По-малко европейци умират от мръсен въздух, но България все още не се справя с това

Според новия доклад на Европейската агенция по околна среда,страната е една от шестте в ЕС над нормите

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Благодарение на по-доброто качество на въздуха, 60 хил. европейци по-малко са починали през 2018 г. спрямо 2009 г. Намаляването на преждевременната смъртност заради по-ниските нива замърсяване с фини прахови частици e една от добрите новини, които Европейската агенция по околна среда съобщава в своя доклад "Качество на въздуха в Европа - 2020". Той се изготвя всяка година, а най-новото му издание използва данни от 2018 г. от над 4000 мониторингови станции из ЕС и няколко страни извън него като Турция и Северна Македония.

Има обаче и няколко лоши новини. Замърсяването на въздуха все още води до около 400 хил. смъртни случая на година из континента. А въпреки че като цяло картината на въздуха се подобрява и в България, страната остава сред тези с най-големи проблеми с фините прахови частици (ФПЧ) и дори серния диоксид.

България е сред шестте страни членки, в които допустимата граница на най-малките частици - ФПЧ2.5, е премината през 2018 г. Другите държави са Хърватска, Чехия, Италия, Полша и Румъния. Когато се вземе предвид обаче по-строгия лимит на максимална концентрация, който използва Световната здравна организация (СЗО), само четири държави в Европа - Естония, Финландия, Исландия и Ирландия, остават под него.

Както и самият комисар по околна среда Виргиниюс Синкявичюс отбеляза пред "Капитал" преди време, ЕК ще работи по преразглеждане на стандартите за качество на въздуха, като се вземат предвид най-новите препоръки на СЗО.

По изчисления на Организация за икономическо сътрудничество и развитие ако всички страни - членки на ЕС, изпълнят своите национални цели за намаляване на излагането на хора на ФПЧ2.5 през 2020 г., европейският БВП ще нарасне с 1,28% между 2010 и 2020 г., отчитайки разходи за намаляване на около 0,01% от БВП. Полша, която трябва да намали концентрациите най-много, ще увеличи своя БВП с до 2,9%, а България - с 1,7%, сочи анализът.

България: по-добре, но все така зле

Според данните за средната годишна концентрация на ФПЧ10 в България тя е най-висока спрямо другите държави от ЕС. С повече ФПЧ10 на годишна база са държавите извън съюза - Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Турция и Босна и Херцеговина. Когато се гледат среднодневни стойности обаче, Полша има по-замърсен въздух с ФПЧ10, сочи графика от доклада.

И все пак България е демонстрирала "значително" намаляване на концентрациите на годишна база от 2009 г. до 2018 г., отбелязват авторите на доклада. Част от причината е именно, че страната е започнала от доста високи концентрации още тогава, когато пак е била на дъното по качество на въздуха.

Според данните на агенцията за 2018 г. България е под годишните допустими концентрации на азотен диоксид.

През 2019 г. обаче една станция в страната е регистрирала концентрации над дневната и часовият допустим лимит на концентрация на серен диоксид. Въпреки че не е изрично спомената в доклада, вероятно станцията е тази в Гълъбово до Стара Загора. В края на юли от Брюксел съобщиха, че ЕК завежда дело за превишаване на нормите на SO2 в района на Гълъбово, където са съсредоточени най-големите въглищни централи. Първата стъпка е да се констатира има ли нарушение, а след това може да последва глоба.

Ефектът CОVID-19

Aвторите на доклада все пак са отделили и една глава на спада в замърсяване покрай пандемията тази година и съответно намаляването на трафик и дори икономическа активност през пролетта на 2020 г., като са се концентрирали върху азотния диоксид и ФПЧ10.

Според данни от сателити от периода между 15 март и 15 април обичайните горещи точки за високи концентрации на NO2 като Северна Италия, Западна Германия, Белгия и Холандия, са били с по-ниски нива на замърсяване в сравнение с предходната 2019 г.

При емисиите на фини прахови частици по време на т.нар. "локдаун" обаче ситуацията е малко по-сложна, тъй като те зависят повече от метереологичните условия, както и понякога са с естествен източник (а не антропогенен), изтъкват авторите на доклада. Освен това азотният диоксид се причинява основно от транспорт, който е намалял при затварянето на големи градове докато ФПЧ идва и от битово отопление и когато европейците са стояли вкъщи, то може да се е увеличило. Именно за това най-голямото намаляване на концентрации на ФПЧ10 е забелязано в трафик станции в Испания и Италия, следвани от такива във Франция и Норвегия.