Как България се превръща във финтех център

Как се сработи финтехът

Заетите в индустрията също се увеличават, но с по-високи темпове - над една трета за година, до близо 12 хил. души през 2021 г., което може да се счита за доказателство за израстването на финтеха. Според данни на БФО средната брутна месечна заплата в сектора е над 3200 лв., или над 2 пъти по-висока от средната брутна заплата за страната през 2021 г., което обяснява и защо общо разходите на компаниите в сектора са почти колкото приходите - 1.6 млрд. лева. Най-търсените специалисти логично са софтуерни инженери, но секторът изпитва нужда и от специалисти по продажби и маркетинг. Впечатление прави, че около 45% от всички заети са жени, като средната възраст на служителите е около 35 години.

От друга страна, на пазара продължават да се появяват допълнително нови и обучени кадри. Софийският университет обяви първата си финтех магистърска програма през 2022 г., замествайки традиционната дисциплина "Финанси и инвестиции". "Не сме го добавили просто ей така", споделя доц. д-р Марселен Йовоган, зам.-декан в Стопанския факултет, по време на лекции. Програмата е разработена с подкрепата на БФА, която цели да развива финтех средата чрез техника, като обедини в една посока интересите на частния и публичния сектор, академичната сфера и обществото.

Технологията на успеха

Според Валери Вълчев, председател на Българската финтех асоциация, кооперацията между всички участници е от съществено значение за подобряването на условията за развиване на бизнес в сферата на дигиталните финанси у нас. "Quadruple helix framework (моделът за развитие, който организацията прилага) ни помага да обединим ключовите заинтересовани в нашата индустрия и да работим заедно с всеки от тях, за да:

• обединим сектора и играчите в него, без значение от техния размер
• увеличим пазара и разпознаваемостта на финтех услуги и продукти в България
• подобрим законодателството и регулирането на нашия бизнес в България и ЕС
• създадем нужния ни набор от таланти/кадри, включително да привлечем част от българската диаспора (brain gain)
• дадем нови възможности за интернационализация (участие в международни събития) на финтех компании в Европа и САЩ
• привлечем финтех компании да бъдат и работят като част от финтех екосистемата ни" - обяснява Вълчев пред "Капитал".

"Крайната цел е всестранното развитие на сектора и позициониране на България като лидер на финтех картата на ЕС и да затвърдим позицията ни на финтех център в Югоизточна Европа и Балканите", допълва председателят на организацията.

Позицията на България

Въпреки че се развива добре, секторът в страната изостава в някои насоки в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа. "За разлика от нашите съседи Гърция, в България все още няма регулаторен пясъчник за финансовия сектор, нямаме и чуждестранната подкрепа на Foreign Investors Council с Комитет по финансови услуги (обединение на най-големите чуждестранни компании) като в Сърбия, още по-малко пък подкрепата на установените финансови играчи като Райфайзенбанк в Румъния", посочва Валери Велчев, но допълва, че според него в България секторът се е развил самостоятелно през последното десетилетие, характеризира със силно развит частен ИКТ сектор и добре работеща образователна система, отворена и подкрепяща частните организации за създаването на подготвени кадри за нуждите на пазара.

"За по малко от 10 години частният финтех сектор в България достигна до нужното ниво на себеосъзнаване, създаде формалните инструменти на клъстерна организация, инвестира в образователни инициативи и въпреки политическата среда успя да създаде първата си финтех компания еднорог и потенциал за още поне още половин дузина. Това е и причината в последните години България да привлече десетки чуждестранни инвеститори, които oт своя страна показаха потенциала на индустрията и така спомогнаха за развитието на частния сектор", допълва председателят на БФО.

София ли е единственият хъб

София е центърът на финтех дейността в България, като над 80% от финтех компаниите са базирани в столицата. Една от причините за това е по-голямото наличие на квалифицирана работна ръка в сферата на технологиите и финансите, която идва от университетите или конкуренцията в града. Докато София е доминиращият играч във финтех сектора на България, други градове като Варна и Пловдив имат голям потенциал за растеж и имат с какво да привлекат финтеха.

"В последните години София е безспорен първенец по брой финтех компании, като над 90% от всички са базирани в София. Има обаче и добри примери от други градове като Варна, където не просто се създават големи фирми като iCard, но и много други такива отварят нови офиси там, например Paysafe. За развитието на тези тенденции неминуемо най-голям принос имат образователните институции, които произвеждат толкова търсените от финтех компаниите ИТ и финансови кадри. Пример за това е Икономическият университет във Варна, който се превръща в притегателна сила, от една страна, на студенти, интересуващи се от финтех, а от друга страна, за финтех компании, които откриват неразработения човешки потенциал на средата там. Очакваме подобни тенденции да се развият и в Благоевград, където започваме работа с Американския колеж, и в Пловдив, където още от 2021 г преподаваме в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", и т.н.", пояснява Валери Вълчев.

В нова фаза

Българският финтех сектор изглежда да е обещаващ пазар, с нарастващ брой стартиращи и утвърдени компании, предлагащи иновативни решения в разплащанията, кредитирането, застраховането и блокчейн технологията. Една от посоките е развитието му и извън. С малко повече настройка и подобрение на регулаторната рамка, с ниските разходи и талантлива работна сила секторът може би е готов за продължителен и устойчив растеж.