Свят

Америка не иска Китай да доминира 5G мрежите

Подходът на страната е грешен

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През 90-те години американската телеком индустрия беше разделена на две враждуващи фракции. От една страна бяха белистите, именувани на бившия телефонен монополист Александър Бел, и представители на компаниите, създадени от разбиването на монопола през 80-те години. Те бяха зад идеята за свързването на клиенти чрез отделни връзки с високоспециализиран и сигурен хардуер в стриктна йерархия. Белистите вярваха в частни технологии, вертикални монополи и уважение към регулаторите.

Срещу тях бяха нетистите - израслите с интернет, базиран на дигитализирана информация в малки пакети, които преминават винаги през най-бързата свободна връзка до дестинацията си. Нетистите вярваха в софтуер с отворен код, сътрудничество между фирми и децентрализирано взимане на решения.

Старият дебат се разиграва отново, този път в мобилните технологии или конкретно петото им поколение, 5G. Днешните белисти са зад американския удар по Huawei, най-големият производител на телеком оборудване в света и най-добрият шанс на Китай да доминира световните 5G пазари. Новите нетисти могат да бъдат открити сред тези, които искат "напълно виртуализирани мобилни мрежи", създадени чрез евтин хардуер и контролирани от софтуер, подобно на облака. Те включват японската технологична група Rakuten, която пусна своята първа напълно виртуализирана мрежа на 8 април. Ако нетистите спечелят, това може да промени играта така, както пускането на масови облачни услуги от Amazon през 2006 г.

По-ранните поколения мобилни технологии имаха своите победители: операторите и производителите на компактни телефони като Nokia и Ericsson (2G), производителите на смартфони като Apple и онлайн потребителски гиганти като Amazon и Google (3 и 4G). Крайният резултат няма да бъде по-различен при 5G. Все още е рано да се каже със сигурност кой ще получи най-голямото парче пай от пазара за 2 трлн. долара всяка година до 2030 г., каквито са изчисленията на McKinsey Global Institute за тежестта на технологията в здравеопазването, производството и транспорта. Ясно е само едно: Америка не иска победителят да бъде Китай. Битката за 5G преминава към геополитиката.

На пръв поглед паниката на Запада заради Huawei изглежда необоснована. Много телеком експерти казват, че 5G е повече очаквания и реклама от страна на производителите на телефони и мрежово оборудване, отколкото истинска революция. Отчасти са прави. 5G няма да промени коренно живота на потребителите. Технологията обещава по-бърза връзка, но често само в оптимални условия с базова станция на видимо разстояние. Подобни скорости на сваляне могат да бъдат достигнати и с подобрение на 4G мрежата. Извън Китай, Южна Корея и няколко други азиатски страни развитието на 5G мрежата може да е два пъти по-бавно, отколкото на предишното поколение, като достигна 30% от мобилните потребители в рамките на пет години, след като мрежата беше пусната през 2009 г., показват данните на UBS.

Право напред

Но 5G е нещо повече от това да стриймваш Netflix в движение. Технологията позволява на мрежите да поддържат интернет на нещата (IoT): свят на свързани устройства, от четки за зъби до пробивни инструменти. Както облакът превърна компютърната мощност в услуга от сорта на електричеството, 5G мрежите ще позволят преместването на изчислителни мощности там, където има нужда от тях. Допълнителната изчислителна сила ще позволи на базовите станции да наглеждат автономни коли или роботи във фабрики.

Кристиано Амон, президент на американския производител на чипове за смартфони Qualcomm, казва, че 5G не само ще захрани телекомите, но и голяма част от останалата икономика. Безжичните мрежи ще се превърнат в критична инфраструктура. Неговата компания ще направи милиарди от 5G процесори, но въпреки личния интерес думите му са обосновани. Технологията може да бъде представена като част от ситния килим безжични мрежи, върху които са следващото поколение Wi-Fi, връзки на къса дистанция, съзвездия сателити и, да, 6G, който вече се разработва.

