Д-р Александър Симидчиев: Трябва да има ясно измерими критерии, по които да контролираме пандемията

По тази причина различни заинтересовани групи ходиха на срещи, за да си извоюват възможността да им продължи бизнесът или да бъдат засегнати по-малко. Този тип въздействие не помагаше на управлението на пандемичния процес, защото дори да има медицински обосновани причини да се затворят определени бизнеси, след съответната разходка нерядко тези бизнеси не биваха затваряни. И затова се създаваше впечатление у хората, че мерките не са чак толкова необходими, след като могат да бъдат отменени, независимо че пандемичният процес примерно се разгаря в момента. Между първата и втората вълна, точно когато достигнахме минимума заразени, изведнъж пандемичният процес започна да се разгаря наново. И точно в този момент пуснахме част от учениците обратно в училище, отпуснахме част от мерките и забранихме употребата на една ваксина, разрешена от ЕС. В момент, в който пандемията вървеше нагоре, направихме точно обратното на това, което диктува медицинската логика.

За това говоря, че с подобни действия се разколебаваше вярата в това на базата на какво и как се управлява този процес. Заради липсата на прозрачност хората оставаха с впечатление, че става въпрос за известен лобизъм или произволни решения. Имаше и едно изказване, че "пандемията може да се управлява като ластик", едва ли не тука има - тука няма, а за съжаление вирусът има много устойчива стратегия да заразява всеки възможен път, когато може да зарази. Срещу това имаше едни мерки, които ту ги имаше, ту ги нямаше, една непоследователност

Нямаше и контрол върху спазването на мерките...

- Точно така. И понеже нямаше и контрол върху спазването на мерките, които бяха недостатъчно добре възпроизведени в нашето общество, пандемията си имаше свой собствен ход. Всяка вълна има приливна част, насочена нагоре, и отливна част, която е насочена надолу. Но интересното е, че този процес явно протича вълнообразно и това протичане не е в резултат на действие на вируса, той винаги има устойчиво желание да заразява повече. Тези вълни са в резултат на поведението на хората, които, когато пандемията се разраства, се прибират, започват малко по-предпазливо да общуват и пандемията забавя своя ход. При това забавяне хората получават сигурност, започват да си общуват повече и пандемията пак тръгва нагоре-надолу. Всъщност кризисната ситуация най-добре се описва с нестабилност на параметрите, които не можем да управляваме систематично. Ако ги управляваме систематично, такива вълни въобще не се получават. В държавите, в които се случва такъв ръст, той бързо бива прекършен, занулен и след това се поддържа ниско ниво на заразност. Това е управление на пандемията. Всичко останало е опит да вървим след фактите и да говорим колко добре ги управляваме, когато показателите вървят надолу. Това не е критика към начина на управление, а към цялото ни общество, което рядко има дългосрочна стратегия за каквото и да е. Предпочитаме да сме тактически в поведението си и много бързо да решаваме, че добрите неща се дължат на нас, а лошите - на всички останали. И поради тази причина не преследваме дългосрочни цели. В пандемията дългосрочна цел е да намалим броя на загиналите. България е на второ място в света по брой загинали на милион население, и то не само на загиналите от COVID, а и на загиналите с COVID и около COVID. Проблемът далеч не е само с лечението на COVID-но болните, проблемът е тази сложна, деликатна система да може да функционира при такова натоварване. Видяхме, че натоварването от самия COVID се поема, но останалите области на лечение започват да страдат - хората с хронични белодробни, със сърдечно-съдови, с гастроентерологични, с онкологични заболявания започнаха да нямат адекватен достъп до лечителите си. В резултат на това системата започна да бъде дисфункционална. Така че, ако трябва така да споделя личното си мнение, системата можеше много по-добре да се справи, но трябваше да има отговорност на няколко равнища, не цялата отговорност да се групира на ниво Министерски съвет. И нещо, в което съм твърдо убеден до степен да предложа законодателна инициатива - в системата трябва да имаме ясно измерими критерии, по които да контролираме пандемията. Когато караме кола, имаме пред нас уреди за скорост, можем да видим през прозореца посоката, имаме мигачи, за да даваме насока дали ще завием наляво или надясно, което ни дава възможност да общуваме с другите около нас. По време на пандемията това не се случваше. Единственото, което се случваше, е сутрин един брифинг, на който се съобщаваха едни числа. Но липсваше аналитичната част, нямаше елемент да казваме на определени групи хора "вижте, тези числа значат това и това за вас и ще имат такъв ефект върху вас и вашия бизнес". Нямаше моментът на превод на тази информация на достъпен за хората език, и то по начин, който щеше да ги мотивира да извършат едно или друго действие.

