Европейските регулации се целят в американските гиганти, но може да не улучат

В тази ситуация в брюкселския балон вече се знае, че датската комисарка Маргрете Вестагер напуска ЕК през септември, за да оглави Европейската инвестиционна банка. Вестагер, която към момента е и вицепредседател на комисията по цифровизацията, овакантява ресора, а за нов комисар от Дания не се говори на този етап. Когато Мария Габриел освободи мястото, за да се включи в новото българско правителство, нейните функции бяха делегирани именно на Вестагер. След напускането на Вестагер обаче както изглежда, ресорът за дигитализация остава изцяло свободен, а българската кандидатура Илияна Иванова (макар без достатъчно опит за това ключово портфолио), която се очаква да замести Габриел, е сред най-обсъжданите фигури, които могат да го заемат. Така се оказва силно вероятно новият български еврокомисар да трябва да се включи в усилията за справянето със съпротивата на бизнеса за обширно, детайлно и противоречиво цифрово законодателство - и от страна на технологичните гиганти от САЩ, и от страна на недоволните европейски компании.

• България може да получи по-голям дял от цифровия ресор в Европейската комисия
• Трудният дигитален преход на ЕС
• Задава се нов регламент за данните, GDPR ще ни се стори като детска игра

Двата пакета

Най-съществените законодателни промени, касаещи социални медии и големи технологични компании, са свързани с новия закон за цифровите пазари (DMA), както и законодателния акт за цифровите услуги (DSA). "DMA цели да се ограничи монопола на компании като Apple или Google, да даде повече възможности на малки компании да се развиват свободно и да предостави повече свобода на потребителите. Остават редица отворени въпроси относно прилагането на тези правила на практика. Реалният ефект от това законодателство ще видим най-вече през 2024 година", коментира за "Капитал" Димитър Лилков, старши научен сътрудник с фокус върху цифровата политика в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens.

DSA и новите правила за цифровите услуги целят по-добра защита на потребителите и засилени изисквания относно дейността на големите онлайн платформи, включително и социалните мрежи като Facebook и Instagram. Конкретизирани са ясни правила за премахването на съдържание, което противоречи на национално законодателство, както и се променя системата за сигнализиране на евентуални нарушения. Въвеждат се и промени относно онлайн рекламата и конкретни забрани за таргетирано съдържание на базата на индивидуални лични данни или към малолетни потребители - друг голям удар по Meta и Twitter.

По отношение на онлайн дезинформацията редица действия, които до момента бяха извършвани доброволно, вече ще са задължителни за онлайн платформите. От 2021г. насам ЕС прие и още ключови досиета, свързани със споделянето на данни от бизнесите (Data Act), киберсигурност (Cybersecurity Act), изкуствения интелект (Artificial Intelligence Act), всеки един от които все още е твърде брократичен, трудно разбираем и приложим на практика от местните компании.

"Ние не сме против регулирането, но самото количество, което излиза през последните няколко години, ще бъде много трудно за усвояване от компаниите. Нарекохме го "цунами" на цифровото регулиране и голяма част от него се припокрива", коментира за "Капитал" Крис Ръф, директор "Комуникации и политически връзки" на DIGITALEUROPE, брюкселска лобистка организация, представляваща индустрията на цифровите технологии, чиито членове включват 98 големи технологични компании (сред които Apple. Cisco, Hp и др.) и 41 национални търговски асоциации.

Допълнително европейските регулации са свързани с изключително големи разходи, които компаниите трябва да направят. "Понеже само големите компании, тоест американските глобални играчи, ще могат да си позволят и да инвестират тези пари, това по-скоро ги предпазва от конкуренция, отколкото да насърчава такава в ЕС", обяснява за "Капитал" и Даниел Кастро, директор на Centre for Data Innovation, американска НПО, която следи регулациите в сектора в детайли.

Другият проблем е, че правилата често са твърде неясни. "Помислете за GDPR, вече пет години бизнесът се опитва да разбере как правилно да прилага регламента. И всъщност различните държави членки не са единодушни как да го интерпретират коректно. В резултат компаниите търпят значителни глоби за неспазването му", казва още Кастро.

Ролята на социалните мрежи и решенията

Целта на регулацията не е тайна за никого. ЕК се е насочила конкретно към платформи с над 45 млн. потребители в ЕС. Иронията е, че Европа почти няма домашни компании с подобен брой потребители, така че текстовете ще се отнасят първоначално за услуги като Twitter, Snapchat, TikTok, Instagram и Facebook. Другата ирония е, че така европейски компании може да се окажат демотивирани да достигнат този таван, за да не си направят живота по-сложен.

"Трябва да насърчим компаниите да растат тук и да наемат повече персонал, а не да ги изтласкваме през вратата към САЩ. Ето защо искаме ЕС през следващите няколко години да се съсредоточи върху рационализирането и опростяването на регулирането и създаването на среда, в която най-иновативните ни компании могат да растат, за да се превърнат в еднорози", добавя Крис Ръф.

Този по-твърд подход е в контраст с предишни идеи, които са били налагани в Европа.

"Мисля, че едно от най-добрите неща, които Брюксел успя да направи със социалните мрежи, са доброволните споразумения срещу съдържание, подстрекаващо тероризма и езика на омразата; създаване на кодекс за поведение на платформите, всичко това показва силата на "мекото" регулиране, което не беше част от стриктно законодателство", споделя и Даниел Кастро.

Всъщност целите на ЕС за децентрализиране, т.е. разпределяне на влиянието между големите американски компании и всички останали, може да се окаже неустойчиво в дългосрочен план. Защото алтернативата на американските големи технологии често са китайските.

Примерът с TikTok е показателен. "Това не е просто социална мрежа за "забавни видеа", а инструмент на Китайската комунистическа партия за разпространение на пропаганда, шпионаж и подтикване на малолетни потребители към крайни идеологии или физическо самонараняване", казва Лилков. "Споделям лично мнение, но то се базира на редица разследвания и доклади на национални агенции за сигурност. Ако сме сериозни в подхода си, подобни приложения трябва бъдат тежко санкционирани или забранени на територията на ЕС", добавя той.

Цената на регулацията може да бъде една и съща като сума, но не и като пропорционална тежест, за растящи европейски компании, от една страна, и американски гиганти със стотици милиарди в кеш, от друга, още по-малко компании с връзки с китайската държава. Европейските регулации може да се целят в американските гиганти, но могат да уцелят и домашните си компании - вечният парадокс на Европа, която едновременно иска свой европейски гигант, но и го спира в зародиш в опит да спре мастодонтите отвъд океана.