Публичният линч на един труп

Накратко: след убийството на Нотариуса започна лавина от информация и демонстрация на действия от всички, които досега игнорираха сюжета. Замесените институции и политици на практика организираха публичен линч на един труп, а действията им изглеждат изцяло в сферата на PR-a и замитането на следи. Целта по-скоро е същата, каквато, изглежда, е била и досега - никога да не се стигне до същността на проблема, който най-общо се състои в един добре организиран апарат между политици, магистрати и посредници. Ако беше друга, то разговорът щеше да бъде различен - защо е убит Мартин Божанов. Само такова разследване, насложено до всички вече публични факти, би имало смисъл за разплитането на омертата.

"Ерзац антикорупционна кампания"

Ако подобна машина не съществуваше, Мартин Нотариуса приживе щеше да е разследван, а при наличие на достатъчно данни за вина - и осъден. Разбира се, тъй като това не се е случило години наред - то и прокуратурата, и парламентът (по идея на Пеевски), и ВСС ще разследват покойник и евентуално самите себе си. Почти без съмнение тази демонстрация на дейност няма да доведе до нищо, а само до рекламни съобщения за борба с корупцията.

В тази посока са и съмненията на разследващия журналист Николай Стайков, който е автор на материала, осветяващ съмненията за влиянието на убития Божанов в съдебната система.

"Моите големи опасения обаче са не толкова в замитането на схемата. Те са по-скоро в обратното - че поставянето на фокуса само върху един клуб или един човек, който удобно вече не е между живите, това парламентарно разследване може да се превърне в една ерзац антикорупционна кампания в съдебната система, която да е удобна на сегашното статукво, и така да се забравят други, по-големи и неразследвани схеми на влияние. А те продължават и сега", обясни пред "Капитал" Стайков.

Какво знаем за Нотариуса

Преди три години журналистът и неговата организация "Антикорупционен фонд" (АКФ) публикуваха разследване за схема за влияние в закрития вече Специализиран съд, а една от основните фигури в него беше именно Нотариуса. В материала става въпрос за ареста на бизнесмена Веселин Денков, от чиято партньорка - Ивайла Бакалова, са поискани 100 хиляди евро, за да бъде освободен.

В рамките на разследването Бакалова записва разговори с различни хора, заснемайки ги със скрита камера. Сред тези, с които обсъжда възможностите за освобождаването на партньора й, е покойният вече Мартин Божанов. В публикувания запис той казва на бившата миска, че може да я консултира за различни неща - "от това как да аранжират градината си или дома си до това към кой евентуално адвокат да се обърнеш и т.н.".

Освен с него Бакалова разговоря с адвоката и бивш антимафиот Емил Писков, както и Яне Янев, бивш депутат и екссъветник на Бойко Борисов по проблемите с корупцията, докато беше премиер.

Името на Божанов е свързвано в миналото и със съмнения за имотни измами. Според обяснения на градския прокурор на София Илияна Кирилова Нотариуса е бил "интересен в годините назад по делото "Крашевски". Става въпрос за казус, свързан с бившия нотариус Слави Крашевски. Дело срещу него, стигнало до Върховния касационен съд (ВКС), изчезва през 2004 г. от адвокатската стая на съда. Заподозрян е убитият Божанов. Какво се е случило с това разследване впоследствие не е разяснявано публично. От припомнено разследване на журналиста от bTV Марин Николов от същия период става ясно, че по едно от делата за измами Божанов е бил оправдан от съдия Георги Ушев, който застана начело на Специализирания наказателен съд. Точно там, където се намираше и делото срещу бизнесмена Веселин Денков и където контактите на Мартин Божанов, предполага се, са били най-сериозни.

Веднага след убийството на Нотариуса СГП обяви, че е готвела обвинение срещу него и а-ха да го повдигне, но събитията го възпрепятствали. Това "разкритие" стана повод за редица иронични коментари по темата. Впоследствие от обвинението казаха, че не приемат "ехидните подмятания за работата си". По думите на градската прокурорска на София Илияна Кирилова "все пак СГП е единствената прокуратура, осмелила се да образува дело" срещу сочения за търговец на влияние в съдебната система.

Всъщност сигнали за вършени от него престъпления има от 20 години. Реакцията на институциите е почти никаква, а едва след смъртта му от прокуратурата обявиха, че са били готови с обвинение. То е по разследване за организирана престъпна група за търговия с влияние, имотни измами и пране на пари. Изпълняващият функцията главен прокурор Борислав Сарафов тутакси нареди проверка на 25 дела, по които Нотариуса е бил проверяван.

Заплахите срещу съдия Цариградска

Непосредственото обвинение, което прокуратурата е трябвало да повдигне, по думите на Кирилова е "по отношение на заплахи".

Делото в СГП е започнало в началото на 2022 г., след като от ГДБОП е постъпила справка. Полицията е работила по сигнал за отправени заплахи от Божанов към съдиите Владислава Цариградска и Цвятко Лазаров. Въпреки това в самата справка не е имало информация за конкретните заплахи. Шефката на СГП коментира, че това я е учудило и тя научила подробности от медийните изявления на съдия Цариградска.