А също и липсваше яснота какви мерки при какви критерии и достигане на какви числа се въвеждат или разхлабват...

- Точно за това говорим. Когато има ясни критерии и хората могат да предвиждат какво ще се случи през следващите 2 или 3 седмици, те активно ще съдействат да не се затваря бизнесът например или да се изпълняват мерки, които ще предотвратят затваряне. Аз съм убеден, че ако голяма част от хората, чийто бизнес зависи от това да няма локдаун, знаеха, че ще има локдаун при примерно 1000 заразени на ден, щяха активно да следят бизнесите си, дори да раздават маски и да правят забележка на хората, които се движат с неправилно поставени предпазни средства. Вместо голяма част от хората да съдействат, им се каза - вие ще изпълнявате, и то разнопосочни заповеди в един и същ ден.

Смятате ли, че се стигна до разделение на обществото на антиваксъри, на вярващи, че има такъв вирус, на невярващи, че има такъв вирус?

- Аз не смятам, че имаме разделение, смятам, че имаме фрагментация на обществото ни. Разликата между разделяне и фрагментация е, че разделянето е обикновено на няколко големи части, а фрагментацията е на множество дребни части. В нашето общество настъпи фрагментиране - всеки се спасява поединично, всеки има нещо, в което вярва или не вярва, но като цяло не се вярваше на обективни научно доказани истини. В началото, за съжаление със съдействието на видни колеги, се каза, че няма такова заболяване, че този вирус не е опасен, че той е обикновен грип, че тези неща са измислени. Малко по-късно започна и горене на маски и въобще антикампания, която използваше емоционално натоварени термини като "медицински фашизъм". В резултат хората бяха хванати в капан между едната крайност, която казва "няма вирус", и другата, която казваше "всички ще умрете". В средата беше едно объркано мнозинство, парализирано от невъзможността да разбере каква е истината, защото нямаше критичното спокойно говорене на тема: "Вижте, имаме проблем, той не е чак толкова драматичен, но е проблем, защото наши близки, възрастни и болни хора ще умрат, ако не направим подходящите за целта неща. "В резултат имаме втората по численост смъртност в Европа, и то без да имаме сериозна първа вълна.

Все още нямаме разумен и бистър анализ за причините за нея, какви са според вас?

- При всички положения е необходимо да се направи. Тези дни отбелязах, че Борис Джонсън, който в началото зле управляваше кризата, е наредил одит на справянето с нея, т.е. пълна ревизия на това какво се е случило по време на пандемията в Англия, за да може да си направят поуките. И при следващ такъв случай, ако възникне, да бъдат много по-подготвени и да знаят кои неща работят и кои не. Така се прави в разумните общества. Искрено се надявам, и то не с цел търсене на мъст, а на решение как да не се случи същото, да го направим и ние - не с наказателна цел, а с обучителна цел.

Това е един от вашите приоритети в здравния сектор, кои са законопроектите и промените, които ще настоявате да се случат?

- В краткосрочен план приоритет е да имаме ясни протоколи, по които да се работи. Така, както когато влезете в самолет, ви казват как да си закопчаете колана и ако падне маската, на кого да я сложите първо. По същия начин трябва да имаме протоколи за справяне с COVID. Правени от специалисти, които се занимават с тази дейност ежедневно и обсъдени достатъчно широко, за да разберат хората защо имаме нужда да има такива протоколи и да ги спазваме. Не е късно това да се случи, защото далеч не сме близо до края на пандемията. Това, че спадат нивата на заболяемост, въобще не е гаранция какво ще се случи в следващите няколко месеца, защото в Европа като цяло инфектираността расте, а в държави като Индия, Непал, Судан и т.н. инфекцията буквално унищожава и разкъсва обществата.

Струва ли ви се удовлетворително прокламираното като успешно ниво на ваксинирани срещу COVID - 1 млн. до момента?

