Проф. д-р Николай Габровски, "Пирогов": През зимата мерките срещу COVID-19 периодично ще се затягат и отпускат

Според главния държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев средни по строгост мерки ще доведат до овладяване на инфекцията

Десислава Николова

Проф. д-р Николай Габровски

"Ако всички бяха солидарни и разумни в тази тежка ситуация, можехме да останем при по-лек режим на мерките. Разум и солидарност ще ни водят и занапред в преодоляването на това изпитание, но за съжаление рядко ги наблюдаваме - и от населението, и от наши колеги и организации", заяви проф. д-р Николай Габровски, заместник-председател на Българския лекарски съюз и заместник-директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", по време на първата част на седмата годишна конференция на "Капитал" "Иновации и добри практики в здравния сектор".

Той уточни, че въведените през миналата седмица мерки за овладяването на COVID епидемията ще бъдат ефективни и заболеваемостта ще намалее, но ситуацията няма да приключи с тях.

"Вероятно ще се редуват затягане и отпускане на противоепидемичните мерки цял сезон според хода на епидемията. Затова и трябва да се планира как ще се справят болничната и извънболничната помощ и да не се допуска некоректното отношение на някои структури, които пренасочват пациенти, с които могат да се справят, докато други като "Пирогов" изнемогват", прогнозира проф. Габровски. За първи път по време на конференцията експертите в сектора уточняват, че ако няма ефект върху претоварената здравна система, може да се стигне до нови мерки.

"Ако България успее да прилага устойчиво средни по строгост противоепидемични мерки срещу COVID-19 по изготвена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда доволен и хората ще се убедят, че като ги спазват, постигаме съответните резултати", каза доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, по време на конференцията.

Къде е България

Доц. Кунчев обясни, че с най-висок индекс на строгост на противоепидемичните мерки в Европа е Израел - 85, като в резултат за кратък период от време страната е постигнала 5-6 пъти намаление на случаите на COVID-19. В другия край на скалата е Словения с индекс 43, където заболеваемостта се задържа на високо ниво.

"България продължава да бъде на 11-о място в ЕС по заболеваемост и на второ място по смъртност, като в отделни дни е и на първо място в Европа и света", отбеляза доц. Кунчев. Той коментира, че на този фон всяко правителство би взело по-строги мерки, каквито са в сила от 28 ноември. Доц. Кунчев коментира още, че епидемията е изиграла ролята на стрес тест за системата и ако политиците не вземат предвид изводите, предстоят още дълги години на недоволство от здравеопазването.

В подкрепа на въведените по-строги мерки се обяви и проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология във ВМА. Тя призова всички да бъдат дисциплинирани, като даде пример със страни като Китай, Нова Зеландия, Австралия, в които строгите мерки дават резултати.

"Ако спазваме въведените от правителството мерки, съм сигурна, че ще се намали заболеваемостта. Обръщам се към всички с хронично болни и особено нашите пациенти с метаболитни заболявания, нека да спазват мерките. Нека всички бъдем по-дисциплинирани и да вярваме повече на здравната система. Колкото по-дисциплинирани сме, толкова по-кратко ще действат мерките", смята проф. Даскалова.

Има още свободни легла

Управителят на Националната здравноосигурителна каса проф. д-р Петко Салчев отбеляза, че в момента заетостта на леглата е в рамките на 35-40%, така че натискът зависи от организационните мерки по места. В отделни градове обаче заетостта доближава и надвишава 100% и това е причината здравното министерство и здравната каса да се заемат лично с реорганизацията на медицинската помощ.

"Средствата са осигурени, с всички лечебни заведения имаме анекси да работят по различните пътеки, увеличена е цената на пътеката за лечение на COVID пневмония от 680 на 1200 лв.", каза още проф. д-р Петко Салчев. Той допълва, че от понеделник личните лекари могат да издават направления за PCR-тестове, без да има лимити за броя пациенти от листата им, които могат да се изследват.

"Веднага подкрепихме мерките, всички сме свързани в този процес и не трябва да се допуска конфронтация", коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ.

"COVID-19 донесе нови юридически рискове в работата на медицинските специалисти в болничната помощ - застрашени са, защото не работят в оптимални, а в изключително екстремни условия, в които се създават предпоставки пациентите да не бъдат удовлетворени изцяло в техните искания", каза адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. По думите й юристите в момент на конфликт, породен поради обективна липса на възможности и ресурси в екстремна ситуация, която не можеше изцяло да бъде предвидена и се налага да й противостоим, трябва да бъдат източник не на самоцелни критики, а на ясни и градивни решения за пациентите и лекарите.

Ако имаше е-рецепта

Вторият панел в дискусията беше посветен на забавянето на процесите на въвеждане на електронна рецепта и пациентско досие, които вероятно ще влязат в сила от 1 януари 2021 г.

"Ако бяхме въвели е-здравеопазване преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред част от предизвикателствата, с които се сблъскваме в момента, особено по отношение на лекарствоснабдяването. България е 20 години назад в това направление в сравнение с европейските страни", каза проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите й работещата електронна система за проследяване на наличностите, например на лекарствата, би предотвратила днешните предизвикателства, свързани с недостиг на определени лекарствени продукти, защото във всеки момент можеше да се знае какви количества има, как да ги разпределим и дали е необходимо да се ограничи търговията. Системата подпомага и контрола, допълни проф. Сербезова.