Преброяването: ефекти за пенсиите, изборите и образованието

Така че данните от преброяването показват, че реалната картина се движи с около 300 хил. души и около пет години изпреварващо. Това може да се отдаде основно на емиграция към по-развити държави в ЕС, а също и на ковид.

Системата не зависи от това колко население има, а каква е структурата му

Всъщност основният проблем за устойчивостта на пенсионната система не е колко е населението (все пак има и много по-малки държави от България), а каква е структурата му. Тук има и частично положителна новина от преброяването - децата и младежите са намалели доста под очакваното.

Данните на НСИ показват 1.034 млн. души на възраст под 17 години, докато в допусканията на актюерите на НОИ (тя ползва диапазон 0-20, а не 0-17 г.) те са с 40 хил. по-малко през 2021 г. и с над 100 хил. по-малко през 2026-2027 г. Това означава, че ако те останат да живеят в страната, в следващите години притокът на работна сила ще е по-силен и съответно натискът върху пенсионната система - малко по-слаб.

Така че,

Числото 6.5 милиона българи не е чак толкова плашещо

и единствено може малко да измести и без това негативните тенденции в графиките на разчетите на НОИ за устойчивостта на пенсионната система. Тази система и сега работи на дефицит - приходите от осигуровки се допълват с трансфер от бюджета (почти 5.7 млрд. лв. през миналата година и то без да се броят парите за ковид добавките, за които бяха отпуснати още 1.7 млрд. лв.). И той се очаква да расте в номинално изражение постоянно - най-малкото от началото на тази година пенсиите бяха преизчислени и увеличени средно с 12.5%, за което са нужни около 2 млрд. лв. повече на година.

Като дял от БВП дефицитът на държавното обществено осигуряване би трябвало временно да се свие леко в следващите години, заради повишаващата се възраст на пенсиониране, но след 2040 г. отново да набъбне и да стигне до нива близо до 5%, а общо разходите за пенсии - да надхвърлят 10% от БВП.

Лошото в тази система е

че тежестта за издръжката на системата ще става все по-голяма, но пенсиите няма да станат по-адекватни. Ако сега средната пенсия е над 40% от средния осигурителен доход в страната очакването е този т.нар. коефициент на заместване да спадне до 35%.

А дори и при старите разчети на НОИ съотношението на пенсионери към осигурени (коефициент на зависимост) се предвижда да се влошава постоянно. От 71-73% в края на миналото десетилетие достига нива около 89% през 2060-2070 г.

Накратко, новите данни на НСИ, които вероятно ще залегнат в следващия актюерски доклад вероятно ще влошат още малко картината, без да я променят съществено. А може да имат и положителен ефект - ако насочат вниманието към това

Какво може да се направи

Предвидимо няма една мярка, която с магическа пръчица да реши проблемите. Едно очевидно решение е да се вдигне възрастта за пенсиониране. Това отлага началото на изплащане на пенсии и така свива дефицита на Държавното обществено осигуряване (ДОО), а също така компенсира и растящата продължителност на живота, която удължава срока на изплащане.

Проблемът е, че това вече се прави и е включено в разчетите на НОИ. По график всяка година възрастта за жените се покачва с по два месеца, а за мъжете - с по един и така през 2029 те трябва да достигнат съответно 63 и 65 години. А след това възрастта за жените трябва да продължи да наваксва и също да достигне 65 години през 2037 г.

Друг възможен ход е да се намалят опциите за ранно пенсиониране. "Не може толкова много хора да се пенсионират рано, като тези в армията и полицията. Защото те след това продължават да работят. 5 хил. работещи в МО са пенсионери. И те получават едновременно пенсия, заплата и обезщение. Нямаме хора, не можем да си позволим да ги пенсионираме рано", обяснява Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Другите възможни мерки не са конкретно към пенсионната система. По-добрата бизнес среда при равни други условия създава по-добри възможности за реализация и въобще за живот и съответно намалява отлива на квалифицирани хора в работна възраст. Ако тя е подкрепена и с по-добри публични услуги и инфраструктура, е възможно дори да стимулира част от напусналите да се върнат и да отглеждат децата си в България. А освен това тя привлича и бизнеси с по-висока добавена стойност, които могат да генерират по-високи трудови възнаграждения.

Демографските тенденции винаги изглеждат като огромна вълна. Те обаче могат да бъдат обръщани - Ирландия през 80-те години има доста сходства с България като ниво на икономическо развитие, корупция, и отлив на хора. Две десетилетия правилни политики я наредиха сред страните с най-високо БВП на глава от населението в света.

2. Изборите

Преброяването на населението очерта някои куриозни разлики с данните, с които работим по време на избори. Например това, че броят на избирателите е 6.7 млн. души, а цялото население на територията на страната е около 6.5 млн. За това разминаване има обяснение.