- За да може да кажем дали нещо е удовлетворително или не, трябва да го сравним с нещо друго. Когато си направих труда да погледна нивата на ваксинирани в държавите около нас, нямаше друга държава с изключение на Северна Македония с по-ниско ниво на покритие с ваксини. Въобще не съм поглеждал покритието на рисковите групи, защото смисълът на ваксинацията е да се покрият първоначално тези, които имат най-голям риск да загинат, защото основният параметър на тази пандемия, който трябва да се следи, е бройката загинали. И за да имаме ниска бройка загинали, първо трябва да ваксинираме тези, които са най-рискови да загинат. В момента по-малко от 28% от хората, които попадат в тези групи, са ваксинирани, т.е. по-малко от една трета. Имаме групи, които въобще не са рискови, примерно до 25-годишна възраст. Да, по принцип могат да се разболеят, но от това няма да последват тежки медицински последици. Те са с доста високи нива на ваксиниране, защото са мобилни, информирани, те работят с интернет и заради това, използвайки зелените коридори, успяват да се ваксинират. Това не е лошо, лошото е, че не са ваксинирани тези, които наистина могат да загинат от баналната или не толкова банална инфекция на коронавируса - SARS-CoV-2. Точно това, че нямаме съответствие между националните здравни приоритети и ваксинационната кампания е една от причините да смятам, че в скоро време няма да имаме колективен имунитет. С тези темпове на ваксинация, с по 50 хил. души на ден, ще ни трябват поне 2-3 месеца, за да постигнем максималното покритие, ако ваксинираме с обичайната честота и с по-ниска през отпускарския период. Ние сега ваксинираме хората, които желаят, но трябва да стигнем до по-висок процент от хората, което значи, че трябва да убеждаваме хора, които не са склонни, а това е много по-бавен процес. Така ваксинирането значително ще се забави във времето и ние няма да успеем за 3, 6 или 8 месеца да угасим пандемията. Знаем, че постваксиналният имунитет не е чак толкова траен, постинфекциозният - също. Ако разтеглим процеса повече от 12 месеца, на практика трябва да започнем да реваксинираме тези, които първи са били ваксинирани. За да ваксинираме достатъчно голяма група от поне 60-70% от населението, за България значи да можем да ваксинираме едно 3 до 4 млн. души, или ако ще ползваме и постинфекциозния имунитет, това е нещо, което някои хора говорят за него, за момента официално имаме преболедували около 460 хил. души, неофициално не е ясно колко. За да можем да постигнем това ниво, трябва да сме готови да тестваме и на базата на това да ваксинираме хора, които желаят да бъдат ваксинирани. За да се случи, трябва да имаме комуникационна програма, да разясняваме какво се прави, защо се прави, каква е ползата за всеки това да се случи точно по този начин...

Вероятно да включим и личните лекари, за които все не достигат ваксини...

- Това е звено от здравната система, без което не можем да се справим. Аз съжалявам, че не стигнахме до тази тема, но едно от нещата, което направи парламентарната комисия, беше, общувайки с професионално съсловните организации и с хората, които се занимават с внос и търговия с лекарства и те като група имат сертифицирана по ISO, което значи с най-висока степен на сигурност, студена верига за пренос на ваксини до кабинет на лекар и детските ваксини се разпространяват по този начин. А ние разпространяваме ваксините срещу COVID, като събираме личните лекари пред РЗИ-тата на опашка с едни чанти със студени пакети, които ако лекарите чакат 2-3 часа пред РЗИ, вече не са студени. И тогава ваксините, които попадат в чантите, валидни ли са или не, дори да са 1-2 флакончета, защото се раздават единични бройки?Имаше начин това да бъде организирано и лекарят да не си губи времето да чака по опашки, а ваксината да отиде директно до неговия кабинет, той да я вземе, да я постави в хладилника и да сме сигурни, че студената верига е спазена. Температурните разлики стават все по-големи, а когато ние прилагаме ваксини, които не са със сигурна студена верига, може да не постигнем ваксинален имунитет.

COVID като че ли затъмни всички останали приоритети за преструктуриране на здравния сектор, но ускори процеса на въвеждане на дигитални решения, как намирате темповете им?

- Коронавирусът ускори не въвеждането, а приобщаването на дигиталните методи към стандартната практика. Искрено се надявам, че след края на пандемията голяма част от въведенията ще останат в сила, защото ще се види колко полезно и смислено е това за медицината. Дигиталните технологии не могат да бъдат самоцел. Те трябва да облекчават, улесняват и правят по-сигурно нашето здравеопазване. Понеже от много време се занимавам с тази тема, те се превръщат в такова средство, ако се прилагат планомерно и стратегически, което значи с ясната идея какво и защо прилагаме. В момента това, което виждам да се започва и да се прилага, е не съвсем стратегическо. Преди да започнем масивното дигитализиране на здравната система, трябва да започнем от електронното пациентско досие. То е фундаментът, то е основата, върху която се надграждат останалите елементи. Ние започнахме с електронна рецепта и електронно направление - все важни компоненти, но при липса на пациентско досие те стоят като самоцел. И след това, ако трябва да бъдат интегрирани в него, може да се наложи да адаптираме досието към рецептата, а не рецептата към досието.

Понеже говорим за дигитализация може би вече цяло десетилетие, а нищо не се случва, усещането ми е, че има заинтересована част от системата на здравеопазването, която не желае да се въведе дигитализацията, защото позволява голяма степен на прозрачност и на проследимост на процесите.