Съдия Цариградска подаде сигнал в прокуратурата, че е заплашвана, след като през 2019 г. тя беше подложена на целенасочена очерняща кампания в сайтове като "Блиц" и ПИК. Докато това се случва, тя правораздава в Районния съд в Луковит, а едно от делата, които гледа, се оказва за имотен спор, по който страна е тогавашната интимна приятелка на убития Божанов.

Цариградска е притискана да си направи отвод от това дело, като в замяна получава предложение чрез посредник (нейна роднина) обидните статии за нея да бъдат "свалени". Получава и директна заплаха, че ако не се отведе от случая, "ще стане неспособна да работи, но не само като съдия, а въобще". Предупредена е също, че "Марто е много близък с Иван Гешев (тогава главен прокурор) и Пеевски".

Всъщност Цариградска не е единственият съдия, подавал сигнали срещу Божанов. През 2017 г. съдия Цветко Лазаров също се оплаква, че е заплашван от кръга около убития миналата седмица. Защо седем години няма развитие по този въпрос не е ясно. Според шефката на СГП обаче в предоставената на прокуратурата справка "никъде не се споменават заплахите към съдия Цариградска и съдия Лазаров".

Въпросните справки са предоставени от ГДБОП, където е работела (в момента е по майчинство) съпругата на убития Божанов.

"За Пеевски няма доказателства"

По казуса има още едно тревожно обстоятелство. След като убийството на Нотариуса привлече вниманието на телевизиите към заплахите срещу съдия Цариградска, естествено се разшумя около това, че тя е получила предупреждение, че Божанов е бил близък с бившия главен прокурор и с депутата от ДПС Делян Пеевски.

От прокуратурата обясниха, че те двамата не са разпитвани по делото, а ръководителката на звеното Илияна Кирилова допусна, че трябва да бъдат извикани на разпит. Ден по-късно обаче пак самата Кирилова пред "24 часа" обяви, че няма нужда това да се случва. Изявлението ѝ пред медията съвпада с коментар от самия Пеевски, който каза пред журналисти, че не е бил "близък" с Божанов.

"Категорично заявявам, че по отношение на народния представител Делян Пеевски няма никакви доказателства той да се е познавал с покойния Божанов, както и да е бил близък с него. Това е от разпитите на всички свидетели, проведени до момента. Поради тази причина няма основание той да бъде разпитван", се извъртя градската прокурорка в сряда.

"Частен клуб за магистрати"

Тепърва прокуратурата ще проверява и твърденията, че е имал частен клуб за магистрати. Заведението се намира в столичния квартал "Гео Милев", близо до сградата на някогашната спецпрокуратура. За него съобщи преди дни журналистът от организацията "Антикорупционен фонд" Николай Стайков.

След разкритията на АКФ от СГП обявиха, че се опитват "евентуално да установят" кои магистрати са ходили там и да намерят свидетели. От прокуратурата все пак се застраховаха, че ходенето в заведение само по себе си не е престъпление.

От СГП подчертаха, че посещението на клубове от страна на магистрати не е престъпление Фотограф : Велко Ангелов

Пред "Капитал" Стайков коментира, че разполага с конкретни имена на магистрати, които няма да сподели публично, тъй като няма никаква гаранция за тяхната достоверност. "Те обаче водят ясно към няколко институции, основно към районните и специализираните съд и прокуратура. Водят освен към имотните измами и към няколко знакови дела с голяма материална стойност, като делото КТБ и тези за активите на Брендо", допълни той.

А междувременно в парламента

Междувременно в парламента беше създадена анкетна комисия, която три месеца ще разследва "евентуалното наличие на лица и организирани групи за влияние в правораздавателната система". Тя трябва да установи дали е имало бездействие на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към него, прокуратурата и други компетентни органи по отношение на Божанов и евентуалните му "нерегламентирани обвързаности" с представители на съдебната власт. Ще трябва да се разбере кои са били членовете на магистратския клуб на Божанов и дали те са били покровителствани от политици през годините.

Създаването на комисията беше анонсирано от председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски, който демонстрира непримиримост правосъдието да се случва по клубове.

Всъщност в годините назад Пеевски е сочен като брокер в съдебната система. През 2019 г. бившият председател на районния съд в София Методи Лалов разказа за среща с него в заведение, преди да оглави съдилището.

В пълен синхрон с инициативата на Пеевски за създаването на анкетна комисия членът на ВСС Драгомир Кояджиков пък предложи в съвета по темата да бъдат изслушани Николай Стайков и изпълняващият функцията главен прокурор Борислав Сарафов, защото нямало как съветът да остане безучастен. Кояджиков, изглежда, винаги е бил солидарен с политическите настроения във ВСС. Той например беше от мнозинството, избрало Иван Гешев за главен прокурор, а впоследствие и от другото мнозинство - свалило го от поста, след като от него беше снето "политическото доверие" и на ГЕРБ, и на ДПС.

В крайна сметка обаче от всички официално, а и от неофициални изявления до момента изглежда, че е последна грижа на институциите убийството на Мартин Божанов.