ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС: Разпределянето на ключовите постове тръгна

Процесът с назначенията е на път да се отпуши

От началото на тази седмица обаче изглежда, че зациклилият процес по номинациите за назначенията във втория ешелон и избора на председател на Сметната палата и на управител на НЗОК е на път да се отпуши. Първо в понеделник по неофициална информация се е провела отлаганата два пъти през миналата седмица лидерска среща и председателите на формациите от коалицията ПП-ДБ и на ГЕРБ са се договорили да ускорят назначенията на областните управители, за които вече повече от месец коалиционните партньори от мнозинството не могат да се разберат. До голяма степен причината за голямото забавяне се дължи на начина, по който те трябваше да бъдат номинирани - чрез договорки между местните структури на двете формации и депутатите от съответните региони, което доведе до невъзможност за обединение около един кандидат. Сега те имат срок до петък да представят кандидатите за областни управители, а за тези областни структури, които не могат да излъчат кандидат, решението ще се взема от партийните ръководства. Прогнозите на депутати от мнозинството са, че новите областни управители ще бъдат назначени в близките десет дни. По неофициална информация вече са ясни номинациите за областни управители на двата най-големи областни центъра - София и Пловдив. Като евентуален кандидат за поста в София се сочи Вяра Тодева, която е била в депутатските листи на ПП на предишните избори и в общата листа с ДБ на последния вот. А за областен управител на Пловдив се обсъжда името на лидера на БЗНС Илия Зюмбилев.

Димитър Радев ще остане начело на БНБ, ДПС с подуправител

Управляващите са на път да постигнат и съгласие за избора на ръководителите на три от важните регулатори в страната - БНБ, НЗОК и Сметната палата.

В сряда сегашният управител на БНБ Димитър Радев, чиято кандидатура за втори мандат беше внесена от ГЕРБ в парламента миналата седмица, получи подкрепата на ПП. Това стана след среща на управителя на централната банка с депутатите от партията, след която съпредседателят й Кирил Петков обяви, че групата на коалицията ще гласува за него в пленарната зала. "Най-важното заключение от дискусията е, че България трябва да бъде в еврозоната не по-късно от 1 януари 2025 г. Ще работим заедно - парламентът и БНБ, за да постигнем тези цел", каза Петков след разговора с Радев.

По неофициална информация има постигнато съгласие и за избора на двете от трите позиции на подуправителите на банката, чиито мандати също са изтекли. Предложенията за тях се правят от управителя на БНБ, но кандидатурите им се одобряват от парламента. За едното място ще бъде предложен депутатът от ПП Андрей Гюров, който в предишния парламент беше номиниран за управител на БНБ заедно с бившия народен представител от ИТН Любомир Каримански, но кандидатурата му беше оттеглена, а Каримански не получи подкрепа в пленарната зала. Другото предложение за подуправител ще е за депутата от ДПС Петър Чобанов. Според народни представители от ПП-ДБ позицията е договорена с партията на Ахмед Доган още когато беше обявено конституционното мнозинство, в което участва и движението, като срещу получаването на места в някои от регулаторните органи ДПС ще подкрепи промените в конституцията и избора на нов състав на ВСС. По неофициална информация от ПП настояват като подуправител Гюров да получи управление "Емисионно" в БНБ, а Чобанов - управление "Банково".

Размяна на влиянието в НЗОК и Сметната палата

До развръзката с определянето на кандидатите на мнозинството за НЗОК и Сметната палата се стигна след поредица от изненадващи ходове и допълнителни договорки между ГЕРБ и ПП-ДБ. Първо във вторник номинираната от ГЕРБ за управител на здравната каса Иванка Динева оттегли кандидатурата си, а парламентът не одобри предложената от БСП Жени Стайкова. Така процедурата се провали и изборът на нов управител на касата, който управлява годишен бюджет от около седем милиарда лева, ще трябва да започне отначало.

Кандидатурата на Динева беше спорна, защото миналата година тя беше уволнена като директор на Столичната здравноосигурителна каса, а докато беше съветник на бившия здравен министър от второто правителство на Борисов - Петър Москов, вътрешен одит в министерството установи конфликт на интереси. Динева е била едновременно съветник на министъра и на договор в държавната фирма "БулБио", а докато е заемала съветническия пост, е предоставяла юридически услуги на държавни и частни болници. По тези причини ПП-ДБ имаха сериозни резерви към номинацията й и заплашиха да не я подкрепят в пленарната зала. В късния следобед във вторник обаче след разговор между двете формации в управляващата коалиция се разбра, че от партията на Борисов са склонни да отстъпят за кандидатурата за управител на НЗОК срещу това от ГЕРБ да предложат председателя на Сметната палата. Срокът за номинации за председател на одитния орган изтичаше в сряда, а от ПП-ДБ обсъждаха две кандидатури, като за едната настояваха от ПП, а за другата - от ДБ.

Защо ГЕРБ поиска Сметната палата

Очевидно от ПП-ДБ са приели офертата на ГЕРБ, защото в деловодството на парламента в сряда, когато изтече крайният срок за кандидатурите за Сметната палата, беше внесена само една кандидатура от мнозинството - тази на Димитър Главчев от ГЕРБ. Според депутати причината за желанието на партията на Борисов да има контрол на одитната институция е, че тя проверява как се изразходват средствата от държавните институции и общинските съвети и кметовете, което на практика би осигурило комфорт на представителите на ГЕРБ в местната власт, а същевременно и контрол върху дейността на министрите и ръководителите различните държавни структури и ведомства. Още повече че Главчев е ярка партийна кандидатура. Той е бивш депутат от ГЕРБ в шест поредни парламента и беше за кратко председател на 44-ото Народно събрание и подаде оставка, след като отстрани от едно от заседанията на парламента лидера на БСП Корнелия Нинова. Освен това оглавява и контролната комисия на ГЕРБ.

От тази гледна точка ходът на Борисов със смяната на първоначално договорените позиции за управителя на здравната каса и председателя на Сметната палата не е изненада. Особено ако се съди по поведението на ГЕРБ спрямо предишния председател на одитната институция Цветан Цветков. Той първо беше свален от поста с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП в предишния парламент, а след като Конституционният съд обяви отстраняването му за противоконституционно, от партията на Борисов направиха всичко възможно той да не се върне на поста, като успяха да прокарат в парламента решение за удължаване на срока за номинации за председател и преповториха избора си за близката до тях и ДПС временно изпълняваща длъжността Горица Грънчарова-Кожарева. Тя пък издаде заповед, с която не допусна до сградата на Сметната палата бившия председател Цветан Цветков, който във вторник направи опит да се върне на работа и заплаши да изнесе информация за изпратени на прокуратурата одити от времето на управлението на Борисов, по които обаче няма никакво движение.

Така в крайна сметка се оказа, че в сферите на влияние в първите три важни органа ГЕРБ ще посочи ръководителите на два от тях - на БНБ и на Сметната палата, а ПП-ДБ на НЗОК. По неофициална информация по време на лидерската среща в понеделник председателите на двете формации са се разбрали смяната на ръководствата на другите ключови регулатори - Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за енергийно и водно регулиране, чиито мандати също са изтекли, да стане през септември след депутатската ваканция.