Пътеводител събира историите на знакови сгради в еврейската махала на София

Пешеходната разходка е три часа и е богата на истории не само за архитектурата, но и за живота на софиянци в миналото

"Еврейската улица в София", художник Нахум Гилбоа-Перец, маслени бои, платно, български художник от еврейски произход, роден в София през 1917 г., списание La Estreya

Мариела Николова

"Еврейската улица в София", художник Нахум Гилбоа-Перец, маслени бои, платно, български художник от еврейски произход, роден в София през 1917 г., списание La Estreya

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Темата накратко

Гидът e безплатен и ни води през историята на векове мирно съжителство между евреи и българи
Маршрутът е три часа и е богат на истории за паметни сгради и личности
Авторката, експерт в Държавна агенция "Архиви", е притеснена от опита за подмяна на историята

Dina d'malkhuta dina, в превод - "Законът на правителството е закон", е принцип от халаха (еврейските религиозни закони), според който евреинът е задължен да приеме законите на държавата, в която живее, като свои, а неспазването им се смята за прегрешение. Имайки предвид този принцип, не е трудно да си обясним защо от гледна точка на историята евреите винаги са инвестирали в развитието на страните, които приемат за свои, и защо винаги са се борили в националните им войни за независимост.

"Според първото преброяване на населението от 1878 г. в София живеели 3600 евреи. В града имало 4 синагоги - тази на "грегос", или романьотските, византийски евреи (на днешния бул. "Дондуков"), синагогата на "франките" (на бул. "Мария Луиза"), синагогата на сефарадите и ашкеназката синагога, която се е наричала "Кал Каал Шалом" и била построена през 1856 г." - това научаваме от пътеводителя "На гости в еврейската махала в София" на Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция "Архиви". Местоположенията на някогашните синагоги, посочени в пътеводителя, дават представа за част от териториите на старите еврейски махали в столицата, и до днес съхранили мултикултурния дух на града.

"Всъщност най-старата еврейска махала е на мястото на ЦУМ и на мястото на сегашнияРегионален исторически музей. Там е била махалата "Агада", населена предимно с испански евреи. Вторият еврейски квартал е бил в района на ул. "Екзарх Йосиф" и бул. "Мария Луиза". Той пък се е наричал "Табахана", заради занаятчийската работилница за изработка на кожи там, тъй като сефарадите са познати с това, че носят със себе си нови технологии в областта на производството на кожи", обяснява Гезенко.

Според нея е важно да отбележим, че еврейската общност в България е една от най-древните в Европа. Първите сведения за съществуването на еврейско население по българските земи датират от преди повече от 2000 години. "Евреите от ашкеназки произход, идващи от Унгария, Германия и други западноевропейски държави, се заселват на Балканите в периода между XIV и XV век. Данните за ашкеназко еврейско население в София са от периода между 1360 г. и 1499 г., когато нашите земи отдавна вече се населяват от византийските евреи (романьоти), още от времето на Средновековна България. Данните за сефарадски евреи, идващи от Испания, са от края на XVI - началото на XVII век.

Когато говорим за отдадеността на евреите към държавата, която приемат за своя, не можем да не споменем, че редом с българските войници, по фронтовите линии се бият и много български евреи. По официални данни на Министерството на войната общият брой евреи, загинали в Руско-турската, Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война, е 960 души - 676 редници, 51 подофицери и 31 офицери. Въпреки сериозните числа (спрямо броя на евреите, живеещи в България по това време) и въпреки съществуващите поименни списъци на загиналите евреи, арменци, турци и роми и други част от държавната политика е небългарските имена да не бъдат споменавани в заря-проверките на националните празници.

Какво ни казват сградите

Ако днес има място в София, на което човек все още може да усети присъствието на тази и други различни култури, то това е районът на част от старата еврейска махала около ул. "Пиротска". "В маршрута на пътеводителя има включени шест сгради, частни и обществени, които не са строени от евреи, но са знакови като архитектурни паметници и по косвен начин са свързани с тях", казва авторката на пътеводителя.

Една от тези сгради, доказателство за взаимното доверие между общностите, е на някогашната Ючбунарска популярна банка, намираща се на ул. "Пиротска" 20, където според документите повечето от евреите в района са съхранявали своите спестявания. Друго такова здание е днешното 18 СУ "Уилям Гладстон", навремето познато като Трета мъжка софийска гимназия. "Изключително красива сграда, където много евреи са учили до влизането в сила на Закона за защита на нацията", разказва Гезенко.

На страната на истината

В интервю за "Капитал" неотдавна френската историчка Надеж Рагару говори открито за настоятелните опити за подмяна на фактите, свързани със спасението на българските евреи, за приписването на заслугите за него на различни лидери, в зависимост от политическата конюнктура, за неглижирането на наложените от правителството репресии над евреите и за отказа за поемане на отговорност за депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот.

Като потвърждение на тези наблюдения в деня на отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи на 10 март 2023 г. направи впечатление отсъствието на държавния глава на проведеното от Организацията на евреите в България "Шалом" шествие "Поход на толерантността и мъдростта" и на церемонията по повод годишнината, проведена пред паметника на Спасението в градинката "Свети Климент Охридски". Но забелязахме президента Румен Радев на друго шествие заедно с вицепрезидента Илияна Йотова и Симеон Сакскобургготски, завършило пред мемориалните плочи на ул. "Московска", посветени на цар Борис III и царица Йоанна като спасители на българските евреи, премахнати от Гората на благодарността в Тел Авив през 2000 г. по решение на Световния център за възпоменание на холокоста "Яд Вашем", оторизиран да дава титлата "Праведник на народите".