Китайската доминация на тази безжична трапеза е това, което плаши много западни експерти по сигурността с твърди виждания за външната политика. Ако Huawei, за която те смятат, че има връзки с китайското правителство, продължи да прави дори части за тези мрежи, това ще позволи на комунистическите им шефове да нанесат огромни щети, притеснява се Елса Каня от тинк-танка "Център за нова американска сигурност". По-малкият риск е, че Huawei събира данни, което може да бъде спряно чрез енкрипция. По-големият страх е при конфликт между Китай и Запада. Фирмата би могла да спре мрежите на врага и дори да превърне IoT устройствата в оръжия.

Други западни експерти по сигурността са несъгласни с практичността на подобна атака - или дори с нейния смисъл, предвид това до какъв отговор ще доведе. Но тази възможност вкарва администрацията на Доналд Тръмп в сериозно главоболие. Кабинетът е силно фокусиран върху китайския хардуер и липсата на американски вертикален монопол. Администрацията обяви 5G за "състезание", което Китай трябва да загуби и Америка да спечели.

Този подход има ограничен успех. Американските технологични компании бързо откриха правни дупки, които им позволиха да продават на Huawei. На 31 март фирмата обяви 19% увеличение в годишните си приходи до 123 млрд. долара. Разходите към американски доставчици през 2019 г. са 19 млрд. долара, с 8 млрд. долара повече, отколкото година по-рано. Въпреки заплахите, че американското разузнаване няма да работи със съюзници, които работят с Huawei по мрежите си, само три от тях, Австралия, Япония и Нова Зеландия, направиха желаното от САЩ. Дори Великобритания, най-близкият партньор на САЩ по отношение на сигурност, през януари позволи на операторите да ползват оборудване на Huawei под условие.

Твърдата американска реторика даде обратен ефект и накара Huawei да ускори опитите си да стане независима от американски технологии. Въпреки че подобни твърдения са трудни за проверка, Тим Данкс, директор в Huawei, казва, че от 600 хил. базови станции, изпратени на предимно китайски оператори, 50 хил. нямат в себе си американски части. Инженери, които разглобиха наскоро изкарания най-скъп смартфон на компанията, откриха вътре само няколко американски чипа.

Ястребите във Вашингтон сега искат Тръмп да затегне още повече винтовете, например като свали от 25% до 10% дела на американска технология, която производителите в страната или извън нея могат да доставят на Huawei. Предвид всички останали свои удари по Китай тук Тръмп, изглежда, се колебае и слуша притесненията на технологичните шефове, които предупреждават, че подобни действия биха навредили на индустрията. При среща на целия кабинет през март Белият дом стигна до нов план. Той предвижда всяка компания, американска или не, която използва американски технологии за производство на процесори, да има лиценз, за да продава чипове на Huawei.

Какъвто и да е крайният вариант на плана, той показва, че целта не е САЩ да надминат иновациите на Китай, а да ги спрат. Администрацията няма реална стратегия за бързо пускане на 5G в Америка, казва Пол Триоло от Eurasia Group. Идеите държавата да построи национална мрежа и да отдава капацитети на оператори, както направи Мексико с 5G, не стигнаха доникъде.

Базови инстинкти

Оставени сами, американските оператори вече имат 10 хил. 5G базови станции. Карантините около коронавируса ще забавят инсталациите на запад, докато Китай вече разхлабва примката и епидемията, изглежда, е под контрол. Китайските оператори, които вече имат 150 хил. базови станции, искат да имат повече от 1 млн. в 330 града до края на 2020 г.

В степен на крайно отчаяние Вашингтон вече се заигра с европейски тип индустриална политика, която някога се смяташе за несъвместима с американския капитализъм. През февруари главният прокурор Уилям Бар предложи САЩ да сложат "огромните си финансови и пазарни мускули" зад Ericsson и Nokia - европейските конкуренти на Huawei, и единствените фирми освен корейската Samsung, които имат право да строят 5G мрежи в САЩ. Lucent, последният американски производител, беше купен от френската Alcatel през 2006 г. Малко по-късно Nokia купи и двете. Говори се също така и за субсидии за тях или дори придобиването им от американски технологичен гигант или фирма за частен капитал.

