(Не)правилното управление на COVID кризата
Пандемията показа и активира пробойните в здравната система
За управлението на един процес или система се съди по крайния резултат. А крайните резултати, които здравната система произведе през последната година под диктовката на държавата, са притеснителни. Много медици загубиха живота си. Много заразени от COVID-19 загубиха живота си, а България устойчиво е на второ място в света по смъртност, свързана или не с коронавируса. Мерките за овладяване на вълните бяха стихийни, лишени от медицинска логика и резултатът е, че обществото няма доверие нито в правилността на спазването им, нито във вируса, нито, че ваксините са изходът от кризата. В резултат в публичното пространство съвсем открито и безнаказано се рекламираха панацеи за излекуване и профилактика от вируса под формата на неразрешени за употреба медикаменти по лекарско предписание. През последната година продължиха да липсват множество лекарства, а две от компаниите от топ 10 (с най-много продавани лекарства в България) обявиха, че напускат страната и региона.
Без критерии за мерки и без протокол за лечение
Двата глобални проблема на управлението на кризата бяха, че България нямаше точна стратегия при какви медицински показатели на заразено население, брой заети легла и други мерките трябва да се отпускат или затягат. Затова кризата се управляваше по политически показатели - коя браншова организация ще се оплаче на премиера, за обезщетения на кой бранш има средства, за да не работи временно, и за кой - не, колко време още може да издържи здравната система на натоварването, за да не протестират определени групи хора. В резултат управлението беше стихийно, несериозно, а здравните експерти просто ставаха за посмешище с опитите си да убедят правителството да вземе насериозно поредната вълна на пандемията.Другият глобален проблем е, че беше пропиляно време за реорганизиране на здравната система, която посрещна втората вълна изключително трудно. Точно в пика на вълната започна преструктуриране на болнични легла, които да посрещнат заразените, беше подкрепена Спешна помощ, беше взето решение за финансови стимули и беше написан уж единен протокол за болниците, който беше без автор, изпълнен с грешки и наистина не даваше обща рамка за лечение. Медиците влязоха в битката без предварително обучение, завеждащите ковид отделения с най-много пациенти изобщо не бяха консултирани за техния опит с лечението на болестта, дружествата по специалности изобщо не бяха питани за насоки. Eдин от най-ярките примери за хаоса, който не можеше да бъде управляван от държавата, продължава да бъде краткото съществуване на координационния център, който трябваше да разпределя пациентите в София. До него се стигаше с линейка, а след преглед пациентите трябваше да бъдат насочвани за прием в клиника, в която има място. Чакането на линейка обаче отнемаше часове, а след това обикалянето завършваше с това, че няма места в клиниките. Така пациентите, макар и заразени, започнаха на собствен ход да отиват в болниците и координационният център беше закрит.
Ваксина с връзки
България беше една от европейските страни, които не се възползваха в пълна мяра от квотите си за различните видове ваксини и предпочетоха една от най-евтините. След това обаче се оказа, че тя не е първата, която получава разрешение за употреба, а впоследствие и че регулаторите проучват нежелани лекарствени реакции, а България свръхреагира и спря за кратко масовата имунизация с продукта, с което пък загуби допълнително доверие във ваксинационния процес.В резултат на всичко това достатъчно ваксини нямаше до началото на пролетта. За разлика от повечето страни по света България не започна да ваксинира първо най-уязвимите групи - възрастните и хронично болните хора, а позволи да ги изпреварят младите работещи хора. Когато огромни групи от големи компании биват имунизирани, без да имат право на това, държавата не въведе ред, а отвори т.нар. зелени коридори за ваксини в болниците, в които ваксина могат да получат всички желаещи, и започна кампания, че всеки може да получи която ваксина пожелае. Това дълго не беше така, а цели групи лекари като личните бяха лишени от достъп до ваксина за своите пациенти. Така България остана една от европейските страни с най-ниско ваксинално покритие и обвеяни в съмнение практики за разпределение на ваксините.
Има ли лекари и легла
Липсата на достатъчно специалисти за лечение на инфекциозно белодробно заболяване доведе до това, че COVID беше лекуван от ортопеди, офталмолози и дори икономисти, повечето от тях - без никакво обучение. През миналата година управляващите многократно изтъкваха колко добре се е получило, че е забавена здравната реформа и не са закривани легла в болниците. Само че се оказа, че зад леглата продължава да няма достатъчно медицински екипи и апаратура. По време на кризата, тъй като за лечебните заведения нямаше как да се прилагат мерки от типа на 60/40, тъй като те работеха и трябваше да поддържат готовност за лечение, беше въведена мярката да им бъдат предоставяни 85% от средствата, които са получили от здравната каса в първите месеци на годината, когато е нямало пандемия.
Тези средства наистина помогнаха на болниците да продължат да функционират в периодите, в които беше забранен плановият прием, а пациентите се притесняваха да се лекуват, за да не се заразят случайно. 85-те процента обаче продължиха да се изплащат през цялото време и се оказа, че през месеците от средно 356 лечебни заведения за болнична помощ, на които плаща НЗОК, около 100 са били съгласни да получават 85%, което означава, че не са ги изработили. Краят на пандемията ще постави изключително остро въпроса възможно ли е стотици лечебни заведения да функционират пълноценно и трябва ли да бъдат преструктурирани.
