватели и студенти на по питие и така нататък.

Отчет на дейност, инициативи в почит на Георги Димитров и среща с актрисата Невена Коканова - част от намерените в Клуба на културните дейци архиви Преглед на оригинала

Интересен момент е, че въпреки че клубът е толкова близо до държавните структури, е имало и критична фракция, която се е обединявала около механата. "В механата на клуба, наричана през годините според променящите се езикови моди "бирхале", "кафе-аператив" или просто "заведение", се е формирала публичност "под радара", винаги между натиска на партийните директиви и задължения и възможността да се избяга от тях в нещо като защитено клубно пространство."

Периодично е въвеждан и клубен пропуск, който е използван за предотвратяване на "непристойни изяви" сред артистичните среди, но е и действал за контрол над хора, чието присъствие е нежелано по политически причини. "КДК във Велико Търново се оказва пресечна точка за първите стъпки на тогава младите артисти и опита на утвърдените. А много от тях познаваме или поне помним и сега. Мястото може да бъде ключ в изследването на политиките и личностите в сферата на културата изобщо", казва Драганова.

Изоставената баня от османско време във "Варуша Юг" Преглед на оригинала

На плаж в Търново

Има и места, около които тепърва могат да се генерират идеи: в квартала и близо до Янтра има изоставена турска баня от времето на османското владичество, която лесно може да подминете, ако някой не ви посочи желязната врата към нея, както и изоставеният Пансион за децата на жп работниците, пример за предвоенен модернизъм, построен през 1932 г. и с над 800 кв.м площ със зелено пространство, които са оставени на времето.

Една от най-амбициозните идеи на ТАМ е облагородяването на плажа около река Янтра и улица "Крайбрежна", а построяването на открита сцена съвсем близо до водата е вече почти завършено - ТАМ заедно със сдружение "|Не|Формално", инициативите TarnovoRUNS и "Доброволно чистене Велико Търново" ще се опитат да превърнат сцената около реката в добър пример за поддържане на публично пространство с общи усилия. Те градят планове в рамките на placemaking подхода: мотивиране на хората колективно да (пре)осмислят и (пре)създават публични пространства, които да бъдат центърът на всяка общност, а чрез креативни намеси в пространството то да се развие от само себе си.

През последните месеци доброволците вече са обособили място, на което да бъде развивана градина, заравнени и изчистени са коренища и остатъци.

"Когато сме имали събития, в които хората трябва да предложат идеи за развитието на квартала, те често се притесняват и си мислят, че трябва да предложат нещо, което ще промени света. Но понякога един дънер с два стола може да е иновацията, от което едно място се нуждае", казва Галин Попов.

Повече за програмата на фестивала, лицата и инициативите в града на varushasouth във Facebook и Instagram.