Сделки по Фауст

Появява се нова енергийна система, която ще включва неудобни компромиси, предрича Патрик Фулис

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от бизнес редактор

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През 2022 г. енергийният шок предизвика хаос в Европа и на много други места, напомпа инфлацията и направи рецесията по-вероятна. През 2023 г. светът още ще се бори с нестабилни пазари на петрол и газ, но и ще удвои усилията си за създаване на енергийна система, която е по-евтина, по-чиста и по-сигурна. Ерата на изкопаемите горива през XX век включваше много сделки в стил Фауст, от съюза на Франклин Д. Рузвелт с династията Сауд през 1945 г. до договорките на Европа с постсъветска Русия. През 2023 г. повечето държави ще сключат две нови споразумения с дявола. В краткосрочен план те ще прегърнат инвестициите в замърсяващи изкопаеми горива в замяна на сигурност. В дългосрочен план ще възприемат ръководена от държавата индустриална политика в опит да ускорят развитието на възобновяемата енергия.

Затягането, предизвикано от руската инвазия в Украйна, е болезнено. До септември 2022 г. една трета от 9-процентния ръст на инфлацията в богатия свят се дължи на енергията. Президентът Владимир Путин и решението му да ограничи газовите доставки за Европа принуждават компаниите и потребителите да свият потреблението с 10% на годишна база и предизвиква опасения от деиндустриализация. Устремът на Европа да внася втечнен природен газ (LNG) по море изстрелва цените му нагоре и води до брутални съкращения в по-бедни страни като Пакистан. Цените на петрола остават високи и ОПЕК показа, че си остава проклятие, като намалява производството, игнорирайки призивите на президента Джо Байдън да доставя повече. Търсенето на въглища се върна на историческия си пик.

До ноември спот цените на газа в Европа се успокоиха благодарение на ограничителни мерки, предприети от индустрията и на топлото време. Въпреки това през 2023 г. глобалните енергийни пазари ще продължат да се тресат. С пресушаване на газовите си хранилища Европа ще изкара до пролетта. Но дотогава ще е станало ясно, че предстоят години на енергиен аскетизъм - Русия доставя 36% от газа за Европа и дори ускореният темп на внос на LNG в края на 2022 г. компенсира едва една трета от това. Ако китайската икономика се съживи през 2023 г., апетитът й за петрол и газ ще се повиши и това допълнително ще затегне глобалните пазари. Моментът за създаване на по-добра енергийна система все повече ще назрява.

Как би могла да изглежда тя? След петролния шок от 1973 г. потреблението и емисиите се свиват и високите цени отприщват инвестиционен бум в нови източници на производство като Аляска и в алтернативи като ядрена енергия. Този път има шок, но не и инвестиционен бум засега. Според прогнозите през 2023 г. капиталовите разходи на 500-те най-големи енергийни компании в света ще бъдат едва 9% над предпандемичните нива. Фирмите са възпирани от геополитиката и несигурността на зеления преход.

Либералният идеал за глобален енергиен пазар - ръководен от общ въглероден данък и хиперефективни трансгранични вериги за доставки на соларни панели и батерии - е мъртъв. Алтернативен организационен принцип, с две енергийни сфери на влияние, едната демократична, а другата автократична, е твърде смело предположение. Америка е раздвоена дали иска да се превърне в основен енергиен доставчик на Европа и може да предпочита да ограничава износа си, за да държи ниски цените за потребителите и бизнеса у дома. Китай задоволява нуждите си с помощта на Русия и Иран въпреки западните санкции, но е нащрек да не става зависим от тях.

Зеленият преход създава допълнителна несигурност, която възпрепятства инвестициите. Животът на новите газови проекти може да бъде съкратен от по-строги правила за емисиите, освен ако не могат да бъдат адаптирани към нови технологии като зеления водород. Инвестициите във възобновяема енергия остават твърде ниски, а ценовите тавани и допълнителните данъци за свръхпечалба върху генераторите, въведени от много държави през 2022 г., не са особен стимул за развързване на кесиите.

Големи проблеми, голямо правителство

Изправени пред всичко това, през 2023 г. правителствата ще се намесват още повече на енергийните пазари, за да осигурят диверсифицирани доставки и да стимулират инвестициите. При газа това означава повече сделки, в които държавата гарантира риска при дългосрочни договори и при активи, които може да се окажат "пленени". Европейските държави още по-упорито ще преследват съюзи с доставчици като Алжир и Катар. При възобновяемата енергия това означава прегръщане на държавно насочвани (и субсидирани) начинания. Това може да помогне за по-бързото задвижване на проекти, но също така ще означава, че бумът е пакетиран в индустриална политика, целяща създаването на работни места и производство у дома. Това вече е стратегията в Китай и Индия, а американският Закон за намаляване на инфлацията включва субсидии в размер на 400 млрд. долара и разпоредби под надслов "Направете го в Америка". Европа ще ги последва, за да запази индустрията си.

Както всички сделки по Фауст, новите енергийни споразумения ще съдържат опасности, които ще се разкриват с времето. Държавната намеса в сделките с изкопаеми горива ще създаде ново поколение замърсяващи активи, които ще трябва да бъдат закрити предсрочно - и на висока цена - след 5-10 години, за да бъдат изпълнени целите за емисии. А възприемането на по-националистическа, протекционистична философия ще означава, че възлизащите на 50 трлн. долара проекти за чиста енергия през следващото десетилетие ще бъдат по-малко ефективни. Но тези разходи ще започнат да тежат дълго след като 2023 година - и непосредствената енергийна криза - е приключила.