Какво иска Путин

Според претенциите на Кремъл НАТО трябва да прекрати по-нататъшното си разширяване на изток в държави като Украйна и Грузия, а също така да спре своите активности на територията на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към алианса след 1997 г. По този начин Кремъл на практика иска да върне европейските процеси в сферата на сигурността с около четвърт век назад и да възстанови сферите на влияние от времето на СССР, договорени по линия на прословутото Ялтенско споразумение след края на Втората световна война. САЩ и НАТО от своя страна твърдо заявиха, че в по-голямата си част въпросните руските искания са неизпълними, и като алтернатива предложиха нови договори за ядрените ракети със среден обсег и конвенционалните сили в Европа. Според Кадри Лийк на базата на първоначалната среща в Женева не може да се изгради категорична представа накъде ще се насочат преговорите: позициите на двете страни изглеждат несъвместими, напредъкът е частичен, но ръководителите и на двете делегации все пак твърдят, че продължават да са обнадеждени.

"Няма ангажимент за деескалация. Също така обаче нямаше и изявление, че такава няма да бъде направена", коментира Уенди Шърман след края на разговорите в сряда. Още в понеделник тя се срещна в Женева с екип на руското външно министерство, ръководен от зам.-министъра Сергей Рябков, но по време на разговорите двете страни не успяха да сближат своите позиции. "За нас е абсолютно задължително да бъдем сигурни, че Украйна никога, никога, никога няма да стане член на НАТО", обяви след дискусиите Рябков. Парадоксално обаче руските претенции за неразширяване на Северноатлантическия алианс може да постигнат точно обратен ефект - през седмицата започнаха да се чуват все по-силни гласове, че в скоро време неутралните Швеция и Финландия може да поискат да влязат в НАТО, тъй като се чувстват застрашени от по-агресивната експанзионистична политика на Кремъл.

Един за всички, всички за един

В сряда тежките преговори продължиха в щабквартирата на НАТО в Брюксел, където руска делегация, ръководена от зам.-министрите на външните работи и на отбраната Александър Грушко и ген. Александър Фомин, се срещна със Столтенберг и висши дипломати от всичките 30 държави - членки на алианса. Представителите на Северноатлантическия пакт поне официално демонстрираха единство и обявиха, че няма да позволят на Москва да определя договорите в сферата на сигурността, сключвани от други държави, и да изгражда "сфери на влияние".

За сметка на това НАТО ще остане открит за бъдещи преговори по линия на контрола на конвенционалните и ядрените оръжия, както и за разполагането на балистични ракети в Европа. Подобни инициативи бяха лансирани и от САЩ по време на женевските преговори в понеделник. "Русия не беше в позиция да се съгласи с това предложение. Също така обаче тя и не го отхвърли. Представителите на Русия ясно дадоха да се разбере, че се нуждаят от известно време, за да се върнат в НАТО с отговор", коментира по този повод Столтенберг. "Трудно е да се каже дали това ще задоволи Москва и къде точно може да бъде намерен компромисът", посочва Кадри Лийк от ЕСВП. Според нея основната цел на Русия е да предефинира целия европейски ред в сферата на сигурността, след което на базата на него да установи контрол над въоръженията, а не да приеме разоръжаването като заместител на въпросния "нов ред".

Според Петро Бурковский, старши анализатор от тинк-танка Democratic Initiatives Foundation, Русия иска да постигне няколко неща по време на преговорите. Основните са да "подкопае доверието в САЩ от страна на европейските държави", както и да демонстрира "пренебрежение към каквито и да е бъдещи санкции", коментира той. В стремежа си да всее раздор сред съюзниците Кремъл "иска да демонстрира, че ако бъдат наложени санкции, ответният удар ще бъде селективен по отношение на европейските страни чрез намаляване или прекъсване на газовите доставки само към някои от тях", смята Бурковский. Според него най-голямата цел на Русия е да обезкуражи САЩ да въоръжават централно- и източноевропейските държави, които вече са в НАТО. "Това послание беше отправено много ясно", обобщава анализаторът.

Затова и основното нещо, на което наблегнаха западните лидери веднага след срещата в НАТО в сряда, беше демонстрацията на пълна атлантическа солидарност в настоящата криза. "Съюзниците препотвърдиха политиката на "отворени врати" от страна на НАТО. И правото на всяка нация да избира сама с кого да се договаря по линия на сигурността. Съюзниците дадоха ясно да се разбере, че те няма да се откажат от възможността да се защитават и отбраняват едни други. Включително и чрез присъствие на войски в източната част на алианса", обяви Столтенберг след разговорите. "Няма да позволим на когото и да било "да затръшне" политиката на отворени врати, която НАТО води... САЩ няма да взимат решения за Украйна без участието на Украйна, за Европа без Европа и за НАТО без НАТО", обобщи от своя страна Уенди Шърман.

Остава да видим дали наглед конструктивният тон, поддържан до момента от пратениците на Путин по време на преговорите, действително пресъздава истинската гледна точка на Кремъл. Или просто е димна завеса, целяща да маскира бъдещата военна интервенция в Украйна.