Образование

Преговорите за образованието: Практични учебни програми на разбираем език и финансиране за качество

Представителите на четирите партии в разговорите за правителство постигнаха базово съгласие за изчистване на учебните програми, но много неща тепърва трябва да бъдат обсъдени

Учениците от първи до четвърти клас се върнахана в училище след тестове за коронавирус.

Деян Димитров

Учениците от първи до четвърти клас се върнахана в училище след тестове за коронавирус. © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В преговорите за политиките в образованието "Продължаваме промяната", "Демократична България", БСП и "Има такъв народ" се обединиха около идеите, че качеството трябва да играе важна роля във финансирането му, че учениците трябва да се върнат възможно най-скоро в училище, че учебните програми трябва да станат по-практични и насочени към формиране на умения. Политическите сили имаха различия за мандатността на директорите, които най-вероятно ще бъдат доизчистени на следващ етап. Не успяха да се съгласят и за лимит за броя на учебниците по различните предмети - БСП и ИТН желаят да има само по един или по два разрешени учебника по предмет, а "Демократична България" и ПП са против.

Настоящият служебен министър на образованието акад. Николай Денков се сочи за фаворит и за редовния министерски пост в бъдещото правителство, ако бъде съставено. След 5-часовата дискусия Денков на практика мина по списъка и обясни кое е приемливо и кое не с идеята, че ще има и по-нататъшни разговори.

Финансиране за качество

Най-трудните и големи реформи в образованието, които може да последват тези преговори, са във финансирането на предучилищното и училищното образование. Всички участници се съгласиха, че то трябва да е обвързано с качеството, но дяволът е в детайлите. В българското образование в момента не фигурира норма за качество, няма и методология за неговото измерване. То отсъства и като елемент в делегираните бюджети, чрез които се финансират училищата.

От партията на Слави Трифонов искат тези делегирани бюджети да отпаднат. По думите на бившия кандидат за премиер на ИТН Пламен Николов принципът "Парите следват ученика" трябва да бъде заменен от "Парите следват качеството". Дългогодишният директор на СУ "П. Р. Славейков" в Кърджали и член на БСП Милко Багдасаров пък смята, че "делегираните бюджети са най-доброто нещо, случило се в образованието", но трябва да се допълнят с елемент за качество.

Тезата на "Демократична България" е училищата да се финансират по три стълба - на базата на резултатите, които постигат; на базата реални нужди; и чрез проектно финансиране за определени иновации. Това трябва да се случи след строги дефиниции на какво представлява качеството, ясни функции за Националния инспекторат по образованието и сегашната система за външно оценяване.

"Учителите са тези, които създават качеството, а държавата го гарантира. Трябва да създадем единен стандарт за оценяване на качеството - да се знае кога някой се справя добре, кога някой учител предлага определени методи, водещи до добри резултати, за да бъдат разпространени в системата, но и помощ за изоставащите", обясни Христомир Йорданов, образователен експерт на ДБ и преподавател в Техническия университет в София.

Желанието на "Продължаваме промяната" също е делегираните бюджети да се запазят като инструмент, но надградени със сложна система за отчитане на добавената стойност на всяко училище въз основа и на други фактори като населеното място, социалния статус и образованието на родителите и квалификацията на учителите. Ще се измерва представянето на всяко училище, за да се установи кое се нуждае от помощ и кое прилага иновативни практики, които могат да бъдат приложени и другаде. Според Денков това ще се случва с отчитане на напредъка на учениците чрез представянето им на входа и изхода на всеки образователен етап. Така ще се сравняват резултатите на подобни училища в подобна среда и ще отпадне идеята за елитни училища, с които да се сравняват всички, обясни той. За целта трябва външното оценяване да се стандартизира и реформира. Служебният министър обеща да бъде изготвен математически модел за измерване на добавената стойност до лятото на 2022 г., пилотното му въвеждане при малък брой училища през 2023 г. и масовото му прилагане като формиращ финансирането на училищата стълб от 2024 г.