Сам Сакс от тинк-танка New America казва, че европейските и дори китайските регулатори могат да блокират всяка сделка заради неконкурентни действия. Нещо повече - както действията на Rakuten показват, подходът на белистите вече не е единственият възможен. Мобилните мрежи са последният техен бастион, защото базовите станции съдържат в себе си специализиран хардуер. Миксирането на оборудване от различни доставчици носи рискове от срив в мрежата, заради което операторите не го правят.

На много оператори им се ще да можеха заради скъпото и негъвкаво оборудване. За щастие инженерите вече могат да репликират всички функции на една мрежа чрез софтуер. Нови индустриални групи се опитват да рекламират такива алтернативи, като например O-Ran Alliance работят по отворени спецификации за базови станции. Проектът Telecom Infra, който се роди от опитите на Facebook да свали цената на връзките в бедните страни, помага на мрежовите оператори навсякъде да комбинират компоненти от различни производители. Някои оператори като испанския Telefonica и британския Vodafone тестват този нов подход.

Но Rakuten е тази, която създаде цялата си мрежа, базирана на отворена архитектура. Въпреки че е 4G за момента, 5G трябва да се случи през юни. Мрежата на фирмата е направена от части на различни доставчици като Nokia и Cisco. Компанията направи своя собствена платформа и управлява всичко чрез софтуер на американския стартъп Altiostar, в който има миноритарен дял. "Създадохме своя собствена система, което не е лесно, но няма план Б", казва Тарек Амин, технически директор на Rakuten. Той се надява, че и други фирми ще поемат по този път и дори може да използват тяхната технология. Малко компании го обмислят. Попитан дали Rakuten е модел за 10-милиардната инвестиция на Dish Network в 5G, изпълнителният директор на сателитния доставчик Чарлс Ерген казва, че фирмата е "научила много" от японската компания.

Телеком облакът, както го нарича Пиер Ферагу от New Street, изглежда, със сигурност ще стигне до повече компании. Когато това се случи, те ще са по-малко зависими от оборудването на Huawei, което е по-евтино от това на Ericsson и Nokia. Rakuten твърди, че мрежата на компанията струва наполовина на конвенционалната мрежа. Някои 5G базови станции ще струват не повече, отколкото рутер за Wi-Fi, казват от фирмата. Потребителите от развиващия се свят биха харесали подобна цена, както и политическите ястреби. Отворената архитектура дава на операторите повече контрол върху мрежите им, а и мрежата на Rakuten няма "черна кутия", която да изисква сляпо доверие.

Huawei казва, че подходът на нетистите е просто мечта. За разлика от Ericsson и Nokia китайският гигант все още не се е включил в O-Ran групата. Уилям Бар я нарича "пай в небето". Стефане Терал от Informa Tech предупреждава, че "работата на части от различни фирми винаги е сложна". Подобни проблеми забавиха пускането на мрежата на Rakuten с шест месеца. Много оператори вече построиха конвенционални базови станции, което може да ги обвърже с един производител с години.

Правителствата могат да помогнат на алтернативата на нетистите, казва Том Уийлър, бивш председател на Федералната комисия по комуникациите и настоящ член на Brookings Institute. Закон с двупартийна подкрепа в Сената би дал 750 млн. долара на фонд за разработки, който да помогне за развитието на отворената архитектура и да позволи на операторите да си купят такова оборудване.

Администрацията на Тръмп има ясен избор. Или да се опита да победи Китай в собствената им игра, като тръгне след Huawei и приеме индустриална политика, или да се опита да направи нещо по-американско - да създаде иновация, която позволява на много компании да растат при по-евтина и по-добра свързаност. Точно такава, от която светът има нужда след пандемията.