Изместването на историята с паметници на героизма и опитите за подмяна на фактите, която държавата се опитва да налага по темата днес, Иванка Гезенко, обяснява с незнание, от една страна, но разказва и за опита си с изложбата на ДА "Архиви", на която е куратор. "Осъждане и спасение. Съдбата на българските евреи 1940 - 1944 г." беше открита на 15 март 2023 г. и съдържа документите, доказващи основната ролята на демократичната част на българското общество в спирането на трите опита за депортация от страна на държавата, в лицето на представители на Българската православна църква, на видни обществени фигури, депутати, писателските, адвокатските и други съсловия, както и на обикновени хора.

"Това е двуезична изложба, която трябваше да пътува за чужбина, но я открихме само на български, защото в даден момент се оказа, че заради "техническа грешка" Инициативният комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи към Министерството на културата променя решението си за отпускане на средствата за копието ѝ на английски език и че парите се пренасочват към друга институция", казва Иванка Гезенко. Затова изложбата остава само в рамките на България. На откриването ѝ не присъства нито един от поканените според протокола представители на президентството, Министерския съвет, Министерството на външните работи и Министерството на културата.

Отговорността към съхранението на фактите

Относно идеята за самия пътеводител авторката споделя, че архивите пазят няколко подобни издания, имащи за цел да опишат процесите на развитие на столицата. Гезенко припомня, че още през 1928 г., по повод 50-годишнината на София като столица на България, кметът на София Владимир Вазов, издава "Юбилейна книга на градъ София". В нея на същия принцип е описана историята на София заедно с архитектурните забележителности, място е отделено и на всеки етнос. По-късно, през 1935 г., началникът на Пети полицейски участък Смил Ангелов също издава своя "Пътеводителъ на София".

Създаден в годината на 80-годишнината от спасяването на българските евреи, гидът "На гости в еврейската махала в София" ни връща във време, в което евреи и българи съжителстват в разбирателство и изграждат облика на новата столица заедно. В периода на Възраждането евреите, които масово се изучават в чужбина, привнасят нови културни ценности и инвестират в създаването на сгради от обществено значение, и се превръщат в пример за подражание за българите. Тази тенденция води до партньорства като това на Йордан Джумалиев (учител от Русе, строителен предприемач, дошъл в София през 1880 г.) и Йосиф Маджар (един от най-видните граждани предприемачи на столицата, от еврейски произход).

"Двама видни софиянци построили голяма и модерна за времето си сграда. Това станало през 1881 г. Двамата съдружници искали да имат красива жилищна сграда и доходно здание и се обърнали към на арх. Алекси Начев, който проектирал сградата в модерния за времето стил "неокласицизъм". Сградата се намира на ъгъла на ул. "Пиротска" и бул. "Мария Луиза" и все така носи усещането за връзката между два свята.

Но пътеводителят ни запознава и с краха на това мирно съжителство, идващ със започването на Втората световна война и приемането на Закона за защита на нацията през януари 1941 г., който налага репресии над цялото еврейско население в страната. Ако построяването на Централната софийска синагога през 1909 г., най-голямата синагога на Балканите, която и до днес се намира на ул. "Екзарх Йосиф", демонстрира сигурността на евреите в България, то от истории като тази на Къщата на четирите дами на ул. "Пиротска" 8, построена около 1890 г. и конфискувана от държавата вследствие на приложените антиеврейски закони през 1942 г., научаваме с каква лекота тази сигурност бива отнета заедно с домашния уют, в който Иванка Гезенко ни потапя.

Пътеводителят "На гости в еврейската махала в София", койтовече се ползва като помощен материал на учители по история и различни туристически агенции, организиращи тематични турове из града, е част от програмата на Държавния културен институт към министъра на външните работи по инициативата "Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство", финансиран от Двустранния фонд на Норвежкия финансов механизъм.

Гидът е качен със свободен достъп на сайта на Държавния културен институт към МВнР за онези, готови сами да проследят стъпките на авторката. За изготвянето му Иванка Гезенко ползва предимно архивите на софийската еврейска общност и фонда на Комисарството по еврейските въпроси, учредено през 1942 г. и ликвидирано през 1944 г. "Когато 1943 г. трябва да бъдат изселени софийските евреи, те са описани по улици и така разбрах какви са съдбите на собствениците."

Относно възможностите за развитие на градската среда, които пътеводителят отваря, Иванка Гезенко отбелязва, че на повечето от включените в него къщи липсва дори табелка с номер. "За няколко от сградите съществуват ясни данни кои са техните архитекти, наше българско поколение архитекти, и се знае кои са и годините на построяването им", като споделя, че вече разработва проект по изготвянето на подробни обозначителни табели, които да запознаят жителите и гостите на града с тяхната история.

Продължение на гида е и изложбата "Еврейската улица-реконструкция", открита на 9 март 2023 г., която също дава възможност да се запознаем отблизо с еврейските бит и култура. Изложбата продължава до 19 април в Регионалния исторически музей в София.