На практика в секцията за качеството не отпаднаха идеите на нито една формация, но по всичко личи, че "Продължаваме промяната" ще води процеса. Всички се съгласиха и че общият бюджет за образование трябва да е поне 5% от БВП. Според "Демократична България", той трябва да е 4% за предучилищното и училищното образование, 1% за висшето образование и 1% за наука и изследователска дейност.

Учебни програми

Съгласие има и за това, че учебните програми, които последно бяха реформирани през 2017 г., се нуждаят от промяна - по думите на Денков в тях е залегнал академичен стил, който е неразбираем за учениците. Всички се съгласиха, че подходът, който трябва да формира компетентности и който присъства в Закона за училищното и предучилищното образование (ЗПУО) на хартия, трябва да най-сетне да се прилага и на практика в програмите, като е съобразен и с възрастта на учениците. От БСП добавиха, че трябва да е съобразен и с българската култура и да няма "джендър идеология".

Няма спор, че материалът трябва да бъде опростен и фокусиран, да бъде по-практичен и по-малко теоретичен, да е написан на разбираем език и да дава повече време за реален сблъсък с проблематиката, вместо да се търси предаване и наизустяване на възможно най-много материал.

"От цялото това препускане в края на обучението това, което е останало у един ученик, е умението да решава кръстословици - ако се търси авторът на Декамерон, като види "Бо", той може да допълни "качо", онагледи проблема Христо Петров от "Продължаваме промяната". Кирил Петков призова самите методи на преподаване да бъдат обновени - дебатите и презентациите да навлязат възможно най-бързо в учебните програми. Необходимо е и обновяване на материала, особено в научни и технически специалности, които се променят много бързо в модерния свят. Всичко това обаче е принципно съгласие - една потенциална реформа с изчистване и преформатиране на всички учебни програми може да отнеме и целия мандат.

Квалификацията на учителите

От БСП поискаха учителите да станат регулирана професия, което Денков подкрепи. Всички се съгласиха, че административната тежест, с която учителите в момента са натоварени, трябва да отпадне. От ДБ предложиха въвеждането на ранни учителски стажове за учещите педагогика и национална програма за наставничество на кадрите в системата. Според Денков трябва да има и ясна оценка и подбор на квалификационните курсове, които се предлагат - в момента има изобилие от такива, но без оценка и контрол за добавената им стойност. "Трябва да вкараме практиците в областта на информационните и комуникационни технологии, тези предмети изискват друг подход, който включва специален фокус върху квалификацията на учителите", добави министърът.

За висшето образование

Според служебния министър трябва да продължи все по-ясното профилиране на висшите учебни заведения и разделянето им след време на изследователски университети, професионални висши училища и образователни такива. "Всяко висше учебно заведение трябва да открие и да се фокусира в сфера, в която е най-добро за страната или региона си", смята министърът. Според "Демократична България" цялостната философия за качеството и дефиниция какво е добавена образователна стойност трябва да навлезе и във висшето образование.

От БСП предложиха висшето образование постепенно да стане безплатно, но Денков отхвърли идеята с обяснението, че студентите се посвещават повече, ако има някакъв залог, и че отношението им ще бъде различно, ако то стане безплатно.

За по-нататъшно обсъждане

Срещата протече без скандали или тежки спорове, но несъгласия все пак имаше, които остават за по-нататъшни преговори. ИТН поискаха да има максимум два мандата по 5 години, за да няма вечни несменяеми директори, както и редовна атестация за работата им. От БСП смятат, че няма нужда от ограничение на броя мандати, но директорите да бъдат атестирани на всеки 5 години задължително

"Демократична България" настоява, че системата се нуждае от визионери и мениджъри, а не от администратори, като също подкрепя идеята атестация на директорите - според тях обаче тази мярка би обезсмислила мандатността. Денков се опита да играе компромисно и предложи, че "дали един директор ще има следващ мандат трябва да зависи от оценката на неговата работа. Ако се справя добре, няма причина да бъде сменян". Той наблегна, че важната задача на бъдещото министерство е да прекъсне и да не позволява политизиране на директорите.

От ИТН поискаха и да отпадне националното външно оценяване след 4 клас, на което Денков твърдо се противопостави, защото то играе ключова роля в модела за добавена стойност, който "Продължаваме промяната" ще изготви.