"Преброяването описва всички български граждани, които към определен момент живеят на територията на България без оглед на това дали имат избирателни права. В избирателните списъци влизат всички български граждани с избирателни права без оглед на това дали живеят в България. Затова тези две бази данни не могат да се сравняват пряко", обясни Цветозар Томов, социолог и член на ЦИК.

Проблемът е, че избирателните списъци са по "постоянен адрес". Той фигурира в документите за самоличност и винаги е в България, независимо къде живее конкретният човек. Това според Томов е удобно за бюрокрацията, но поражда абсурди. "В голямото си мнозинство мъртвите души са живи и здрави български граждани, които обаче са емигрирали временно или постоянно. В избирателните списъци те се вписват по постоянния си адрес, който е в България. Така се получава абсурдът преброяването да показва, че в България живеят малко над 5 милиона пълнолетни българи, а в избирателните списъци да има близо 7 милиона", коментира експертът.

Около 60 хил. души от 1.5 млн. подават предварително заявление за гласуване извън страната, останалите фигурират в два списъка, ако са гласували в чужбина. "В резултат получаваме изкуствено снижена избирателна активност. А също и реална възможност за изборни измами, която според личното ми мнение отдавна се използва в някои райони на страната", каза Томов.

Той смята, че след преброяването най-после може да се направи нормален изборен регистър с реалните адреси на хората. Създава се възможност и за служебна регистрация на пълнолетните хора с избирателни права, живеещи в страната. За живеещите в чужбина - активна регистрация по адресите им извън страната и най-после да се въведе дистанционно гласуване.

Тази година е особено добра за промени в изборните правила, защото не се очертава да има вот Фотограф : Цветелина Белутова

Всичко това обаче изисква съществени законови промени. "Наистина мисля, че 2022 г. е тази, в която е разумно да ги направим, защото през тази година няма редовни избори. Следващата такава година е чак 2028", посочи Томов.

Друг важен ефект от преброяването е, че мандатите трябва да бъдат преизчислени според официалните резултати, както предвижда Изборният кодекс. Според предварителните данни мандатите в трите софийски изборни района например ще нараснат от 42 на 53.

Новото разпределение ще бъде още по-несправедливо, смята експертът, главно заради изискването във всеки район да има поне 4 мандата. Поне 3 района обаче - Видин, Силистра и Търговище, вече нямат достатъчно избиратели за 4 мандата, но по закон следва да ги получат.

"Би трябвало да възникне и район 32 - извън страната, който също трябва да получи квота, без в момента да е ясно каква. Това ще увеличи още повече диспропорциите при определянето на мандатите вътре в страната, защото тогава още поне 3 района ще получат като подарък още един мандат - Смолян, Разград и Габрово, а може би и Ямбол. И в това отношение е добре да се помисли за промяна в изборното законодателство", каза Цветозар Томов, като изрично отбеляза, че личното му мнение не ангажира ЦИК като институция.

3. Училищата

Образователната система навярно няма да претърпи особени шокове от резултатите от преброяването - отрицателните демографски процеси в по-голямата част от страна вече са отразени в училищното образование. "Ако са намалели децата, училищата и образователната система имат директно наблюдение върху тях просто чрез записването. В този смисъл образователната система няма нужда да чака данни от НСИ. По-скоро е обратното, системите, които влизат рано в контакт с децата, имат "информация" преди НСИ да направи преброяване ", обяснява за "Капитал" програмният директор в Институт "Отворено общество" Боян Захариев.

В средното образование, което заема най-голям дял в българската образователна система, парите следват ученика чрез делегираните бюджети, които вървят с допълнителни коефициенти за тип населено място, брой паралелки, защитеност на училището и още. По този начин всяка демографска промяна се усеща сравнително бързо от училищата. "По отношение на училищата по конкретните им заложени бюджети не мисля, че ще има отражение, защото те не могат да крият децата, които ги няма. Но по отношение на коефициентите, които зависят от демографските характеристики на населените места, общините, със сигурност би трябвало да се направи ревизия", обяснява за "Капитал" изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова.

Въпросните коефициенти се прилагат в делегираните бюджети, за да се подпомагат училища в по-обезлюдени населени места или по места с концентриран риск от отпадане на ученици, където би било по-трудно да се наемат и задържат учители.

Преброяването може да хвърли нова светлина върху отдавна познат проблем в българското образование - че при проследяването на отпаднали от образованието деца се оказва, че те са записани по адресна регистрация в България, но всъщност са в чужбина - проблем, свързан с неефективната работа на ГРАО и липсата на санкции за неотписване или нерегистриране. "Този проблем деформира статистиката за образованието. Големият проблем е свързан с тези коефициенти на записване в образователната система, защото на практика имаме деформиран знаменател, тъй като в него броим и деца, които не са в България", обяснява Христова.

По темата работиха: Николай Стоянов, Вера Денизова, Румяна Червенкова, Деян Димитров