Заслужава ли си наистина висшето ви образование

Бумът на доходите на висшисти започва през 80-те години в богатия свят. Тогава разликата между заплатите на хората, които са получили поне бакалавърска степен, и тези, които нямат - обикновено наричана "колежанска премия" - започва да нараства. През 70-те години на миналия век един американец с висше образование печели средно с 35% повече от завършил гимназия. До 2021 г. това предимство е нараснало до 66%.

Голям дял студенти завършват със степени, които не си струват цената

Напоследък надбавката към заплатите в много страни или стагнира, или започна да пада. А на места, където студентите си плащат за образованието, разходите са се повишили. Обучението в Англия скочи от нищо в края на 90-те години на миналия век до 9250 паунда на година, с което стана най-скъпото в богатия свят. В Америка таксата, плащана от средностатистическия студент за бакалавърска степен, се е увеличила от 2300 долара годишно през 70-те години на миналия век до около 8000 долара през 2018 г. според Джейсън Абел и Ричард Дейц от Федералния резерв на Ню Йорк. (Студентите в държавните университети често плащат много по-малко; тези в частните могат да плащат много повече.)

Преглед на оригинала

И все пак средностатистическата степен остава ценна. През 2019 г. Абел и Дейц правят груба оценка на годишната финансова възвращаемост на парите, които типичният американец инвестира в бакалавърска степен. Заключават, че типичната норма на възвращаемост за бакалавърска степен е около 14%. Това е спад от пика от 16% в началото на века. Но все пак е значима сума. И е доста над 8-9% възвращаемост за американските висшисти през 70-те години, преди заплатите на завършилите и таксите за обучение да започнат да растат. Тези изчисления включват не само такси, но и парите, които хората биха очаквали да спечелят, ако вместо това работят на пълен работен ден.

Средната стойност обаче крие много широк диапазон от резултати. Доскоро икономистите, които се стремяха да идентифицират печелившите и губещите, бяха предимно ограничени до проучвания. Тенденцията сега е правителствата като тези на Великобритания и Норвегия да предлагат масивни, анонимни бази данни, показващи действителните приходи за милиони студенти. Това прави много по-лесно сравняването на подобни хора. Дезагрегираните данни разкриват, че голям дял студенти завършват със степени, които не си струват цената.

Източник: Reuters

В Англия 25% от завършилите мъже и 15% от жените ще приберат по-малко пари през кариерата си, отколкото връстниците си, които не са получили диплома, според изследователската организация Институт за фискални изследвания (IFS). Америка разполага с по-малко изчерпателни данни, но започна да публикува данни на студентите в хиляди институции, които не успяват да спечелят повече от средния завършил гимназия ученик. Шест години след записването 27% от студентите в типичен четиригодишен университет не успяват да го направят, изчисляват изследователи от Georgetown University във Вашингтон. В дългата опашка, включваща най-лошите 30% от две- и четиригодишните институции в Америка, повече от половината хора, които се записват, изостават по този показател.

Оставането без никаква квалификация е очевиден начин да сте на голяма загуба. Отнемането на повече време от обикновено за завършване също унищожава стойността (защото изяжда години, които иначе биха били прекарани в работа на пълен работен ден). И двата резултата са често срещани. В богатия свят по-малко от 40% от хората, които учат за бакалавърска степен, завършват своите курсове за очаквания брой години. Около една четвърт все още нямат квалификация три години след това.

Колко е важно какво се учи

Изборът на правилния предмет е от решаващо значение за увеличаване на възможността за печелене на средства след завършване на образованието. Отрицателната възвращаемост е най-вероятна за британците, които учат творчески изкуства (по-малко от 10% от мъжете правят положителна възвращаемост), социални грижи и селско стопанство. Досега най-добре печелещите дипломи в Америка са инженерни, компютърни науки и бизнес ориентирани. Отрицателните резултати изглеждат особено вероятни за музиката и визуалните изкуства. Използването на наличните данни в Америка за предвиждане на доходите през целия живот по програми невинаги гарантира точност. Но Престън Купър от мозъчния тръст Freopp твърди, че повече от една четвърт от програмите за бакалавърска степен в Америка ще доведат до отрицателна възвращаемост за повечето записани студенти.

Това, което изучавате, обикновено е по-важно от това къде го правите. Това идва с предупреждения: най-лошите колежи и университети предоставят на студентите малка стойност, каквото и да преподават. Но средно хората, които се запишат в държавните университети на Америка, получават по-добра възвращаемост през целия си живот, отколкото студентите, които отиват в по-престижните частни университети, смятат изследователите от Джорджтаун. Високите такси в частните университети са една от причините за това.

