🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Най-големите компании в Габрово и Велико Търново: силно Севлиево, храни и оръжие

Областите Габрово и Велико Търново имат ясен индустриализиран профил, като в региона се произвеждат разнообразни продукти

Регионът на Габрово се отличава със силния икономически център Севлиево, а областният център пък има богата индустриална история
Регионът на Габрово се отличава със силния икономически център Севлиево, а областният център пък има богата индустриална история
Регионът на Габрово се отличава със силния икономически център Севлиево, а областният център пък има богата индустриална история    ©  Надежда Чипева
Регионът на Габрово се отличава със силния икономически център Севлиево, а областният център пък има богата индустриална история    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На 24 юни 2022 г. (петък) заедно със седмичния брой на "Капитал" ще бъде разпространено и специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на областите Велико Търново и Габрово.

На 30 юни 2022 г. (четвъртък) ще се проведе събитието Среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово. Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на конференцията, където може да откриете програмата, темата и участниците.
Темата накратко
  • Община Севлиево изпъква като икономически център за региона на Габрово и Велико Търново с големи компании като "Идеал стандарт Видима", земеделската "Балджиеви - 91" и "Хамбергер България"
  • Лясковец се характеризира с големите си оръжейни фирми, а хранително-вкусовата промишленост е силно развита
  • Търново и Габрово са сред силните области в Северна България в икономически план

Класацията на най-големите компании във Велико Търново и Габрово определено може да вдъхне малко оптимизъм за българската индустрия. За разлика от класациите за областите Бургас и Варна, където доминираха търговия, земеделие и малко строителство, в Северна Централна България предприятията са доста пъстри. В топ 100 най-големите фирми по приходи за областите Габрово и Велико Търново се откриват разнообразни производства - на оръжия, сладкарски изделия, опаковки, тоалетни чинии, радиатори и др. Има редица чужди инвестиции, особено в Севлиево, което изпъква като икономически център. За двете области най-значим е секторът на преработващата промишленост, където най-много приходи имат съответно подсекторите на храни и напитки, метали (тук влизат оръжията), химия, машини.

През първата година на пандемията стоте най-големи фирми в двете области имат приходи 4.76 млрд. лв. общо, като това е ръст спрямо 2019 г., когато са били 4.6 млрд. лв.

Севлиево в сърцето на икономиката

Община Севлиево определено се откроява като индустриален център както за област Габрово, така и за целия регион. Тя се отличава с 13.7 хиляди лева добавена стойност на човек, докато в областния център Габрово индикаторът достига 8 хиляди лева през 2020 г., подчертават в своя анализ за икономическите тенденции от Института за пазарна икономика. Видно от таблицата, цели 14 от компаниите в топ 100 са в община Севлиево и 6 от 10-те най-големи компании за двете области Търново и Габрово са пак там.

Начело на класацията е заводът за санитарна керамика и арматура "Идеал стандарт - Видима" в Севлиево, част от базираната в Белгия група Ideal Standart International (ISI). През 2020 г. приходите на дружеството са над 401 млн. лв., което е спад с близо 11% спрямо предходната година. През 2019 г. обаче фирмата е била на загуба, докато през 2020 г. излиза на 2.7 млн. лв. печалба. Българската "Идеал стандарт - Видима" е сред най-големите компании в сектора на машините и оборудването в страната със своите над 3100 служители. През последните години фирмата инвестира над 62 млн. лв. в обновяване на завода. Компанията е била създадена преди 30 години като съвместно дружество между "Видима" и American Standard. През 2007 г. American Standard продаде бизнеса си със санитарна керамика и арматура на Bain Capital и беше създадена компанията ISI. През 2014 г. в нея влезе още един голям инвеститор - Anchorage Capital, който през 2018 г. изкупи дела на Bain заедно със CVC Credit Partners. Самата група има производствени предприятия в 7 държави.

Втората фирма в класацията е земеделската "Балджиеви - 91" с приходи над 321 млн. лв. и печалба 9.9 млн. лв. Компанията е собственост на Драгомир и Маша Балджиеви и е част от "Балеа груп" - консорциум, включващ девет фирми, сред които "Панацея", "Хелиос М", "Балеа" и др. Компанията предлага доставка на семена и пестициди, торове и петролни продукти, а групата произвежда и собствено зърно. "В приоритетите на холдинга влиза и изкупуването и търговията със селскостопанска продукция на територията на България, Европейския съюз и други страни, развиващи селско стопанство", се посочва в техния сайт.

На трето място е "Хамбергер България", завод за производство на седалки за тоалетни. Компанията е част от създадената през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер едноименна група Hamberger Industriewerke.

