Аксиния Баева: Онлайн търговията нарасна с 60%, но в търговските обекти се сви с 20-50%
Заместник-председателят на Българската ритейл асоциация и изпълнителен директор на веригата "Спорт депо" пред "Капитал"
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Визитка
Аксиния Баева е заместник-председател на Българската ритейл асоциация и изпълнителен директор на веригата "Спорт депо". Тя е магистър инженер-химик, има и втора магистратура за "Организационен психолог". Занимава се с ритейл от 15 години. Професионалният й опит включва работа със системи за управление на качеството (вътрешен одитор по качество), маркетинг и търговия, управление на процеси и екипи, развитие на вериги магазини.Българска ритейл асоциация обединява търговци на дребно, опериращи на българския пазар. Те представляват популярни и добре познати марки и магазини, които най-често (но не само), се намират в търговски центрове тип "мол". В края на март 2021 г. члeновете й са около 150, които поддържат общо около 800 магазина на приблизителна обща площ от 100 хил. кв. метра и в които работят близо 10 000 души. Асоциацията е учредена през 2009 г., а базата й данни включва над 450 търговци на дребно.
Как една година пандемия и мерки се отразяват на компаниите в бранша, занимаващи се с търговия на дребно? С колко процента средно са спаднали продажбите, колко служители/собственици на обекти са останали без заетост?
Около 85% от магазините на членовете на Българската ритейл асоциация, (които са около 150), бяха затворени заради ограничителни мерки. Голяма част от тях нямат нито един обект извън търговски център, а миналата година реално имаше 100 неработни дни за моловете - това е една трета от годината. Ето защо че при тези обекти говорим за драматично високи спадове, но като цяло оборотите на различните търговци са паднали с 20 до 40-50 процента. За три месеца загубите само за членовете на асоциацията надхвърят 100 млн. лева. Другият ефект от една година пандемия е нивото на безработицата. Според данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта над 400 хиляди души са новорегистрираните безработни в бюрата по труда от началото на пандемията досега. По общи оценки смятаме, че една трета от тях са хора от нашия бизнес.Имате ли информация или експертни оценки колко процента от търговията минава през моловете?
Асоциацията не е правила такава оценка. Информацията, която имам, на база опита ми в голяма омниканална компания, е, че за 2020 г. 45% от бизнеса е минал през моловете, въпреки че близо една трета от годината те не работиха. Този факт е свързан с начина, по който компаниите структурират и разпределят търговските си площи - "мол спрямо улица". До момента моловете бяха притегателна сила както за нас като наематели, така и за клиентите, заради възможностите, които предлагат - забавление, защитена от атмосферни влияния среда, организиране на събития и др. под, гарантиращи висок трафик. Сходен голям дял в бизнеса може да се очаква логично за фирми, свързани с потребителски стоки от типа на облекла, обувки, бельо, играчки, телефони, бижутерия, оптики, дрогерии и т.н.При големите вериги от сегмент "Направи си сам" (Praktiker, Mr. Bricolage, т.н.) разпределението на търговските площи е точно обратното и силно в полза на локации извън мол.Българската ритейл асоциация преди дни обяви, че 15% от търговците са фалирали. Как стигате до числото и какво визирате - затворени трайно или временно обекти? Какъв тип са?
Кои компании в сектора са най-пострадали и кои имат най-малки проблеми?
Компаниите без електронни магазини, намиращи се в търговските центрове, със сигурност са най-пострадали от затварянията, защото за тях няма алтернатива. Фирмите, опериращи и онлайн, и офлайн, имат поне някакъв шанс за известни нива на приходи чрез електронната търговия. Това съвсем не значи, че онлайн приходите могат да компенсират липсващите обороти от затворените магазини, но със сигурност поддържат по някакъв начин магазините живи.
Моите наблюдения и прекият ми опит показват, че като цяло браншът на търговията на дребно пострада изключително много поради няколко причини. Средният спад с 30-40% на оборота на търговците на дребно на годишна база се дължи на драстичния 50-процентов спад на трафика от клиенти. Отдаваме го на създадената масова психоза и страх от зараза, което ограничи посещаемостта на магазините. Вторият голям проблем за търговията на дребно е маржът. Сезонността на бизнеса с дрехи и обувки води до много промени в планираните маржове, тъй като при затворени магазини се налагат по-сериозни намаления и онлайн, и в магазините, за да може търговецът да изчисти колекцията и да си осигури нови средства, с които да започне следващия сезон. Но когато обектите са затворени, това е невъзможно и това се отразява негативно върху маржа на компаниите.
Друга тенденция, която оказва влияние върху продажбите, е склонността на хората да пестят повече във времена на криза. Дори хората, които не са останали безработни, предпочитат да не харчат така, както са харчили преди пандемията. И това ясно си личи по средната касова бележка, която е спаднала с 10-15% в зависимост от вида на магазините. Пазарът на труда също влияе много сериозна на търговията на дребно, ние работим с много служители, а те са стресирани, демотивирани и с неясно бъдеще и това затруднява нашата работа.
През този едногодишен период кое правителствено решение или действие навреди най-силно на бранша?
Сегашното решение за затварянето на търговските центрове и на нехранителните магазини с над 300 кв. м площ. Магазините на членовете на Българската ритейл асоциация бяха затворени от РЗИ-тата въпреки факта, че имат самостоятелен вход, паркинг и обслужват клиента на нетна площ под 300 кв.м. За тях също бяха пускани актове и предписания от проверяващите. Непостоянството също ни вреди. Отмяната на указанието на министъра на икономиката от премиера в рамките на броени часове в един ден, въпреки направените от търговците разходи за хора и стока, остава впечатление за разиграване на бизнеса.
