Кой ще разрешава инвестиционни спорове със САЩ

Това, което притесни германският (а и в други страни) малък и среден бизнес е, че клаузите на двустранните инвестиционни споразумения първо позволяват страната да бъде осъдена от чужд инвеститор на международен арбитражен трибунал, ако прокара законодателство, което накърнява финансово инвеститора, и второ, че процедурата пред подобен арбитраж струва милиони, тоест единствено големият бизнес може да си я позволи.

Противниците на ISDS твърдят, че дори компаниите да не са способни да анулират закони или разпореждания чрез арбитражните процедури, те могат да изискват компенсации, а това потенциално би могло да възпре дадена държава от приемане на определени законодателни промени от страх да не бъде осъдена за голяма сума. Те допълват, че подобни арбитражи не са необходими в държави с функционираща съдебна система и се надяват те да отпаднат напълно. Ернст Кристоф Столпър, немски политик и участник в инициативата "Спри ТПТИ", коментира през "Капитал", че в Европейския съюз има развити съдебни системи и няма нужда от паралелен механизъм.

Прословут стана случаят, при който шведски инвеститори от румънски произход осъдиха Румъния за 250 млн. долара в Международния инвестиционен арбитражен съд във Вашингтон (ICSID). Миналата година братя Микула убедиха арбитрите, че след присъединяването на страната към ЕС румънското правителство незаконно е премахнало данъчните отстъпки, които те са се ползвали. Букурещ беше принудена да направи това полезно за данъкоплатците дело, за да се съобрази с правилата на ЕС за държавната помощ. В крайна сметка Брюксел забрани на Румъния да плати и един цент по това дело, тъй като то би поставило опасен прецедент. И което показва, че дяволът не е толкова черен.

Какво всъщност ще промени ТПТИ за България?

Ситуацията с България обаче е коренно различна от тази в Германия или Австрия. България, както и още осем страни от ЕС от Източна Европа, имат споразумение, според което и сега американски инвеститори могат да съдят държавите пред международен трибунал. Всъщност новото споразумение се очаква не да влоши, а по-скоро да подобри условията на договорките между САЩ и България. Адвокат Дерменджиев, доктор по международно частно право и член на Лондонския международен арбитражен съд, коментира пред "Капитал", че, договаряйки заедно с големите, България се възползва от отстъпките и облекченията, който могат да бъдат договаряни на база по-големия стокооборот и мащаби. Неговото мнение е, че това е по-изгодно от досега действащия режим. Адвокат Дерменджиев допълва, че България би могла да се възползва от облекчен визов режим или дори премахването му изцяло като условие за подкрепа за споразумението.

От Европейската комисия споделиха сходно становище пред "Капитал" по отношение на влиянието на ТПТИ върху България, като подчертаха факта, че "гласът" на Европейския съюз, като обединение на 28 страни, е доста по-силен от този на България, когато е уговаряла двустранното си споразумение.

Фермерите са против Фотограф : Pascal Rossignol

Историята на България пред международните арбитражи е кратка. Най-значимият международен инвестиционен спор е този с учреденото в Кипър дружество "Плама Консорциум Лимитид", който държавата спечели през 2008, а "Плама" беше осъдена да плати значителна част от разноските. В хрониките на споровете инвеститор-държава има само още три подобни дела с участието на България:  две висящи в Арбитражния съд във Вашингтон, заведени съответно от чешката Енерго-Про и австрийската EVN AG, и едно, заведено от бившия концесионер по чистотата в София Новера АД, разрешено миналия месец в полза на дружеството.

Какво предлага комисар Малмстрьом?

В предложението си от този месец еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом представи идеята си за система от две специално създадени съдилища, съставени от професионални съдии, като в първия ще участват 15 членове, а в апелативния – шест. Предложението включва обществен достъп до всички заседания и документи по делата, като в бъдеще се предвижда съдът да стане постоянна институция и да разрешава спорове по всички двустранни споразумения, сключени от ЕС или отделни негови членове.

Новото направление в оформянето на ТПТИ изключва частните арбитражни съдилища, които са критикувани като непрозрачни. Адвокат Дерменджиев коментира, че предложената от Малмстрьом система би била обективна и отговаряща на правото на ЕС, защото е на две инстанции и защото би могла да уеднакви прилагането на правото спрямо всички страни. На съвсем друго мнение са от "Спри ТПТИ". Ернст Кристоф Столпър коментира, че предложенията на Малмстрьом не преодоляват най-големия според тях проблем, който са посочвали и преди: това, че механизмът дава предимство на чужди инвеститори пред компании от същата държава. Той посочва още, че планираните институции не биха били регулирани от ясна система от правни норми, както е при националните (макар че подобни критики биха могли да се отправят към всяко едно наднационално съдилище, което  функционира на базата на конвенции, международни договори и т.н.).

Въпреки всичко основата вече е поставена - споразумението с Канада

През август миналата година приключиха преговорите за CETA – споразумение между ЕК и Канада, доста наподобяващо ТПТИ и също обект на протести от страна на опонентите на споразумението със САЩ. То е обявено от комисията за "първото подобно" и ще послужи като ориентир за ТПТИ. СЕТА също предвижда разрешаване на споровете пред арбитражни трибунали, като съдържа клаузи, които определят точно кога националните законодателства могат да бъдат оспорвани и кога – не (например ако законодателството е прието в интерес на здравето, безопасността или околната среда, то не може да бъде атакувано). Ернст Кристоф Столпър от "Спри ТПТИ" обясни, че са против и това споразумение, защото 60% от чуждите инвестиции в Канада били от САЩ и възможността за решаване на спорове инвеститор-държава в CETA означавала да се даде индиректно, "през задната врата" възможност на американски инвеститори да използват механизма. Очаква се СЕТА да влезе в сила през 2016 година.