Във втората половина на топ 10 попада и "Хитачи енерджи България" (6) със старо име "АББ пауър гридс България". През 2021 г. производителят на продукти за високо напрежение в Севлиево смени собственика си, което личи от името. Японската корпорация придоби севлиевския завод, след като приключи сделката с ABB за поделението "Енергийни мрежи" на шведско-швейцарската група, което включва и българската фабрика. В новото смесено предприятие Hitachi ABB Power Grids японската компания придобива 80.1%, като целият бизнес се оценява на 11 млрд. долара. АВВ има опция да излезе от участието си след три години. През 2020 г. "Хитачи енерджи България" бележи 4.5 пъти ръст в приходите, които достигат почти 108 млн. лв. и 4 млн. лв. печалба.

Нещо вкусно, нещо сладко

Хранително-вкусовата промишленост е силно застъпена в региона. От една страна, е групата на "Захарни заводи". На 17-о място попада едноименното дружество, което е публично, седалището му се намира в Горна Оряховица и е създадено първоначално точно преди век, през 1912 г.. В компанията влизат предприятия за производство на захар, на захарни изделия, на етилов алкохол и високопротеинов фураж, печатница, собствен ТЕЦ, завод за ремонтно-механични услуги, търговско дружество. През 2020 г. фирмата има над 68 млн. лв. приходи, а печалбата се вдига значително - от 445 хил. лв. на над 5 млн. лв. Основни акционери в приватизирания преди 20 години завод са старозагорската "ГУ - Фарадей" на Георги Узунов и "Ритъм-4-ТБ" на семейство Таня и Руси Даневи. Двете старозагорски групи са финансирали при приватизацията РМД-то "Захар инвест". Сред познатите марки на "Захарни заводи" са "Лукчета", "Сладея" и локумите "Сладки времена". На 10-о място е фирмата, която се занимава с търговия - "Захарни заводи трейд". Групата на "Захарни заводи" притежава и фирмата "Захар" (29) с над 50 млн. лв. оборот, като от името се разбира съвсем ясно какво точно произвежда.

Други сладкарски фирми в класацията са "Престиж - 96" (19), "Ден и нощ" (53), познати с вафла "Боровец" "Сладоледена фабрика" (65), за която може да прочетете тук.

Компанията "Бон" пък произвежда храни за птици и се занимава с износ за 20 държави. Дружеството е базирано в Павликени и през 2020 г. достига почти 60 млн. лв. приходи. Собственикът на компанията е Калин Вълчев.

На 25-о място в класацията е производителят на олио "Кехлибар", който пък е част от "Агрия груп холдинг", който развива основно търговия със зърно и зърнени продукти. "Кехлибар" стана част от групата през 2016 г. Приходите на компанията са нараснали с 93% до 59 млн. лв., печалбата също се е повишила до 5.1 млн. лв.

В топ 100 на най- големите компании за област Търново и Габрово има и редица производители на месо. "Мултимес груп" (26), базирана в Лясковец, е най-голямата фирма в този бранш. Месопреработвателното предприятие е собственост на Георги Дочев. От сайта на фирмата става ясно, че работят с големи вериги като "Фантастико", ресторантите "Хепи", "Кенар". През 2020 г. обаче приходите на фирмата леко са се понижили, но пък печалбата расте плахо.

Георги Дочев е собственик и на транспортната търговска фирма С И Д (46), която има над 34 млн. лв. приходи.

На съответно 56-о и 57-о място са "Елит мес Минев - Родопа В.Т." и "Месокомбинат - Свищов". Приходите и на двете фирми растат, като и двете произвеждат колбаси и месни деликатеси, но втората се занимава и с други месни продукти.

В стотицата има и два производителя на ядки - "Керпи" (97) и "Ядки Детелина" (88), чиито приходи спадат леко.

В региона, по-конкретно в село Велковци в Габровска област, се намира и производителят на млечни продукти "Елви" (49), чиято популярна търговска марка е "Боженци". Компанията е собственост на Веселин Кръстев и Илиан Дянков и има приходи над 32 млн. лв. за 2020 г.

Лясковец на фронтовата линия

Производствата на оръжия се оказва ключово за община Лясковец в област Велико Търново. Най-голямата компания в общината и изобщо за област Велико Търново е "Аркус" (5), чийто мажоритарен собственик е Дочо Караиванов. През 2020 г. приходите се увеличават и стигат почти 149 млн. лв., а печалбата е 4 млн. лв. Фирмата притежава и частното училище във Велико Търново Американски колеж "Аркус".

Друга компания в този бранш и от региона е "Армако индъстрис", която, изглежда, е свързана с "Аркус". Като действителен собственик в Търговския регистър е посочена дъщерята на Дочо Караиванов - Цвета Караиванова, а "Армако индъстрис" отчита сделките с "Аркус" като сделки със свързани лица. Според представители на индустрията част от новите поръчки и инвестиции на "Аркус" се пренасочват именно към "Армако индъстрис". Техният завод край Лясковец е построен в края на 2017 г., като според информация в местни медии инвестицията е била 10 млн. лв. "Армако" е собственик на ски зоната "Картала", която се намира в местността Бодрост край Благоевград, от началото на 2019 г. Сделката е сключена в първите дни на новата година, като продавач е Българско-американската кредитна банка (БАКБ). Между 2019 и 2020 г. приходите на фирмата се увеличават от 17 млн. лв. до близо 38 млн. лв.

