600 млн. лв., които се преляха от 5G към държавна интернет мрежа

Държавната интернет мрежа - или "Единната електрон ина съобщителна мрежа" (ЕЕСМ), осигурява интернет на половината общини в България, но е в лошо състояние. Мрежата достига до 129 от 265 общини, а от тези 129 само в 80 има активно оборудване (но старо) и съответно възможност за висока скорост до крайната точка.

Сега целта ще е да бъдат покрити всички общини, капацитетът на пренос да бъде увеличен 400 пъти, да бъде закупено активно оборудване, както и да бъде изграден резервен защитен интернет възел заради държавната сигурност. В същата сума влиза и свързването на гранични пунктове и университетски центрове, където има нужда от огромен капацитет, но няма търговска изгода от изграждането на такъв.

Защо се прави

Посочените в документа аргументи на Министерството на електронното управление (МЕУ) е държавната администрация да се дигитализира и да може да се справя с DDoS атаки, от каквито България е залята от няколко месеца насам. А без мрежата електронното управление, заради което бе създадено и цяло министерство, ще си остане само на теория. Сега голяма част от администрацията разчита на частни доставчици за интернет, а операторите нямат търговски интерес към това да предоставят голям капацитет в малките общини.

Според телекомите изваждането на директните пари за 5G е проблем, защото това е приоритет на Европейския съюз. Андреана Атанасова, председател на управителния съвет на "Алианс на технологичната индустрия" (АТИ), в който влизат и трите оператора - "Българска телекомуникационна компания", А1 и "Йеттел", коментира пред "Капитал", че помощ за 5G мрежата има и в плановете на Гърция и Италия. Алиансът е изпратил протестно писмо към Кирил Петков и ресорните министри, но не е получил писмен отговор. Операторите ще се обърнат и към Европейската комисия (ЕК).

Позицията на телекомите предполага, че досега ЕК не е имала проблем с предишния проект. Тук информацията е противоречива - според едни източници не е имало никакви негативни коментари на Брюксел по първия вариант, докато според други това е било държавна помощ, трудна за разрешаване. Още при редакциите "Пеканов" например са били премахнати 55 млн. ваучера за 5G за кратки тестове на мрежата от клиенти, болници и училища. После са отрязани и 60 млн. лв. за покриването на 1000 базови станции със солари с мотивацията, че тази инвестиция сама ще се възвърне на телекомите.

Какво вирее на село

Втората част на проекта предвижда нов опит на държавата да осигури високоскоростен интернет в малките населени места, стъпвайки върху държавната мрежа. Планът предполага осигуряване на възможност за бърз интернет до 350 хил. души. Правителството смята, че връзването на селата и малките градове ще се случи чрез местните доставчици, а не чрез големите телекоми. Но тук въпросите са многобройни: от провала на първия опит, през как ще се организира тази разпокъсана задача и кой ще "копае" оптични кабели на село до кой ще ги ползва.

"За да докажем кое е "бяла зона" според дефинициите на ЕК за широколентов достъп, стъпваме на официалната статистика, водена от годишния въпросник на КРС към мрежовите оператори. Така попадаме на градове и общини като Каварна, Балчик, Бяла Слатина, Червен бряг, Ракитово, Котел, Луковит, Мадан, Пирдоп и др., където отчетените скоростите до крайния клиент са под 100 мегабита, а на места и под 30 мегабита в секунда", коментира пред "Капитал" Дилян Берковски, зам.-министър на транспорта, който отговаря за втората част от плана.

Той добавя, че заради пропуски в статистиката още този месец ще бъдат изпратени анкетни карти на места, а впоследствие ще бъдат направени и практически тестове на скоростта. Това е един от проблемите в статистиката на КРС - тя измерва средната скорост на крайния потребител, но не взима предвид какъв е реалният капацитет.

В отговор на въпрос от "Капитал" дали телекомите проявят интерес към участие в изграждането на мрежа към слабо населените райони Андреана Атанасова от АТИ коментира, че "от преработения план не става ясно кои са "новите проекти", кои са слабо населени места, в които ще се дава възможност за изграждане на свързаност, какви ще са условията за предоставяне на инфраструктурата и има ли търсене от страна на потребителите в тези места".

Има и неяснота как ще се ползва изградената мрежа и на каква цена. Планът е да е при равни условия, но без детайли. И какво става, ако телеком направи своя мрежа, тъй като за конкурент ще има компания с държавна помощ. Ключов е и въпросът как държавата ще организира изграждането и поддържането на мрежата си. Сега държавата ползва собственото си дружество "Съобщително строителство и възстановяване". С новия проект вероятно ще се роди поредният инхаус - без търг и доказан капацитет задачата ще се разпредели служебно. Извън това сега за подобни държавни задачи се изисква допуск до класифицирана информация, което пък стеснява конкуренцията сред частните изпълнители до малко едноцифрено число.

Правителството приема и възможността на места покриването на слабо населени райони да става чрез 5G и отваря вратата на големите телекоми да използват държавната инфраструктура, за да включат станциите си. Въпросът е дали операторите биха имали интерес към ползване на държавната мрежа.

Андреана Атанасова от АТИ казва, че проблемът не е в собствеността, а в това, че "планираната модернизация на държавната мрежа е далеч от съвременните стандарти за изгражданите оптични мрежи за пренос".

А и държавното планиране рядко преминава лесно от теория на практика. И сегашната държавна мрежа страда от дребни проблеми, които се решават трудно - например справянето с неизправности и аварии, които обичайно траят няколко часа, а при държавата отнемат седмици. Освен всичко друго там стои и въпросът има ли всъщност търсене за гигабитов интернет в Ракитово, Котел, Луковит, Мадан, Пирдоп и другите места в списъка.

Стотиците обществени поръчки по този проект звучат като невъзможна за осъществяване задача в рамките на живота на плана - до 2026 г. При нажежената комуникация на властта с телекомите те биха могли напук да обжалват. Накратко, планът за 600-те милиона изглежда държавно красив, но с много точки, в които да даде накъсо.