Напрежението в Украйна: без намек за деескалация

Властите в Киев инициираха процедура по силата на Виенския документ на ОССЕ от 1990 г. и поискаха информация от Кремъл защо разполага войски край границата й. До момента не са получили отговор на своето питане. Следващата стъпка по процедурата е да се поиска официална среща с руските власти в рамките на 48 часа. Паралелно ОССЕ започна да изтегля своите екипи от наблюдатели, които трябва да следят за спазването на примирието по контактната линия между украинските войски и силите на сепаратистите в Доцека и Луганска област. Голяма част от комерсиалните авиокомпании пък започнаха да анулират своите полети към и от Украйна, опасявайки се, че техни въздухоплавателни средства може да бъдат свалени по погрешка.

Същевременно германският канцлер Олаф Шолц пристигна днес на официално посещение в Киев, ден преди да отлети за Москва за среща с руския президент Путин в последен опит да потърси дипломатическо решение на кризата и да предотврати по-нататъшна въоръжена ескалация. "Военна агресия срещу Украйна, която заплашва нейната териториална цялост и суверенитет, ще доведе до тежките санкции, които внимателно сме подготвили и които могат да бъдат наложени веднага", коментира канцлерът след срещите си в украинската столица.

Посрещането на Шолц в Киев не беше твърде радушно, тъй като властите в страната приемат обиколния германско-руски газопровод "Северен поток 2" за една от основните причини, довели до настоящата военнополитическа криза. Освен това правителството в Берлин отказва да оторизира оръжейни доставки за Украйна, а освен това системно блокира изпращането на военна помощ и чрез международните агенции на НАТО. Днес също така Германия започна да изпраща подкрепления от нови военнослужещи за подсилване на натовския контингент в Литва, която граничи с Русия. САЩ пък дислоцираха днес още осем свой тежки бойни самолети F-15 в Германия, след като преместиха неуточнен брой изтребители F-16 от Германия в база за предно разполагане в Румъния. Освен това военноморската група на самолетоносача "Хари Труман" в момента е акостирала в хърватския пристанищен град Сплит, откъдето нейните около 90 изтребителя могат да достигнат югоизточния фланг на НАТО за около час.

Днес също така украинският посланик във Великобритания Вадим Пристайко за момент вкара допълнителна интрига в кризата с изненадващо изявление, че пред лицето на руската военна заплаха Киев може да бъде "гъвкав" по отношение на своята цел да се присъедини към НАТО. Впоследствие дипломатът се коригира, като уточни, че стремежът за членство в Северноатлантическия алианс е изрично вписан в украинската конституция. От Кремъл коментираха по повод изказването, че не го разглеждат като промяна в официалната позиция на Киев по темата за НАТО, но и че подобен ход в голяма степен би отговорил на руските притеснения по линия на сигурността. По-късно украинският президент Володимир Зеленски изрично уточни, че страната му ще продължи да се стреми към членство в НАТО въпреки съпротивата на Русия и скептицизма на някои западни лидери.

Същевременно руският външен министър Сергей Лавров е предложил на президента Путин страната да продължи диалога и да следва пътя на дипломацията, за да получи от Запада гаранции в сферата на сигурността. Москва настоява да получи юридически обвързващи ангажименти от САЩ и НАТО, че Украйна никога няма да стане член и че алианса ще прекрати всички военни активности на територията на източноевропейските страни, приети в него след 1997 г., включително и в България. Въпросните руски искания обаче се приемат от Запада за неподлежащи на дискусия, тъй като нарушават суверенитета на отделните държави и възстановяват сферите на влияние от времето на СССР и студената война. Днес президентът Путин принципно е одобрил отговорите на своето външно министерство във връзка с кореспонденцията с ЕС, НАТО и САЩ по повод кризата в Украйна. Според Сергей Лавров САЩ са направили конкретни предложения за намаляване на военните рискове, но реакцията от страна на ЕС и НАТО не е била удовлетворителна.