Другият въпрос е как държавата спешно да стимулира запълването на пропастта от недостатъчно специалисти във вътрешните болести, белодробните болести, инфекциозните болести, реанимацията.
Правителството на Бойко Борисов обаче даде много ясен знак как ще процедира около масовите смени на директори на държавни болници. Въпреки нарушенията, въпреки неподобрените финансови показатели на управляваните лечебни заведения и лошите резултати почти всички директори бяха преизбрани на постовете си в конкурси с по един участник и с подставени лица, които дежурно подаваха документи във всички процедури.
Напускащите компании
Изключително лош сигнал първо за бизнес климата, а след това и за болните хора е напускането на България на две от най-големите фармацевтични компании в рамките на само половин година.
В бранша са категорични, че причината е рестриктивната ценова политика по отношение на лекарствата в България, но последиците са, че пациентите с времето няма да имат толкова широк достъп до продуктите на напусналите компании, България ще загуби стотици работни места на висококвалифицирани специалисти и възможностите за обучение на лекари и медицински специалисти, както и участията им в клинични изпитвания на най-новите лекарства, което пък дава възможност на пациенти с нелечими заболявания да получат първи терапия.
Пример за рестриктивната лекарствена политика са и стотиците лекарства, които престават да се продават в България всяка година и за които генералните мениджъри споменават.
Още по-ясен пример за процесът на изоставяне на страната от фармацевтичните компании са изявленията на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, които отбелязват, че през тази година ще трябва да върнат на здравната каса около 420 млн. лв., което означава, че те финансират ⅕ от лекарственото потребление в България вместо НЗОК. Тази сума поставя производителите пред все по-належащ преглед на икономическия смисъл от работата им в България.
Другите наистина скандални сигнали, които дадоха управляващите, касаят отново лекарствената регулация.
Около Коледа първата пратка ваксини пред очите на здравния министър и директора на Изпълнителната агенция по лекарствата отпътува в бус за кренвирши, което скандализира фармацевтичната общност заради неспазването на елементарни изисквания, на които отговарят всички производители на влияещите се от температурата лекарства, които трябва да се съхраняват по отделен ред.
Изключително скандален случай е пълното мълчание на държавата за грубата реклама по медиите на навлезлия в хуманната медицина ветеринарен производител "Биовет", съсобственост на председателя на най-голямата работодателска организация КРИБ Кирил Домусчиев. Още неразрешен, медикаментът беше рекламиран от лекари, което е забранено от лекарствения закон, и то че действа срещу COVID. Продуктът получи разрешение от ИАЛ за лечение на тропическо заболяване, което не съществува в България, и веднага започна да бъде изписван и масово рекламиран в медиите за лечение на COVID, като негови лица станаха политици и здравни експерти, а онлайн и на хартия бяха публикувани самите опаковки на продукта.Въпреки това ИАЛ не само не спря това масово нарушение, но и не реагира публично - нещо, което не беше допускала по отношение на нито една друга фармацевтична компания. По принцип всяка реклама на лекарство се разрешава от агенцията, а нарушителите изключително строго биват санкционирани.
Така различният аршин дискредитира и без това малкия лекарствен пазар на България и вероятно в бъдеще ще стимулира все повече компании да си спестят бюрокрацията, вероятно корупционните практики и стените пред правене на прозрачен бизнес. Можем само да се надяваме, че това бъдеше не е толкова близо и ще настъпят промени в контрола на процесите в сектора и разпределението на средствата от здравни вноски.
3 коментара
Съществува официален (доста обемен) държавен документ за реакция при кризи. В него е разписано всичко: от отговорностите, до механизмите и сроковете.
Баце го неглижира. И по обикнатия тертип за разводняване на отговорността си назначи НОЩ. Който няма никакви отговорности, не остави никакви документи и не свърши нищо, ако не броим цяла година ежесутрешния мартиролог.
Докато баце се правеше, че се бореи с ковид, всъщност ковидът ни бореше. И не ни пребори не заради баце, а защото генът ни е достатъчно устойчив.
Дуракоустойчив.
Коя държава се справи успешно с пандемията? Какво значи успешно справяне - по-хлабави мерки и повече заразени или строги мерки и съсипана икономика и психика, провалена учебна година и психясали хора, затворени вкъщи? Кой може да каже каква е успешната стратегия?! И с мерки, и без мерки вълните си минават през всички държави и затихват независимо от мерките. Повече от година повсеместни локдауни медицинска мярка ли са? Кога е имало такова нещо преди в човешката история?!
И още нещо да добавя към статията - системата с клинични пътеки е толкова порочна, щото болниците вкарваха клинично здрави пациенти в болница, за да ги "лекуват" от ковид. И го правеха, за да вземат пари, а пари, за съжаление, наистина им трябват.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.