Инфлация, пандемия, доставки и дигитализация: какво се случва в българската индустрия

Много от самите решения пък са продукт на местни компании, стана ясно на конференцията "Индустрия 4.0", която "Капитал" и Община Пловдив организираха за шеста поредна година.

Новият икономически ландшафт

През последните 15 години Пловдив се превърна в най-развитата индустриална зона в България със 71 хил. души заети в производство. "Над 40% от добавената стойност на местната икономика се формират от производство, а предстои откриване на още десетки заводи", посочи кметът на общината Здравко Димитров. По думите му в последните години българските инвестиции в индустрия са повече от чуждестранните, което е сигнал, че местната икономика се възражда.

Развитието на индустриалната зона около града донесе трайна промяна на икономическия ландшафт, коментира зам.-кметът Стефан Стоянов. Това се вижда и от динамиката през последните две кризи - 2008/2009 г. и 2020 г. "Имаше сътресения, но пазарът на труда не се промени драстично. Още второто тримесечие на миналата година благодарение главно на индустрията, местната икономика и заетостта се възстановиха, дори имаше разширяване на производства", каза той.

През тази година регионът отново е в подем и има силен интерес от инвеститори - международни и български. "Това неминуемо ще доведе до силна 2022-2023 г. с нови производства и нови компании в града", смята Стоянов. По думите му нарастват запитванията от компании за бизнес услуги, предимно аутсорсинг и финанси, което ще продължи да дърпа местната икономика нагоре.

"Имаме устойчив ръст на заплатите и нужда от работна ръка и затова десетки хиляди хора идват да живеят в региона", посочи той. По думите му миналата година е рекордна за общината с над 24 хил. новорегистрирани жители, като по нетна миграция градът вече изпреварва столицата. Интересно ще е да се види дали тази тенденция ще бъде отразена и в преброяването, което стана тази година.

Това, разбира се, идва и с проблемите на големия град - задръствания, замърсявания и нужда от повече социални услуги.

Хората на Пловдив

В индустриалната зона на Пловдив работят 71 хил. души Фотограф : Надежда Чипева

С безработица от едва 3% в града и 4% в региона Пловдив, подобно на София, е изправен пред проблема с недостига на работна ръка. Местните фирми си търсят свои решения и много от тях ги намират. Това е и причината компания като "БТЛ индъстрийз", която произвежда медицинска апаратура, да реши да направи новия си разширен завод отново в града.

"Честно казано, никога не сме мислили за друго място, компанията израсна тук", каза изпълнителният директор Георги Петков. Фирмата работи активно с училища и университети, за да развива кадри, от тази година има и собствена специалност в една от професионалните гимназии. "Производствата нямат нужда само от инженери, имаме нужда от поддръжка, от оператори, а съвременните машини са много сложни и ни трябват квалифицирани техници", добави Петков.

Заедно с двама партньори той стои и зад проекта "ППС мануфакчъринг" - нова пловдивска компания, която ще е първият производител на нитрилни ръкавици в Европа. "Ние сме български стартъп, нямаме капитала на големите фирми, но се възползваме от това, че има създадена екосистема от кадри", каза управителят Антон Петров.

Отново в региона расте и бизнесът на Борислав Минков, който освен IT фирмата си Novarto развива и собствена пивоварна Hills в Перущица, където комбинира традиционен бизнес с дигитални технологии. В плановете му е да изгради и пространство за дигитални изследвания, където да се обсъждат решения за бизнеса.

В процес на развитие са и два проекта в Пловдив, които трябва да помагат на местния бизнес в привличането на нвестиции. Първият е на "Тракия икономическа зона" и компании в града и е за създаване на център за върхови постижения, където да бъдат изградени лаборатории за подпомагане на бизнеса. Другият е за център за технологичен обмен.

Милениъл революция

С промяната на средата и дигитализацията се променя и начинът, по който фирмите правят бизнес. Връзката между производител и клиент днес например все по-често се случва онлайн. "Това явление е новата индустриална революция - огромният ръст и бързият темп, с който се развива В2В електронната търговия", посочи Мая Георгиева от "DHL експрес България". Тя цитира данни към октомври 2021 г., според които електронната търговия между бизнеси като обем изпреварва пет пъти продажбите от бизнес към потребител, а в бъдеще 80% от В2В продажбите ще се случват изцяло в електронна среда.

Макар че пандемията е ускорила този процес, по думите на Георгиева основният двигател са милениълите - новите В2В потребители, които и занапред ще диктуват как ще се развива тази индустрия. Затова и компаниите трябва да обърнат специално внимание на клиентите си.