Иначе в стотицата има едно дружество от област Габрово, чиято дейност също е свързана с оръжия - "Габинвест" (94). Българският производител на компоненти за ловни и въздушни оръжия и прецизни спортни пистолети в премиум сегмента е дъщерно дружество на германската компания L&O Hunting Group GmbH.

Оръжията попадат в сектор "Метали", като в тази по-широка категория има още четири дружества. Най- голямото предприятие е "Цератицит" (36), като през 2020 г. приходите на фирмата спаднаха с 19%, а печалбата се сви от 13 млн. лв. на 7 млн. лв. През лятото на 2021 г. австрийският собственик на производителя на металорежещи инструменти обяви, че ще инвестира 20 млн. евро (40 млн. лв.) в завода си в Габрово през следващите няколко години, като средствата ще се използват за допълнително оборудване, изграждането на логистичен център и нова производствена сграда. През 2023 г. ще започне строителството на тази сграда, като за момента все още не е решено дали тя ще бъде разположена на съществуващата площадка, или на ново място в рамките на индустриалната зона на Габрово.

В община Стражица се намира пък "Корадо - България" (38), чиито приходи падат леко, но пък печалбата се задържа. Производителят на стоманени радиатори е част от чешката група Korado. Другите две фирми от сектора на метали са заводът за прецизни металообработващи инструменти "ВСК Кентавър - ИЗ Динамика" (85) в Дряново и "МГ Аноди Интернешънъл" (92) , производител на аноди от магнезиева сплав в Севлиево.

Скоростно порастване

Най-растящите компании в топ 100 на Габрово и Велико Търново са от сектора на транспорта - куриерските "Транспрес грийн" (27) и "Транспрес деливъри" (55). Техните приходи са пораснали съответно 63 и 143 пъти, като и двете дружества са били с оборот под 1 млн. лв. И двете компании са от огромната логистична група "Транспрес България" от 2020 г. и се управляват от Веселин Стоянов, който е бил техен едноличен собственик допреди две години. Ръстът в приходите може би се дължи на това, че по- голяма част от дейността на иначе голямата компания майка минава през тези дъщерни дружества.

Превземки на печалба

Не на последно място, в стотицата има две фирми, чиито истории са свързани с видна фигура от ДПС в Търновския регион - Камен Костадинов. Едната е компанията "Хигиенно-медицинска индустрия" (61), която, както личи от името, има актуална за пандемията дейност - производство на дезинфектанти. От 8 млн. лв. приходите на фирмата скачат на 24.5 млн. лв. през 2020 г. Ръстът при печалбата е по-впечатляващ - от 843 хил. лв. на 5.7 млн. лв. И ако този успех е нормален заради предмета на дейност в контекста на ковид кризата, историята зад компанията е малко по-противоречива. В края на 2020 г. "Капитал" разказа как основателят на предприятието Евгени Костадинов в един момент е притиснат от кръгове, близки до политика от ДПС Камен Костадинов, и впоследствие част от акциите в компанията са придобити от Виктор Азманов, а в друга фирма - "ХМИ трейд", влиза съпругата на Камен Костадинов. През май 2022 г. Евгени Костадинов отново остава единствен собственик на фирмата. Дали това е свързано с вече отминалата нужда от дезинфектанти може само да се гадае.

Другото дружество, за което отново се твърди, че е в орбитата на ДПС в Търново, е строителната "Билдинг комфорт" (74). Неговите приходи порастват от 8.7 млн. лв. на над 21 млн. лв. през 2020 г., а печалбата достига 504 хил. лв. Собственикът на фирмата е Борислав Атанасов, който за кратко през 2010 г. е бил управител на дружеството "Бест сити пропърти", чийто собственик - панамската офшорна компания "Юропиън трейд сървисис партнърс корпорейшън", го препродава на фирмата "Геб проджектс". Тя е собственост на Венета Костадинова, съпруга на бившия депутат от ДПС Камен Костадинов. През април 2019 г. фирмата спечели обществената поръчка на общината за изграждането на нов корпус на болницата "Д-р Иван Черкезов" за близо 6.5 млн. лв. без ДДС. Същата фирма е ремонтирала детски градини и училища във Велико Търново за 1.7 млн. лв. без ДДС.

"Билдинг комфорт" участва и в изпълнението на поръчка за ремонт на рибарското пристанище в Поморие. В началото на 2022 г. полицията иззе документацията от общината, като по данни на БНР причината е образуваното в Окръжната прокуратура в Бургас досъдебно производство по сигнал за злоупотреби при реконструкцията на пристанището от втория етап на проекта. Засега няма информация докъде е стигнала проверката.

Все още няма коментари
Нов коментар