В очакване на Пловдивската крепост

История на инженеринг

Проектът "По крепостните стени на Филипопол" започва през 2020 г. и трябваше да завърши още през 2022 г. Едва в края на август 2022 г. обаче започва самото строителство, тъй като проектите са връщани няколко пъти за преработка.

Следва допълнително забавяне, което инж. Петкова приписва на "неблагоприятните зимни условия", заради които работата е била прекратена за известен период.

В проекта са включени три подобекта: античен комплекс "Източна порта на Филипопол", археологически комплекс "Небет тепе", както и реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс "Небет тепе". Като основна цел от общината посочват превръщането на обектите в предпочитани туристически атракции и увеличаване на туристическия поток.

Консорциум "Филипопол 2020" е избраният изпълнител, като в него влизат "Терасист", "Стройекспрес-НН" и ПМ "Архитекти". Трите договора включват проектиране, изпълнение на консервационно-реставрационни работи, строително-монтажни работи и осъществяване на авторски надзор. Избраният метод на възлагане на поръчката е странен - инженеринг. Методът беше толкова спорен в последните години, когато се използваше масово за източване на обществени средства, че в парламента се обсъждаше забраната му при поръчки. Но той е особено неподходящ, когато става въпрос за реставрации, защото при него строителят диктува на проектанта какво и как да прави и така историческите забележителности са оставени на мнението на различни фирми, без задължителен надзор от общината.

Без бойници и "нови" крепости

Това не е първият опит за социализация на Небет тепе. Още през 2010 г. се изготвя проект за историческото място над центъра на Пловдив, но той не успява да спечели финансиране, защото не е внесен навреме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Следва втори опит през 2014 г. с нов проект, който е внесен навреме, но не получава финансиране по Норвежкия фонд за финансиране. Той също така не е припознат от пловдивчани.

Притесненията около "Небет тепе - сцена на вековете" тогава са главно свързани с това, че той предвижда бутафорно възстановяване на археологическите структури, което може да унищожи тяхната автентичност, и застрояване на цялото тепе с гигантски нови градежи с кули и бойници и атракциони с реплики.

Това оставя темата на заден план в следващите години до началото на януари 2020 г., когато е проведено публично обсъждане за визията на трите обекта, включени в проекта. Тогава се стига до консенсус, че археологията на Небет тепе трябва да бъде експонирана, а не надграждана и по възможност да бъдат адекватно представени градежите от различните епохи.

В рамките на проекта сега са оформени различни пешеходни пространства с парапети, както и места за панорамни площадки, поставени са пейки. Ремонтиран е подходът от северната страна. Разкрит е и таен вход, който досега е бил недостъпен. Посетителите ще могат да влизат и излизат от него по монтирани за целта стъпала, а от изхода му има изглед надолу към каменни стъпала, използвани от обитателите на Небет тепе.

Мястото отдавна се ползваше от жители и гости на града за снимки по изгрев и залез, но сега е разчистено от боклуци и растителност, което прави археологията много по-видима.

В рамките на проекта сега са оформени различни пешеходни пространства с парапети, както и места за панорамни площадки, поставени са пейки Фотограф : Димитър Марков

Зандан тепе

Поставената ограда обаче буди недоумение у пловдивчани. Тя обхваща южната част на тепето - границата ѝ е с Арменското училище и няколко къщи, а дължината ѝ е 50 метра.

Оказва се, че тя не е хрумка на архитектите, нито пък на НИНКН. Последните дори съвсем официално са се заявили против нея. Оградата не е била одобрена и от Министерството на културата.

От НИНКН се изказват за оградата на Небет тепе на 21 март 2022 г. "Заданието не поставя изискване към проекта за изграждане на ограда. Оградата създава друг образ и начин на функциониране на комплекса, като ограничава достъпа. Включването ѝ в проектната документация на този етап е недопустимо. За нуждите на охрана на обекта е допустимо изграждането на видеонаблюдение", се казва в становището.

Въпреки това общината държи на оградата. Най-вероятно ограждението е поставено по идея на общинската администрация. От кметството увериха, че тя няма да пречи на панорамните гледки към Пловдив, но заявиха намеренията си обектът да се заключва през нощта от съображения за сигурност. "В града за жалост има посегателства към тепетата ни, последно има много графити на Сахат тепе, на Небет тепе също са започнали да драскат, презумпцията е да има превенция на вандализма", заяви кметът на брифинг в общината в края на февруари.

В интервю пред Trafficnews на 25 март София Христева подкрепи идеята Небет тепе да се заключва през нощта. "Затварянето на Небет тепе и ограниченият достъп през нощта ще запази недвижимата културна ценност. Всеки пак ще може да се любува на изгревите и залезите, но без риск недобросъвестни посетители да рушат археологията. Смятам, че тази ограда е възможното решение. Тя по никакъв начин не влияе на гледката и е монтирана в най-стръмните участъци."

За следващите 5 години няма да се събира такса за вход на обекта, заяви новият кмет, което отговаря на изискванията на европрограмите, ако нещо се финансира безвъзмездно, то да не включва допълнителни приходи.

Небет тепе ще се превърне в ново любимо място на пловдивчани.

Костадин Димитров

кмет на град Пловдив