Данните за доходите след завършването във Великобритания поставят под въпрос предположението, че интелигентните младежи непременно ще се облагодетелстват от насочването им към много селективни институции, казва Джак Бритън от IFS. За да се справят с ожесточената конкуренция за места, някои младежи кандидатстват за всеки предмет, който изглежда най-лесен, дори и обикновено да не носи висока възвращаемост. Родителите, които се стремят да вкарат децата си в Оксфорд или Кеймбридж, независимо от предмета, трябва да вземат това под внимание. Но също така има доказателства, че заемането на високодоходен курс в името на самия него може да има обратен ефект. Норвежко изследване установява, че студенти, чието истинско желание е да учат хуманитарни науки, но които в крайна сметка изучават наука, печелят по-малко след десет години, отколкото биха печелили иначе.

Преглед на оригинала

Мъжете имат повече основания, отколкото жените, да се тревожат, че инвестициите им във висше образование ще се провалят. Това е така, защото те имат по-голям шанс да печелят добре и без диплома. Университетът е риск за тези с посредствени оценки в училище, тъй като те често печелят по-малко след дипломирането си от по-добре подготвените си връстници, които притежават същите степени.

Във Великобритания възвращаемостта от диплома обикновено е по-висока за южноазиатските студенти, отколкото за белите, тъй като те са склонни да учат предмети като бизнес, и по-ниска за чернокожите студенти (в сравнение с това, което хората от същата раса обикновено печелят, ако не отидат в университет). В Америка азиатските студенти, изглежда, имат най-малко проблеми с изплащането на студентските си задължения в сравнение с белите и чернокожите студенти.

Оценки и пазари

Какви са последиците от този анализ? Вече има признаци, че пазарът на висше образование се развива. Хората търсят по-добра възвращаемост по собствено желание на различни образователни етапи. В Америка броят на дипломите, присъждани годишно за английски език и история, е намалял с около една трета между 2011 г. и 2021 г. Броят на дипломите по компютърни науки се е удвоил повече от два пъти през това време. Други изобщо пропускат колежа. Броят на хората, които се записват, намалява всяка година от 2011 г. насам.

Учебните институции също се променят, като премахват хуманитарните науки. През февруари попечителите на Marymount University във Вирджиния гласуваха за премахване на специалностите по девет предмета, включително английски, история, философия и теология. Calvin University в Мичиган и Howard University във Вашингтон са сред онези, които са изоставили класиката. А бъдещето на археологията в University of Sheffield във Великобритания изглежда несигурно.

Работодателите също се адаптират. Компаниите все по-рядко изискват от кандидатите за работа да имат диплома според анализ на Джоузеф Фулър от Harvard Business School и други. Тесните пазари на труда и желанието за по-разнообразни работници обясняват защо. Преди няколко години около 80% от работните места, които технологичният гигант IBM рекламираше в Америка, изискваха диплома, казва Кели Джордан, един от вицепрезидентите на компанията. Сега това е наполовина. "Дипломата не трябва да бъде единственият показател за умения, които някой може да притежава", обяснява Джордан.

Преглед на оригинала

Трябва ли правителствата да засилят тези тенденции? В Естония една пета от финансирането на един университет зависи от постигането на различни цели; една от тях е свързана с дела на студентите, завършващи навреме. Подобни системи съществуват във Финландия, Израел, Литва и Швеция. Правителството на Австралия се опитва да насърчи учещите се да направят социално полезен избор. През 2021 г. удвои таксите на студентите в областите социални науки, политически науки или комуникации и намали наполовина таксата за медицински сестри и педагогика. Студентите все още не изглеждат много трогнати, вероятно поради щедрите условия за изплащане на студентски дълг в Австралия. Правителството на Великобритания смята, че може да промени поведението, като даде на всеки в Англия онлайн акаунт, в който е посочена максималната парична сума, която имат право да заемат от държавата за обучение през целия си живот. Идеята е абитуриентите да станат по-пестеливи.

Други все още харчат солидно. Президентът Джо Байдън се надява, че Върховният съд скоро ще одобри план, обявен миналата година, за отписване на голяма част от студентските заеми в Америка. Той иска и по-облекчена система за погасяването им. Свързаните с това разходи могат да нараснат до стотици милиарди долари през следващото десетилетие. Байдън също обещава официален списък с курсове с "ниска финансова цена". По-убедително е да се говори за предотвратяване на слабите програми да се възползват от федерални студентски заеми. Но без акт на Конгреса това ще засегне главно колежите с печалба (които записват само малка част от учещите в Америка).

За мнозина нарастващият фокус върху финансовата възвращаемост на висшето образование е ненужен. Завършилите и работещи в държавни служби със сигурност ще печелят по-малко от тези на Уолстрийт. Много дисциплини си струва да се изучават заради самите тях. И все пак студентите често казват на анкетьорите, че подобряването на способността им да печелят е приоритет. Добрата възвращаемост е жизненоважна за най-бедните учещи, за които финансовата тежест на дипломите е най-висока. Днес лошите дипломи са изненадващо често срещани. Комбинацията от по-добра информация, пазарни сили и по-интелигентна политика може да намали тяхното разпространение.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved