ОИСР: България трябва да продължи с реформите

Мащабът на препоръките на организацията показва, че страната изпитва дълбоки структурни проблеми

"Правим реформи във всички сфери и бихме искали да ускорим това, но по време на пандемията е хубаво да се помисли и за резултатите, които България постигна в борбата с вируса", каза Бойко Борисов по време на представянето на доклада

Лилия Игнатова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Две години след като беше поръчан от Министерството на финансите, икономическият преглед на България, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), е готов. Изводите: прогрес има, поле за подобрения - също. Засега обаче сред членките на своеобразния клуб на най-развитите икономики в света няма консенсус за пълноправно присъединяване на страната.

Във втория си детайлен преглед на България (първият е от далечната 1999 г.) експертите от ОИСР похвалиха страната за ниската безработица, дългите години на балансирани бюджети, високия икономически ръст и темп на увеличение на заплатите. България има "реформаторска нагласа", мислят от ОИСР. От своя страна премиерът Бойко Борисов имаше възможност да си припише заслугите за развитието на динамичния ИКТ сектор, както и да подчертае последните постижения на ГЕРБ: увеличението на учителските заплати, на лекари и медицински сестри в отговор на пандемията, повишението на пенсиите и месечните добавки към тях.

"Правим реформи във всички сфери и бихме искали да ускорим това, но по време на пандемията е хубаво да се помисли и за резултатите, които България постигна в борбата с вируса", каза Борисов и се похвали, че единствените рестрикции, които има в момента България, са над ресторантите и хотелите, а зимните курорти са пълни и имаме "най-добрите резултати" в ЕС по отношение на заболеваемостта. "Надявам се, че след парламентарните избори ще бъдем по-силни, за да изпълним критериите и вашите препоръки в кратки срокове", не пропусна също да отбележи той.

Въпреки положителните думи по време на представянето на доклада мащабът на препоръките показва, че страната все още има дълбоки структурни проблеми - в регионален, социален, пазарен план. Доходите могат да растат по-бързо, но за това са нужни амбициозни реформи. Пречките пред конкуренцията са високи, в съдебната система са нужни повече усилия за отчетност и защита на съдебната независимост, уменията на работещите трябва да се подобрят, големи неравенства са видими в доходите.

Предизвикателствата

Докладът е задължителна стъпка за членство в "клуба на богатите", в който България има амбициите да се включи. Засега тя се е присъединила към отделни правни документи на ОИСР и е приела да следва принципите й в ключови направления. За пълноправно членство обаче България ще трябва убеди развитите държави, че е адресирала редица слабости в местната икономика.

Във фискален план България влезе в пандемията с добри параметри - нисък дълг, консервативни разходи, стабилни приходи. Плановете за увеличение на дълга през следващите няколко години, изглежда, не са повод за притеснение за експертите на ОИСР. Напротив - съдейки по доклада, препоръката е по-скоро "харчете повече" в подкрепа на бизнеси и домакинства. Анализаторите виждат по-сериозно предизвикателство в дългосрочен план предвид силно застаряващото население и съответно очакванията за драстичен ръст на бюджетните разходи за пенсии, здравеопазване и социални грижи на фона на намаляващо работоспособно население.

Затова силен акцент в икономическия преглед има върху подобряването на бизнес средата като начин за повишаване на производителността и доходите. "Регулаторните бариери пред конкуренцията са по-високи, отколкото в почти всички други държави от ОИСР", пише в доклада. Институциите за борба с корупцията не се кооперират и действията са накъсани, със слаб ефект. Отчетността в съдебната система се нуждае от укрепване, а "независимостта на съдебната власт трябва да бъде защитена", във връзка с изпитателния срок при назначаването на съдии и състава на Висшия съдебен съвет. "През последните години бяха установени няколко случая на наличие на лични интереси в отношенията между бизнеса и политическия елит. Липсва регулиране на лобистките дейности, а международните класации свидетелстват за предизвикателства при гарантирането на свободата на медиите", пишат още експертите.

Това, което препоръчват, е разкриване на повече случаи на злоупотреби и налагането на санкции за защита на конкуренцията от картели и фирми, които злоупотребяват с монополно положение на пазара. Тук експертите дават пример с енергетиката, като посочват, че секторът е доминиран от няколко ключови играча и на практика съществуват монополи в предлагането. "Пазарите за природен газ са концентрирани и потребителите нямат възможност да избират доставчик", отбелязват още те.

Нужно е и "въвеждане на ефективен и прозрачен механизъм за отчетност на главния прокурор в съответствие с международните стандарти" и защита на независимостта на медиите.

Образованието и неравенствата

Подобренията в регулаторната и правната рамка обаче не са единствените предизвикателства. С възстановяването от кризата на преден план ще се върне недостигът на подходящи кадри. "Основното образование не осигурява солидна основа за придобиване на умения. Системата за професионално образование и обучение може да бъде рационализирана по по-подходящ начин, за да се отговори на търсенето на работна ръка", пишат от ОИСР. Тук влиза и интеграцията на ромите, които могат да са значителен ресурс на пазара на труд, но и тук са нужни по-ефективни политики.

Генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия отбеляза нуждата от по-добър достъп до здравни услуги и още инвестиции в инфраструктура, а докладът допълва с високия брой смъртни случаи при ПТП. От ОИСР посочват още по линия на неравенствата в доходите, че плоският данък без необлагаем минимум може да е тежък за домакинства с ниски доходи, но и допълват, че потенциални реформи трябва да се претеглят спрямо предимствата на сегашната система.

В отговор на въпрос на "Капитал" от ОИСР казаха, че очакват да видят подобряване в управлението на държавните дружества с прилагането на Закона за публичните предприятия, който беше изготвен с помощта на експерти от организацията. Те припознаха като проблем и ползването на in-house договори вместо търгове за обществени поръчки при големи инфраструктурни проекти, като очакванията са тази практика да бъде ограничена. Зам. финансовият министър Маринела Петрова заяви, че тази бележка е отчетена и ще се работи по нея. Печатът от ОИСР за качество на управлението на държавните компании е част от изискванията пред България за влизане в еврозоната.