Открит е "български" вариант на вируса - потенциално по-заразен и по-устойчив на ваксини

Тази мутация е е типична за бразилския вирусен вариант P1, известен още като B.1.1.28.1 или 20J/501Y.V3, както и Variant of Concern 202101/02 (VOC-202101/02).

Клиничната проба е от мъж във възрастовата група 80 - 90 години от София. Първият му позитивен тест е от края на април. Той е престоял в болница с тежко протичане на заболяването и необходимост от дихателна реанимация и интензивно лечение. В крайна сметка е починал. Не се посочва дали мъжът е бил ваксиниран.

Мутациите K417N или K417T в спайк протеина на вируса се появяват в няколко линии, K417N в линия B.1.351, открита в Южна Африка, и мутацията K417T в линия P.1, възникнала в Бразилия. Смята се, че мутацията води до по-здраво свързване на вируса към ACE2 рецептора на клетките, обясняват от НЦЗПЗ. Резултатите от някои изследвания показват, че мутацията K417T може да се окаже трудна за преодоляване от имунната защита на ваксинирани и преболедували, добавят оттам.

Made in Bulgaria?

Коронавирусът, както всеки друг вирус, мутира след определен брой размножавания - колкото по-масово и безконтролно се разпространява и колкото по-тежко, с висок вирусен товар и продължително е индивидуалното боледуване, толкова по-големи са шансовете за мутация. На този фон България представя прекрасни условия за мутации. В последната година управляващите поддържаха "либерални" мерки срещу епидемията, а неспазването дори на тях е национален спорт, още повече че контрол дори не се упражнява. По-тежки ограничения бяха налагани само като много крайна мярка, и то с огромно закъснение. Така и през есента и зимата на 2020 г., и през март-април тази година се стигна до големи и тежки вълни на епидемията.

Друг рисков фактор е много ниското ниво на ваксинациите в страната ни спрямо средно европейското - около 10.5% от населението е с първа доза, а малко над 7% - с втора, при средно за ЕС съответно 40% и 17%. Ваксините, освен че водят до овладяване на вълните от ковид, са важни и именно за противодействието на появата на мутации - колкото повече хора са ваксинирани, толкова по-неблагоприятни са условията за масово предаване на заразата, тежко боледуване и съответно мутиране на вируса.

На този фон възникването на нова мутация в тежко болния пациент в България далеч не е невероятно, въпреки че шансът тя да бъде хваната в "пациента нула" не е твърде голям. България вече прави редовно геномно секвениране, но обемите му не са така големи, каквито са в други западни страни. Ако това се е случило все пак, шансът мутацията да бъде ограничена е по-голям.

Другият сценарий обаче е мутантът да е привнесен от чужбина. България например така и не взе ефективни мерки срещу внасянето на британския щам от Острова, предвид че много българи работят там и пътуват. В резултат той превзе страната ни за 2-3 месеца. Сега индийският вариант се разпространява активно във Великобритания и по същия начин внасянето му у нас е въпрос на време. Освен това и индийският, и бразилският, и южноафриканският вариант вече са засечени и в съседни на България страни.

Пациентът, в който новата мутация е открита за пръв път, не е пътувал и не е имал контакти с пътували в чужбина хора, което означава, че ако новият вариант е внос от чужбина, то той вече се разпространява достатъчно активно. Предвид характеристиките му това означава, че се увеличават рисковете от следваща вълна на епидемията и съответните последствия от това - пострадали хора и забавяне на икономическото възстановяване.

Сега какво?

Пред "Капитал" директорът на НЦЗПЗ проф. Кантарджиев коментира, че тепърва ще се правят още проучвания за новия вариант. Задължително е да се взима материал за изследване и от лица със симптоми на коронавирусна инфекция в рамките на 7 дни от завръщането им от чужбина, казва той. Същото се препоръчва и след пребиваване във всяка от страните с т.нар. притеснителни варианти на мутациите - особено индийския. Трябва да се вземат и изследват вирусни проби от ваксинирани хора, които се разболяват, след като са минали над 15 дни от втората им инжекция. Същото важи и за хора, които боледуват повторно след доказана с PCR зараза преди време.

В обществен контекст пък е важно спешно да се вземат мерки за повишаването на ваксинациите в България, които са тревожно ниски. Във възрастовата група над 80 години, в която е бил пациентът с мутиралия вариант например, са ваксинирани с две дози едва 6% от хората. Само 20% са пък са имунизираните медици, въпреки че те са хората с най-голям риск да срещнат мутации на вируса.

Вдигането на нивата на имунизациите трябва да се случи ударно до есента, когато влошаването на времето и връщането на децата на училище ще направи условията за нова вълна - от "българския" или който и да е друг вариант, много по-благоприятни.

Потенциалната голяма опасност от мутациите е SARS-CoV-2 да се научи ефективно да преодолява ваксините, които до момента са единственото оръжие за защита. А това би върнало борбата с пандемията значително назад.

По темата работи и Десислава Николова