Резултатите от анкетата, която Георгиева цитира, показват още, че 72% от В2В потребителите биха избрали нов доставчик, ако бизнесът има електронен магазин, а 52% не желаят да имат контакт с посредник (дистрибутор или търговец). Общо 38% пък отговарят, че колкото повече информация могат да намерят за продуктите на даден доставчик, толкова повече доверието в него се увеличава.

Могат ли цените да са прозрачни

Проблемът с нарушените вериги на доставки и непредсказуемите цени на суровините поставят на изпитание практически всички производствени компании. А това прави все по-важно успешното управление на складовите площи и наличности. "Въпросът не е как да предвидим цените на суровините, а как бързо да променим ценовата си политика, така че да ги отразим в цената на продукцията си", коментира Тодор Гигилев от Dreamix, която заедно с Itcrowd в момента работи върху такова технологично решение. "Концепцията ни е да включим ежедневната цена на съответния ресурс в една напълно прозрачна система, където да може да се следи и от производителя, и от купувача и на база цената на този ресурс да се получава крайната цена на продукта към клиента", обясни Йото Райчев от Itcrowd.

Като следваща фаза на този проект двете компании планират да разработят решение, което на база прогноза за пазарите да може да алармира и за предстоящи промени в цените на основни суровини, което би спестило на компаниите значителни загуби при рязко поскъпване.

Интелигентен подход

Проблемът с доставките може да бъде решен през "поумняване" на предриятията, припомня Радомир Миланов от "SAP България". По думите му първата стъпка е да се определят болните места в процесите на дадена компания и да се анализират, а втората е да се осигури пълна проследяемост на процеса - от доставките на суровините, през склада, където трябва да има минимални запаси и максимална възвращаемост на използваемостта.

"На трето място е т.нар. интегрирано бизнес планиране, което трябва да е двупосочно, т.е. от продажбения процес да постъпва информация към процеса на веригите на доставки, което минава през складовата база и производството, но и обратно - продажбеният процес да знае, ако има затруднения в производството", уточни Миланов.

За компаниите с големи активи е много важно да имат базирана на индустрия 4.0 прогнозна поддръжка (predictive maintenance), която помага съществено да се увеличи разполагаемостта на активите - нещо, в което България значително изостава от Западна Европа. По думите на Стоян Боев от ICB в Норвегия компанията му е работила по проект за увеличаване използваемостта на машините в предприятие от 92 на 96%, докато в България утилизацията на машинния парк е между 25 и 34%.

Качествена промяна

Технологиите значително улесняват контрола на качеството, като невинаги за това са необходими сложни решения, коментираха участниците в дискусията. Все по-често за целта се използва видеонаблюдение, тъй като съвременните уреди са изключително напреднали и дават много възможности. "От една страна, с тях може просто да се следи контролът на качеството на продуктите до ниво микрон. От друга, те могат да се използват за наблюдение кога елемент от дадена машина предстои да свърши своя жизнен път", каза Йото Райчев. Това дава възможност за реакция, така че да се избегне производството не негодни продукти, като в същото време се премахва човешкият фактор и евентуална грешка.

Според Тодор Гигилев дигитализацията в едно производство трябва да започне от нещо малко, което може да се направи по-бързо и по-ефективно. Като пример той даде проект, по който компанията му е работила за германски клиент - дигитализация на работните карти, в които работниците вписват какво са получили на тяхната работна станция и какво са произвели, плюс влезлия и излезлия брак. Това дава възможност за много по-бърза реакция, в резултат на което се подобрява качеството и има проследяемост на процесите.

За българската "Емка" пък е направена система с QR кодове, които излизат на всяко крайно изделие и позволяват на партньорите да сканират и видят пред какви тестове е минало изделието и на какви стандарти отговаря.

Заедно

Практиката отделни фирми да работят заедно по общи проекти (т.нар. joint value creation), подобно на Dreamix и Itcrowd, също се очертава като тенденция. Йото Райчев обясни, че е важно да се намерят стойностни партньори, с които да се постигне добра синергия. "Невинаги една компания, която е много добра в това, което прави, може да работи с друга добра компания. Много е важно намирането на правилните партньори, с които да намирате решения и да разпределяне правилно работата", посочи той. Според Стоян Боев културата на партньорство между по-малките фирми може да им помогне да растат по-бързо. "Живеем в една екосистема, където самостоятелна компания не би могла да оцелее", посочи и Радомир Миланов.