Екоминистърът ще върне завода за изгаряне на отпадъци на Вълка*

След първо "да" за инсталацията, в понеделник нов директор на регионалната екоинспекция трябва да се произнесе

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Какво е нужно, за да построиш мегазавод за изгаряне на отпадъци? Първо, замаскираш проекта като производство за каменна вата. После, местните управляващи (поне външно) изпадат в неведение какво всъщност им се предлага, но въпреки това са "за". И накрая, въпреки многото негативни становища и обществено несъгласие, бързо получаваш разрешение на ниво екоексперти.

Така се разви проектът на Румен Гайтански-Вълка край Павликени. Намерението му да строи огромен завод, в който да гори RDF отпадъка на цяла България, стана ясно в началото на годината. Инсталацията ще бъде с капацитет над два пъти по-голям от инсинератора на София, т.е. по 420 хил. тона отпадъци на година, или по 60 тира боклук на ден.

Проектът срещна мащабно недоволство от жителите на региона. Докладът по ОВОС получи редица отрицателни становища, но беше одобрен на експертен екологичен съвет на 31 януари.

Единствената спънка на пътя му се очертава министърът на околната среда Борислав Сандов, който даде заявка, че ще върне проекта за ново разглеждане, и който за първи път от доста правителства насам идва от редиците на екозащитниците.

По бързата писта

Проектът на Румен Гайтански мина на експертен екологичен съвет с гласовете на седем представители на РИОСВ - Велико Търново, и с подкрепата на зам.-кмета на Павликени Анастасия Вачева и кмета на село Върбовка Ивелин Розинов. Гласовете против са на неправителствения сектор - Данита Заричинова от "За Земята" и Пенчо Пандъков от Риболовен клуб "Балканка".

Резултатът от гласуването не е изненада, като източници на "Капитал" разказаха, че представителите на неправителствения сектор, който може да изпрати двама на съвета, са имали много малко време за реакция, а условията към кандидатите са били тежки.

След съвета в регионалните групи в социалните мрежи остра реакция предизвика и гласуването на представителите на местната власт на съвета. В първата половина на януари кметът на село Върбовка Ивелин Розинов, което е в най-голяма близост до завода, направи изказване, че по темата със завода няма напрежение сред хората. "Този завод е на принципа абсолютно чиста екология. Не виждам напрежение тук, в селото. По-скоро задоволство, тъй като ще бъдат създадени доста работни места", обясни той.

Зам.-кметът на Павликени Анастасия Вачева пък заяви, че като член на екологичния експертен съвет община Павликени подкрепя инвеститора, но излиза със забележки. "Принципното ни становище е положително при редица условия, които поставяме, които са единствено в интерес на живота и здравето на населението на общината. Настоявам да не се разрешава на територията на завода да се извършват каквито и да е дейности по обработка на отпадъци. Ако влиза RDF, да влиза чист, стандартизиран RDF, който да бъде изгарян", заяви тя, като другото ограничение на общината към Румен Гайтански по думите на Вачева било "тежката техника, която ще се използва при строителството, както и впоследствие при експлоатацията, да не преминава през населените места на общината".

След вота на съвета топката се прехвърли в полето на директора на регионалната екоинспекция във Велико Търново, който трябва да вземе решение до идния понеделник, а всички погледи на местните се насочиха към министъра на околната среда и водите Борислав Сандов като последна възможност за спирането на проекта.

Да не случиш на министър

В началото на годината около общественото обсъждане на проекта Сандов заяви, че ще се произнесе, когато казусът стигне до него. "Когато говорим за извършване на определени инвестиционни намерения, които касаят околна среда, мнението на обществото е много важно", заяви той. "На този етап очаквам Регионалната инспекция по околната среда и водите да извърши своя механизъм, след което, ако се стигне до мен, също ще изразя отношение на база на цялата процедура и на всички внесени становища", продължи той.

След гласуването на експертния съвет нещата се развиха доста по-бързо, като ден по-късно беше съобщено, че Сандов е сменил директора на регионалната екоинспекция - Велико Търново, представил е новия на областния управител Людмила Илиева и е поел ангажимент да върне доклада за ОВОС. "Както казах, има много процедурни нарушения, за които, ако не го върне новият директор, аз ще го върна", цитират думите на министъра от областната управа.

От средата на август миналата година директор на РИОСВ е Цонка Христова. Тя спечели конкурс и беше назначена на поста от служебния министър на околната среда Асен Личев. Работила е няколко години и в министерството на земеделието, където е била началник на отдела за безопасност на храните. От 2011 г. е технически секретар на Регионалното сдружение за управление на отпадъците и координатор на проекта за строителството на депото за отпадъци в с. Шереметя. Била е и еколог на община Горна Оряховица.

Според местни политици Христова е била кандидат за депутат от ДПС на парламентарните избори през 2005 г. В листата на движението от това време като кандидат за депутат фигурира името Цонка Николова Христова, което съвпада с името на доскорошния директор на РИОСВ - Велико Търново.

Решението за завода сега ще вземе новият директор Мая Радева. Тя има опит в управлението на защитени територии, била е директор на природен парк "Българка" 12 години, еколог на община Трявна - 13 години, и еколог и на предприятие в община Трявна.