На търговията на дребно влияние оказва цялостната епидемиологична ситуация. Например масовата практика да се работи от вкъщи трайно повлия негативно на трафика в повечето молове, които винаги са разчитали на добрата симбиоза между търговски и офис площи. Затварянето на магазини и заведения доведе до ръст на безработицата и спад в покупателната способност на хората. Затварянето на училища и детски градини води до повишено текучество и ползване на неплатен отпуск от родителите, което също ограничава покупателната способност в крайна сметка. Затварянето на фитнеси, театри, кина и т.н. променя като цяло потребителското търсене на пазара. Цели категории продукти започнаха да стават по-непривлекателни за клиенти в новата реалност.
Доколко работещи са мерките на правителството в подкрепа на ритейл бизнеса?
Мерките по-скоро не са работещи по няколко причини. Правилото за един човек на 3 кв.м. не предпазва от струпване на хора. Затова нашата асоциация предлага да се въведе нов стандарт - максимум един човек (вкл. клиенти и персонал) на 8 кв.м. Това ще ограничи струпването на хора в магазините, търговците няма да спрат да работят и оборотите им няма да са така драстично засегнати, както в момента, а в хазната ще има повече постъпления по ДДС и по-малко потребност от държавна подкрепа.
Мерките в подкрепа на бизнеса са недостатъчни като обем, за да компенсират липсващите обороти, и са ненавременни. По време на първия локдаун нямаше никакви мерки, насочени към служителите. Масовата практика беше намаляване на работно време, неплатен отпуск и съкращения поради липса на алтернатива пред работодателя. Мярката 60/40 беше неподходяща за повечето компании в нашия бранш поради невъзможност на собствениците да поемат 40% от осигуровките. По време на втория локдаун мярката за компенсация от 24 лв./ден за работниците от затворените бизнеси беше крайно недостатъчна и се изплати с огромно закъснение - чак през 2021. Мярката "Запази ме", при която компенсацията на работниците в неплатен отпуск вече е в размер на 75% от осигурителния доход, е по-адекватна, но отново е с тежка административна процедура. Сроковете за подаване и одобрение са дълги, а като краен резултат сумите се изплащат от 1 до 2 месеца по-късно. По време на сегашния трети локдаун Агенцията по заетостта все още няма постановление за месец април и все още нищо не се знае за компенсациите по програмата "Запази ме".
Ако затварянията скоро спрат, каква мярка би рестартирала сектора?
За какво най-много настоява браншът - коя бюрократична пречка най-спешно трябва да бъде премахната?
Регистрирането на хората по мярката "Запази ме". Процедурата трябва да бъде опростена, ясна и достъпна, а изплащането на парите да става в кратки срокове. В Гърция например това става с един мейл до съответната инстанция от счетоводителя с осигурителните номера на служителите и от другия ден служителите са вече на борсата. Получават си парите със същия ритъм както работните заплати. Предвидимостта ще помогне на хората да си направят бюджетите, повечето имат масово кредити, така че планираните доходи (макар и не високи) са от ключово значение.Какви са прогнозите ви за развитие на сектора до края на годината - като обороти, по сегменти и видове обекти?
Ако това е последното затваряне за годината, предвиждам търговците на дребно, които успеят да намерят финансов ресурс да рестартират бизнеса си, да завършат годината под нивата от 2019 със сигурност.Според мен сегмент "луксозни стоки" към момента страда най-много. Всички луксозни стоки се продават основно в търговските центрове, които са затворени, а от друга страна се наблюдава и промяна в търсенето. В новата реалност луксозните стоки остават извън времето и мястото поради липса на представителен социален живот, където основно се ползват.
Обектите на улица имат по-голям шанс по-бързо да възстановят трафика си, който им носи нужните обороти. Обектите в моловете са обречени да работят с до 50% спад в трафика, поради трайното им позициониране в съзнанието на хората като опасни места за зараза. Оформя се тенденцията за изнасяне на търговията на дребно в т.нар. ритейл паркове. Това би довело до разпределяне на оборотите и то не в полза на търговските центрове. Най-голяма притегателна сила за хората имат обектите за хранене и забавление, които вече не отварят или поне не във вида преди ковид кризата, дори търговските центрове да работят.
По ваши оценки колко в стойност беше онлайн търговията през 2019, доколко нарасна тя през 2020 и какво прогнозирате за тази година?
Онлайн търговията в България се развива с бързи темпове благодарение на големите инвестиции, които големи и средни фирми правят в изграждането и поддържането на електронните си магазини. Последните години сме свидетели и на сериозна инвазия на чуждестранни ритейлъри като emag, obuvki.bg, about you, answear и др., Nike.com доставя вече до България и т.н.
По официални данни от "Суперхостинг" ръстът на електронната търговия през последните 5 години е между 21% и 33% на годишна база. В България 1.5 млн. потребители са пазарували онлайн през 2019 г. Всеки от тези потребители е похарчил средно 473 евро през 2019, което прави близо 1.4 млрд. лв. Ръстът в онлайн оборота през 2020 спрямо 2019 е 60%, но да не забравяме, че физическите магазини бяха блокирани.
През 2021 не очаквам толкова бурен ръст на онлайн търговията, защото все пак се надявам, че държавата ще преосмисли действията си от последната година и така физическите магазини ще имат възможността да заработят нормално.
Интервюто взе Мара Георгиева
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.