Мегапроектът

Румен Гайтански-Вълка движи проекта през дружеството си "Петрургия". То притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 г. Проектът известно време остана незабелязан за обществеността, като беше замаскиран като завод за каменна вата, а инсталацията за RDF - като енергоизточник за нуждите на цеха за производство.

Точно изгарянето на отпадъците обаче е ключовата му част. То ще се осъществява в два котела, "като във всеки ще постъпват по 28 тона на час, или 580 тона на ден максимално количество". Общо в инсталацията ще постъпват 56 тона на час, за да генерира електрическа енергия около две по 22 мВт брутна изходна мощност. За сравнение - проектът за инсинератор в столицата е за 22.5 тона на час и 180 хил. тона на година RDF.

От доклада по ОВОС става и ясно, че отпадъците ще са основна, а не заместваща суровина за добив на електроенергия. В случай на намалени доставки на RDF се предвижда алтернативно (комбинирано) захранване. "При тази хипотеза производството на каменна вата ще продължи, но с намален капацитет."

Около проекта има редица екологични казуси. Вследствие от изгарянето на RDF ще се образуват сгурия, шлака и дънна пепел. Друг важен въпрос са димните газове и водите.

Много становища против

"Има тотална грешка в управлението на отпадните води в проекта, защото смесват потоци от различни производствени процеси, някои от тях замърсени с токсични вещества. Предвиждат съоръжение, което няма да контролира на изхода тези токсични вещества. Предвиждат оборотни води и тези токсични вещества като тежки метали, устойчиви органични замърсители ще се натрупват с времето, няма да бъдат контролирани, ще се изпускат във водното тяло и също могат да доведат до блокиране на пречиствателните процеси", заяви биологът Пенчо Пандъков, член на експертния съвет от сдружение "Балканка", пред БНР.

Срещу проекта имаше редица отрицателни становища, в които се изразява загриженост по отношение на бъдещето на региона като екологично чист и земеделски. От инициативен комитет за запазване на община Павликени като екологично чист район пишат, че информацията за енергоизточника в доклада по ОВОС е крайно недостатъчна. Липсва информация за технологията за пречистване на димни газове. Липсват и данни каква е по-нататъшната съдба на отработената токсична и силно корозивна вода с постоянно променящ се състав, продукт на процеса.

По отношение на пречистването на димните газове от парните котли от инициативния комитет отбелязват, че прави впечатление "изключително посредственото техническо ниво на превода", липсват всякакви количествени характеристики по отношение на общия обем димни газове за единица работно време - час/ден и т.н. Липсва каквато и да било обосновка на избора на конкретно описаната технология. Липсват дори теоретични предположения за количеството и качеството на отработените материали на изхода на филтриращата система.

Проблемите продължават с обезвреждането и оползотворяването на отпадъците от дейността. В становището на база данни на RDF електроцентрали в Италия и Германия негоримият остатък, получен на изхода на парните котли (токсична пепелина и шлака) се изчислява на "между 15 и 20% от постъпилото гориво, тоест от 160 до над 200 тона дневно. В ОВОС на стр. 307 има едно-единствено изречение по този въпрос: "Генерираните отпадъци ще се третират съгласно действащото законодателство и най-добрите налични практики от фирми, притежаващи съответните разрешителни съгласно Закона за управление на отпадъците." Намираме подобно несериозно третиране на толкова важен въпрос едновременно за обидно и подвеждащо", посочва становището.

По отношение на водите не се споменава нищо за това какво се случва с токсичната вода, произведена от мокрите филтри на топлоцентралата. И т.н. и т.н.

* Статията е обновена на 4 февруари (в 11:45 часа)

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо
    • - 2
    • + 6

    Мутри.

    Нередност?
  • 2
    tz_hristov avatar :-|
    himika
    • + 1

    Да приемем, че проекта технически е ОК, но какво правим с емисиите СО2 и пепелта, който ще генерира като отпадък от този завод? Кой ще ги плаща РИОСВ, ДДС или други "добри бизнес практики"?

    Нередност?
  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 1
    • + 1

    Ако този проект не беше на Вълка, щях да стискам палци. Всички знаем, че дори всичко да е изрядно с плановете им - те ще злоупотребяват и побългарят всички процеси, които гарантират безпроблемно ползване.

    Изгарянето на отпадъци е екологичен и популярен начин за оползотворяването им. Редица държави в Европа се възползват от това. Иска ми се и в България да поемем в тази посока, стига да не се вреди допълнително на природата.

    Ние така или иначе вече вредим с абсолютното безразличие на българина към отпадъците му и липсата на каквато и да е заинтересованост на общините да поощрят рециклирането.

    Към момента България има нужда ударно да смени политиката от депониране към рециклиране и горене. Има достатъчно отпадъци и за двете.

    Нередност?
  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#2] от "himika":

    Самата дефиниция "проектът да е ОК" е, че емисиите ще се ограничават чрез филтри. Колкото до пепелта - ако се депонира коректно силно ме съмнява да е по-голям проблем от депонирането на самите отпадъци.

    И в крайна сметка пак опираме до инвеститора, който не вдъхва никакво доверие.

    Нередност?
Нов коментар